Изселникът

.

Разправят: „Поканили дявола на сватба. – Изселникът там ли ще е? – попитал веднага. – Да… – отговорили. – Тогава няма да отида – отвърнал дяволът и си врътнал опашката.“

Този анекдот охарактеризира това, което мислят местните турци в Турция за българските изселници.

Според тях българските турци могат да излъжат дори дявола. – Всичко видях, но глупав изселник от България не съм срещал – повтаря постоянно и зет ми, който също е местен.

Изселникът от България е особено същество.

В България го наричат – фес, рязан, мангал, но той не си го слага на сърце. Тези, които го наричат така, той пък нарича ганьовци. В Турция го наричат булгар. Той пък ги нарича манафи. И пак не си го слага на сърце.

Изселникът няма родина. Не го приемат нито в България, нито пък в Турция. Но той всъщност има две родини и се чувства еднакво добре и на двете места. Затова, че има две родини, му завиждат и в България, и в Турция.

Като дойде в България хвали Турция. Като отиде там, хвали България. И никой не знае, че това е така, защото той най-добре познава хубавите и лошите страни на двете държави.

В България слуша само турска музика, за да дразни ганьовците. В Турция бичи само българска музика, за да дразни манафите. По същата причина в България говори на турски, а в Турция на български. В Турция се прави, че не яде свинско и не пие алкохол, но има самоделен казан за ракия в гаража. Като мине границата, първата му работа е да си поръча бира и тройка кебапчета. В Турция не посещава турските кафенета, а само български, в които е пусната българска телевизия и българска музика. Пие само еспресо кафе, което там се нарича българско кафе. Турски чай и не помирисва. Като си идва в България, обаче, си носи турски чай в торбичката и жули само от него. Не закусва с турски бюреци, а с български банички, които се продават в специални баничарници, държани пак от изселници и с огромни надписи по витрините – BANİÇKA.

Като дойде в България, закусва с бюрек. Като идва насам, носи прахове и перилни препарати, които продава на роднини на двойна цена. Казва им, че е тръгнал набързо и затова не е успял да им купи подаръци. Като отива към Турция, носи българска ракия. Естествено, ако успее да я прекара от турските митничари. Но не я пие, а я продава на петорна печалба. Ако не успее да я прекара, с години псува турските митничари. Като ще идва в България, не зарежда бензин в колата и стига границата на пари. На излизане от България спира на последната бензиностанция и казва – фул. Като стигне до Истанбул, гледа да не кара колата си, за да му стигне бензинът до границата при следващото ходене до България. В България се хвали пред бедните български роднини с триетажната си къща в Истанбул, но на тръгване пълни багажника с боб, произведен от бедните роднини. В Турция, пред местните, се хвали с къщата си в България. Като дойде Курбан Байрям, изселникът гледа да не се прецака с курбан, заколен в Турция, а идва специално за случая в България. Месото, вместо да го раздаде на бедните, го носи в Турция и после цяла година кара на евтинийка. Естествено, ако не му го конфискуват отново турските митничари. Ако го конфискуват, казва – Е, курбан беше и курбан замина. Но пак ги псува цяла година.

По-тарикатите си правят и компотите в България, които турските митничари не конфискуват, а само цъкат с език и клатят глава.

Първата работа на изселника в Турция е да си построи къща, за което местните му завиждат много. Естествено, го прави с пирони, занесени от България. Като приключи със строежа, събира пироните и чинно ги изправя с месеци, за да ги ползва при строежа на следващите етажи. Изселникът си строи къщата сам и не вика местни майстори, заради което местните направо издивяват. Когато се развали нещо в къщи, отново кара по почина „Направи си сам“ и не вика майстори.

В двора си сее домати и краставици, за ужас на местните, а асмата е просто задължителна. Като дойде есента и почне да прави вино, местните му се чудят и се смеят, защо си приготвя гроздов сок за зимата, след като целогодишно има грозде по магазините? През зимата пък се чудят на румените му бузи.

Изселникът държи децата му да получат добро образование. Затова като завършат гимназия, ги праща да учат в български университети, където те основно се занимават с мацки, вместо да учат.

Изселникът в Турция не се жени с местни и забранява на децата си да се женят с тях. Когато са в България, им забранява да се женят с българи.

Изселникът най-обича избори. Тогава удря дубъл с безплатен билет в двете посоки. Но каква бюлетина пуска, ако питате оня дявол от началото на разказа, и той не знае…

В Турция изселниците живеят компактно в отделни квартали, които се наричат български. И ако отидете на екскурзия до Истанбул, не пропускайте да му се обадите с някоя и друга бутилка българска ракия под мищница.

Естествено, ако успеете да я прекарате от зорките турски митничари. Хубав или лош, обичан или мразен, изселникът си е такъв, какъвто е. Той е човекът с двете родини… Раздиран между тях… Обичащ ги по своему…

А ако питате мен, той е просто човек, оставил сърцето си в България и живеещ в многомилионен град, принуден от политиката и икономиката.

Д-р Хасан Ефраимов