Home » Авторски страници, литература

Писмо до другия край на земята

2017.11.09 Няма коментари
Spread the love

Илюстрация: bgdnes.bg

.

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,

за гибел всичко чело е навело
и всеки миг аха-аха ще падне.
Изкукали, неуки сме на село
и пенсийката е от ден до пладне,

но стига ми за хляба и тютюна.
И жалбите ни кой ли да ги слуша,
гневът ни е пречупена ластуна.
Изсъхна лятос бухналата круша,

а кравата – от глад се тя спомина.
Зла хала гони по полето тръни,
ний с Шаро поминуваме двамина.
И снощи майка ти ми се присъни:

усещам се, в отвъдното ме чакат –
да си отдъхнат старите ми кости.
Ей вчера пътя хвана баджанакът –
мъж свестен беше, Господ да го прóсти!

И поп си нямаме да ни прекръсти,
по християнски той да ни опее.
Броим се вече в селото на пръсти,
живота ни изпи го суховеят.

Ти как си, сине, в твоята чужбина?
Пак казват ми: покана ще ти прати.
Но късно е да търся днес родина.
Оставам, сине, тука аз.
Баща ти.

 

Ганка Филиповска

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.