Home » Авторски страници, българи зад граница

Олимпиада за Левски в Чикаго… за 11-ти път. Как започнахме

2019.02.09 Няма коментари

ИМА ТАКИВА ХОРА…

ЗА ЕДИНАДЕСЕТИ ПЪТ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИЯТ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО СЪБИРА ДЕЦАТА НА ОЛИМПИАДА ЗА ЛЕВСКИ – 2019

Олимпиада за Левски – 2016. Училище “Слънчогледи”

Когато се връщам назад да си припомня как започна това, все една и съща картина се прожектира в съзнанието ми: едно момче на стълбите на българската църква с телефон, чийто дисплей е с фотография на Левски. Срещнахме се случайно в църквата, когато обикалях, за да търся спонсори, по-добрата дума – съмишленици за събитие, посветено на Васил Левски.

Историята е проста, потърсиха ме от Националния музей в Карлово през 2005 г. за съдействие да настаним трима души, които ще пътуват с президента и неговата делегация за Чикаго. Те ще носят около 30 пана с най-известните фотоси на Левски и негови съратници, притежание на музея. Имаха желанието да ги покажат и дарят на българската общност. Досега тези пана са тук, в Чикаго, и всеки път са част от тържествения фон по време на Олимпиадата за Левски.

Бяха чували, че в Чикаго българите сме много будни и организирани, и имаме вече няколко български църкви, училища, няколко вестници, фолклорни състави и други организации.

2005 г. Д-р Стоян Джавезов разказва за Левски в салона на църквата “Св. София”, където е подредена изложба за Апостола.

Даже не се замислих и отговорих ентусиазирано на имейла, че ще се радваме да ни гостуват.

После… Е, после дойде отрезняването – как ще посрещна и настаня трима души, двама мъже и една жена, да им осигуря прехрана, транспорт, посещение на църкви, училища и други забележителности в Чикаго за една седмица, а в същото време да съм на работа и в крак със задълженията си.

Работех с Климент Величков, който издаваше в. „Старт“, и си напъвахме мозъците как да се справим с положението – не, че ни се удаваше – иначе „Старт“ щеше да продължи и досега.

Но пък ми проработи късметът. Едва ли всеки, който среща непознати и ги заприказва, а след това най-любезно им предлага да помогнат за каузата „Левски“, получава веднага чек, достатъчен поне за една гала вечеря в Даунтаун, даже и за книги, които закупихме и подарихме на училищата. За нощувките и транспорта имах на кого да разчитам – да живее сестринската солидарност, когато сестра ми беше в Чикаго.

Така се случи, че това момче, което се казваше Богомил, запомних името му – беше през цялото време с нас, когато обикаляхме Чикаго и от църква в църква – „Св. София“ и „Св. Иван Рилски Чудотворец“ – показвахме фотографиите от Националния музей “Васил Левски” на деца и родители, а Дора Чаушева и д-р Стоян Джавезов разказваха увлекателни истории от неговия живот.

2005 г. Дора Чаушева от Националния музей “Васил Левски” в салона на църквата “Св. Иван Рилски”

За малко да пропусна, че към нас се присъедини и брат му – Даниел Николов, и те по братски солидарни, та удвоиха помощта. Не поискаха нищо в замяна, не се нуждаеха и от реклама.

Няма да се впускам в подробности и, ако има някой любопитен, може да прочете повече за този период от линка тук, от собственоръчното перо на Климент Величков, който естествено вземаше участие във всяко мероприятие.

Факсимиле с част от интервю на Климент Величков с д-р Стоян Джавезов, публикувано през октомври 2005 г.

Просто искам да благодаря на тези млади хора – Богомил и Даниел Николови, които подадоха ръка в точното време, на точното място.

Тогава още нямаше Българо-американски център за културно наследство, имаше само Българо-американска асоциация, нямаше десет български училища, а само две. Имаше три вестника, които излизаха редовно – „България“, „България Сега“ и „Старт“. Нямаше много от сегашните организации, нито телевизии и бизнеси, както сега.

Олимпиада за Левски – 2015

Но сега вече има едно българско кътче, една територия, където се случват истински нещата, за тези, които обичат театър, литература и поезия, музика и танци, изкуство, срещи с любими творци или дискусии – това е българският център “Магура”, чиято територия расте, заедно с броя на почитателите си. А те могат да бъдат от четири до деветдесет и четири годишни. Не е лесно на хората от “Магура” да се справят с нарастващите нужди и изисквания на общността.

Едва ли някой може да си представи как тези хора, които имат своите семейства, професии и работно ежедневие, вписват в графика си всички тези дейности и календарен трафик от събития на общността. Благодарности и адмирации за тях, че с активното им съдействие Олимпиадата за Левски е все по-въздействаща и със спортен дух, благодарение на спортните умения на Станислав Станимиров.

Благодарни сме и на директорката на Националния музей, Дора Чаушева, която 14 години оттогава подкрепя нашата Олимпиада за Левски с книги, сувенири и календари безвъзмездно. За съжаление д-р Джавезов вече не е сред живите, но ще остане в спомените ни с вълнуващите разкази за Левски.

Българският генерален консул в Чикаго поздравява участниците в поредната Олимпиада за Левски в Чикаго

Благодарим и на тези изброени медии, към които ще добавя и електронния сайт ЕвроЧикаго, които са служили достойно на българската общност тук от самото и зараждане, и са лобирали безкористно за нея.

Благодарни сме, че има такива хора!

 

Кина Бъговска,

Българо-американски център за културно наследство

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.