Истини и митове за българския ген

Ема Иванова, Webcafe.bg

„Какъв е генетичният произход на българите?“, „Повече траки ли сме, повече славяни или повече прабългари по ген?“. От няколко години тези въпроси периодично изплуват в медийното пространство, а причината да се заговори изобщо на тази тема е обширното изследване на голям екип български и италиански учени, започнало през 2009-та година.

Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университетата в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи – основно от траки и прабългари – с ДНК-пробите на днешните българи.

Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.

Обобщено накратко: генетичният профил на съвременните българи, както и този на прабългарите има сходство с генетичния профил на италианците и е близко разположен до този на унгарци, румънци, гърци и други европейски народи. Подобно на тях, българите са типична популация с евразийски характер.

Интересното е, че съвременните българи са по-отдалечени като профил от останалите славянски народи, което най-вероятно се дължи на наследството на траките и на прабългарите. И много по-отдалечени от съвременните турци.

Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите нямат никаква генетична близост както със съвременните българи, така и с прабългарите…

Десислава Нешева е мoлекулярен генетик, специалист в катедра „Генетика“ към Медицинския университет. Тема на нейния дисертационен труд за докторска степен към Медицинска академия е именно характеризиране на корените на населението по българските земи.

Затова тя изследва собственоръчно проби от античните популации на територията на страната – прабългари и траки. Деси анализира проби от фрагменти от фемур (бедрена кост), както и от зъби от останките, избрани от различни некрополи и гробници из България.

Пробите са взети от Института по антропология към БАН, като прабългарските са от периода 8-10 век, а тракийските – от 3 хилядолетия пр. Хр. – когато се смята, че е бил разцветът на тракийската цивилизация.

Приема се, че зъбите и големите фрагменти на фемура съхраняват най-добре митохондриалната ДНК, за която Деси уточнява, че е много специфична, защото се предава от майката на нейното потомство.

Митохондриалната ДНК на бащата не се предава, тъй като по време на оплождането остава извън яйцеклетката, но пък мъжете са носители на тази на майката – така че полът на хората, от чиито останки са пробите няма голямо значение за изследването. Ролята на бащата се отчита по анализ на Y-хромозомата.

Мащабният проект, чиито резултати бяха огласени публично, но който постоянно се разширява и допълва, изследва Y-хромозомата само в ДНК-то на съвременните българи – около 900 души.

Те са дали своето информирано съгласие и са дарили кръв след кратък тест, който цели да се установи доколко „чист“ от научна гледна точка е техният произход – тоест дали знаят или си спомнят за предци и роднини, които не са били от български произход.

Резултатите им се обработват анонимно, съобразено с изискванията за този вид дейност.

„При съвременните хора се изолира доста по-лесно ДНК от самите лимфоцити в кръвта. Докато при античните проби е по-сложно, защото ДНК е деградирала и се накъсва. Налага се намножаване на фрагменти от митохондриалната ДНК, за да се стигне до анализ и след това до получаване на цялостна картина на всеки един фрагмент“, обяснява Десислава.

Поради тази причина, а и поради факта, че в България за първи път се прави подобно изследване и методологията все още не е разучена добре, работата на Деси се оказва колосален труд, който има нужда от сериозно финансиране.

През 2009-та година проектът за антропогенетичния произход на българите получава финансиране от „Фонд научни изследвания“. След 5 години, когато срокът на проекта изтича, учените се опитват да удължат финансирането, защото подобни изследвания – особено при работа с антични проби – изискват изключително много време.

От Фонда не дават повторно финансиране въпреки високите оценки на екипа, работил по проекта. Това се отразява и на Деси, защото тя не може да работи по дисертацията си почти две години.

Работата е възстановена благодарение на частни спонсори, както и на италианските учени и лаборатории, които финансират около половината от изследванията, проведени досега за този значим от гледна точка на обществения интерес проект.

Още в самото начало генетиците имат нужда и от помощ относно методологията, защото при работа с антични проби има много голяма вероятност от замърсяване. Те се нуждаят от специфична лаборатория с много високо ниво на стерилност, затова установяват контакт с Флоренция, където Деси отива да работи за една година.

„Лично аз изработих всички антични проби“, разказва тя.

„160 проби пренесох с личен автомобил до Италия, като носех съответния документ за тях от Института по антропология и нямах проблеми по границите. Всяка една проба имаше номер и описание. През 2010-2011-та в Италия ме обучиха и ми показаха как те работят. След това аз успях да оптимизирам метода“.

Когато се връща, тя публикува първата статия за резултатите от генетичния анализ на прабългарите.

Това е отразено по медиите и се вдига много шум, защото, както тогава казва академик Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология при БАН и един от ръководителите на проекта, „трябва да забравим, че прабългарите имат тюркски произход“.

За първи път тогава се обявява, че пробите показват висока честота на западноевразийски елементи и е отречена теорията за какъвто и да е татарски произход на прабългарските племена.

