Home » Авторски страници, българи зад граница

Будителят зад граница – с чувство за мисия и с България в сърцето

2015.10.31 Няма коментари

Българско училище „Джон Атанасов” – наша мисия и наша отговорност пред бъдещето на Родината

Деца от Българското училище "Джон Атанасов" пеят песен за родния край по време на открит урок на Виолета

Деца от БУ “Джон Атанасов” пеят песен за родния край по време на открит урок на учителката Виолета Петрова. Снимка: Скрийншот от видео на БУ “Джон Атанасов”

Има една мисъл на Джон Кехоу: „За да направиш прерия, е нужно да имаш пчела и детелина, но ако мечтата ти е много силна, можеш да минеш и без пчела и детелина.”

Смея да кажа, че мечтата на всеки от нас от БУ ”Джон Атанасов” да бъде отново учител, да влиза в час, да преподава отново любимия си предмет, да среща жадните за знания детски очи, е била толкова силна, че ни събра тук, в това училище, защото тя съдбата, води този, които иска, и влачи онзи, който не иска.

Пристигнала от сърцето на Тракия, където слънцето ходи по небето и не залязва, във ветровития град Чикаго, изведнъж осъзнах каква огромна празнина се отвори в душата си, когато не бях вече учителка. Тогава, когато не влизах в час, осъзнах какво съм имала и какво съм загубила. Липсваше ми всичко – тетрадките, учебниците, моите ученици, моите колеги, липсваше ми дори и тебеширеният прах. Повтарях си често тази мисъл от книгата на Джон Кехоу и изглежда моята мечта е била много силна, защото ме отведе на точното място с точните хора, хора, които като мен бяха доволни, че са сред българската общност, че отново обучават български деца, че отново практикуват своята професия, па макар и един ден в седмицата. Но този един ден за нас всички означава много, защото претъпява в някаква степен носталгията и изгражда един духовен мост към родината.

Ние знаем, че чужбината родина не става, но мисълта за родината си остава, където и да си. И когато си далеч от нея, можеш да създадеш нещо, чрез което да се чувстваш като част от Отечеството. Ето това е за нас всички БУ „Джон Атанасов” – част от Отечеството. Вече почти 15 години мисълта за Родината обединява усилията ни в това училище, насърчава действията, изпълва сърцата ни. Всяка идея, свързана с българското, с родното, става притегателен център за всички – учители, малки и големи ученици, родители. Всеки иска да участва, всеки предлага идеи, предлага помощта си. Така беше, когато правихме проекта „Китка се дава за обич”, когато правихме въстановката за Бъдни вечер, музикално-драматургичния проект „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” , „И ний сме дали нещо на света” , „Алеко Константинов – будната съвест на своето време”, „Робството и борбата за свобода, отразени в народната песен” и много други, все непреходни идейни центрове, които те карат да дадеш сърцето си, да гориш в работата си. И тук се сещам за одата „Левски”: „… всякоя възраст, класа, пол занятие, зимаше участие в това предприятие…”

Такова възрожденско въодушевление настава при нас, когато подготвяме проектите си. Защото, когато става дума за Отечество, за Родина – средно положение няма. Тук ще цитирам и една моя любима мисъл на възрожденския ни писател Л. Каравелов: „Ако е живот, да бъде живот, ако е дрямка – да бъде дрямка, средата никога не може да се нарече блаженство.” Затова ние, учителите от това училище, работим с възрожденски устрем и с мисълта на Хилендарския монах, че българинът трябва да знае своя род и език, и смея да кажа, че сме се посветили на тази мисия, защото осъзнаваме колко отговорна е тя. Нашата работа в училище – това е нашият отчет пред Родината. Когато правим нещо, не щадим силите си, не щадим творческата си енергия, не щадим любовта си към това, което правим, и към децата, с които го правим. Нашите проекти, който осъществихме, вълнуваха хората, някои дори се просълзяваха по време на уроците ни. Спомням си какво сподели зам.-министърът Николай Василев след урока „Аз обичам България” – цитирам: „Толкова съм развълнуван, че едва сдържам сълзите си.” 

Случвало ми си е по време на урок учениците да ме прекъснат с думите „Госпожо, хайде да си говорим за България!”. Тези българчета живеят с мисълта за родината от ранно детство и те ще я съхранят в съзнанието си, независимо къде се намират.

Никога няма да забравя думите на моя ученик Илиян Даскалов, който преди години ми каза: „Госпожо, аз нося България в сърцето си “. Думи, като тези от наши ученици, са най-точният атестат за нашата работа.

Но тъй като ние сме училище зад граница и на нас е поверена най-важната задача – съхраняването на българския език и култура, съхраняването на българското самосъзнание – времето ще покаже, доколко ние сме си свършили работата. Има ли я България тук, на американска земя, или не. Жив ли е българския език или не.

И тъй като съм преподавател по литература, ще си позволя да направя и една асоциация с едно друго възрожденско произведение – „Немили-недраги”. Защо? Защото живеем в чужбина и когато имаме проблеми, усещаме най-силно липсата на нашите близки в България и пак ще кажа, че тук, в училище, понякога се чувстваме като в кръчмата на Странджата – спомняме си за миналото, споделяме проблемите си от настоящето и мечтаем за бъдещето, т.е. усещаме училището си като наш втори дом и искаме и учениците ни така да го усещат като нещо мило, съкровено.

Утре е Денят на народните будители. Учителският колектив на БУ „Джон Атанасов” ще посрещне този празник с достойни прояви, със задоволство от постигнатото и с осъзната отговорност за бъдещето на България тук, на американска земя.

Будител ли е българският учител днес? Това е въпросът, който си задаваме в навечерието на 1-ви ноември. И отговорът не закъснява – да, будител е. Будител е, защото успешно продължава делото на стотиците знайни и незнайни духовници, книжовници, учители, съхранили вечния български дух, вечния стремеж към овладяване на знанието. Будител е, защото не престава да буди съзнанието на младото поколение за нашето наследство, което съхраняваме и разпространяваме през вековете за едно по-добро бъдеще на народа ни. Будител е, защото обогатява и опазва българската духовност и копнее за нови хоризонти в образованието и културата.

Горди сме, че с ежедневните си усилия да продължим делото на будителите, да съхраним родолюбието, строим духовни мостове, по които нашите учениците да пренесат българщината в бъдещето.

Нека пребъдат във времето българските училища! Нека винаги те да бъдат огромния духовен, притегателен център за нашите деца, учейки ги на четмо и писмо, възпитавайки ги в любов към „всичко българско и родно”!

Честит празник на всички, които се чувстват продължители на великата традиция, завещана ни от народните будители!

Честит празник, българи!

 

Виолета Петрова,

БУ „Джон Атанасов” – Чикаго

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.