Правителството се оплете в собствените си интриги за ООН

Даниел Митов изтъргувал българската кандидатура в Съвета за сигурност срещу ялова подкрепа от Полша за Кристалина Георгиева

Светослав Терзиев, в. „Сега“

Лют задочен спор между лидерката на БСП Корнелия Нинова и външния министър Даниел Митов изкара наяве вчера нови аспекти на злепоставянето на България в ООН. За да прокара злополучната кандидатура на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, държавата се е отказала от собствената си кандидатура, заявена още на 18 декември 2003 г., за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН) през 2018-2019 г. Сделката е била с Полша, която срещу подкрепа за Кристалина Георгиева е получила обещание от България да остане единствен кандидат от Източна Европа за мястото в СС на ООН.

Даниел Митов опита да замете следите си, като обяви, че държавната кандидатура за СС на ООН е била изтъргувана срещу подкрепа на Варшава за Ирина Бокова, но документи, с които разполага в. „Сега“, го уличават, че преиначава фактите. На 13 септември Борисов обяви в груб тон пред Министерския съвет, че дава последен шанс на Ирина Бокова до 26 септември да се класира първа или втора в предварителните гласувания за генерален секретар. Два дни по-късно излиза „Оперативно решение на Министерския съвет България да оттегли своята кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г. в замяна на заявена готовност от страна на Полша за осигуряване на подкрепа на българската кандидатура за генерален секретар на ООН“, без да се назовава името на официалния български кандидат за генерален секретар на ООН.

На 28 септември правителството подмени кандидатурата на Ирина Бокова с Кристалина Георгиева. На 4 октомври пресцентърът на Министерския съвет съобщи вече поименно, че правителството на Полша е решило да подкрепи Кристалина Георгиева. Полша не е член на Съвета за сигурност и не участва в гласуването, което на 5 октомври нареди Ирина Бокова втора сред десетте кандидати, а Кристалина Георгиева – предпоследна. Провалът на подмяната бе последван на 28 октомври от оставка на Кристалина Георгиева от поста заместник-председател на Европейската комисия и комисар по бюджета и човешките ресурси.

Сделката е с унизителни последици за България, но на 15 ноември Даниел Митов заявява в докладна до правителството, че „полската страна твърдо, добросъвестно и последователно спазваше поетия ангажимент“, и затова „с приключването на кампанията за ГС на ООН настъпи моментът за изпълнение на договореното споразумение с Полша и оттегляне на българската кандидатура за непостоянен член на СС на ООН за периода 2018-2019 г.“ За утеха той предлага България да кандидатства за същото място през 2038-2039 г., защото никоя държава не се е сетила още да претендира за толкова далечна дата и така нашата страна щяла да получи предимство на първи кандидат. Така на 23 ноември правителството на Бойко Борисов официално оттегля българската кандидатура и я отлага за 2038-2039 г. Полша остава единствен кандидат от групата на източноевропейските държави и без състезание с никого печели полагащото се Източна Европа единствено място.

Но с това не свършват приключенията на българската дипломация в ООН. Лидерката на БСП Корнелия Нинова огласи вчера телеграма от 9 декември до нашето постоянно представителство в Ню Йорк със следното съдържание – „МВнР взе решение да представи българска кандидатура за висок, ръководен пост в секретариата на ООН. Моля, да поискате среща с новоназначения генерален секретар на ООН Антонио Гутериш с цел представяне на българската кандидатура и връчване на писмото на министър Митов“. Според Нинова е направен опит да се предложи Кристалина Георгиева за шеф на Програмата на ООН за развитие ПРООН. Митов отрече да е сезирал Секретариата на ООН, но не отрече да е изпратил такава телеграма до постоянното представителство.