Тази първа статия, която е базирана само на част от изследваните проби, е най-информативна и показва до кои популации българите имат генетично сходство. Вече са излезли и изследванията от ДНК-анализа на съвременните българи на Сена Карачанак – Янкова – другият докторант на професор д-р Драга Тончева – инициатор и ръководител на изследването – и резултатите са сравнени.

„Като продължихме изследването установихме, че сходствата са още по-силни и прабългарите още по-близко застанаха до съвременните българи“, спомня си Деси.

През 2015-2016-та Десислава Нешева отново отива в Италия, защото там от 2014-та е въведен нов метод, чрез който може да се разчете целия митохондриален геном и по този начин се получават по-информативни и ясни резултати. Тя оптимизира този метод и разчита промени при пробите на траките.

„Реално дотогава нямахме данни за траките и сега разчетохме целия митохондриален геном на траките като материал и се получиха резултати, които тепърва ще бъдат публикувани. Те все още не са разгласени“, казва Деси, която гарантира, че всичко, което ще се разбере за траките, е още доста вълнуващо, защото променя много от схващанията за тяхното историческо присъствие.

Тя се надява един ден на база на тези изследвания да бъде пренаписана историята за тракийските племена – история, която ни връща цели 5000 години назад.

„Разбирате, че това е много значимо изследване, защото ДНК много трудно пада от тези проби, тъй като те са много стари. Да получиш разчитане на генома на подобна проба е изключително постижение… Работата с антични проби е много затруднена поради големия риск от замърсяване и реално много проби отпадат. От всичките 160 сме получили информация от 60. Те са с най-висок процент на достоверност“.

Десислава подчертава, че никой до момента не е публикувал изследване на толкова много проби в България и че тепърва ще има много проекти, които ще се пишат, за да продължи работата върху геномната карта на българското население, а оттам и на континента.

Това е много значимо не само за изучаване на нашето минало, а и защото спомага за разчитането на цялата история на Европа. Подобни изследвания се правят в много европейски държави – Франция, Великобритания, Италия, Испания, Турция, Германия, Русия, като първо се изследва съвременната популация, а след това се връщат към миналото, както прави и българският екип.

„Ако има финансиране ще можем да покрием и други периоди и да имаме повече материал, за да може да имаме още по-голяма база на сравнение“.

За сходствата на съвременните българи с населението в Централна Италия, Деси предпочита да говорят историците, но споменава за хипотезата, според която една част от племената на древна Велика България са се насочили към Италия. Това са така наречените „Алцекови българи“. Оттам вероятно са и сходствата в генетичния профил между популациите.

„Използваме и генетичния профил на италианците, за да сравним с нашия. Всяка една популация принадлежи към различни хаплогрупи. На базата на сбора на тези хаплогрупи, се получава генетичната структура, а сравнението между тях показва кои популации са най-близки една с друга. В зависимост от състава на хаплогрупите на другите популации, специфични за определени райони на света, можем да направим сравнения…“

Подобна методология е използвана и при сравнението на българите с другите славянски народи (за славяните няма данни спрямо древен материал, тъй като те са трупоизгаряли, а при изгорял материал няма как да се изолира ДНК).

„Понеже нямаме античен материал, гледаме съвременните проби. И не сме толкова близки до руснаци, до словенци, до типичните славяни…“

Генетичната отдалеченост между съвременните турци и българите също повдига доста интересни въпроси. По всичко личи, че османското иго в България не се е отразило генетично, защото дори да е имало някакво смесване, вероятно турците са взимали генетичен материал оттук, но не са оставяли своя.

На въпроса дали по някакъв начин тези резултати противоречат на историческата наука, Деси е категорична: „Историята може да се манипулира, а генетиката не“.

В момента работата по изследването продължава, основно с анализиране на резултатите и с публикуване на статията за траките.

„Ако имаме финансиране, аз съм готова отново да замина, за да работя и да вадим нови и нови резултати. България е много богата на генетичен и антропологичен материал и може да се рови и още по-назад във времето…“, мечтае Деси и добавя, че е имала шанса да се озове в лаборатория, в която се работи и с генетичен материал от неандерталци и кроманьонци.

„Всички българи могат да се гордеят с това наше изследване. Защото то показва, че има някакво развитие на науката. Трябва да се знае, че е много трудно без финансиране в България да правят такива неща. Тук нямаме подобни лаборатории, защото има много изисквания – за стерилност, за условия за работа, трябва скъпа апаратура.

Затова и прибегнахме към съвместна работа – едно, за да могат големите светила в науката по света да забележат какво правим и второ – за да оптимизираме методологията и да можем да работим спокойно.

Преди години нямаше как това да се получи. Трябваше да стъпим, да проучим. Те ни дадоха базата, но ние реално работихме съвсем самостоятелно.

.