Ивайло Зартов, осъден от българската държава на 9 години лишаване от свобода за “безстопанственост” и “присвояване на средства” като управител на частна фирма, чийто собственик е руски олигарх и неговото семейство; в страна, в която крадци на милиони на държавна или друга служба се измъкват сухи от водата; човекът, който написа книга, докато беше под домашен арест, а после и в затвора, и книгата беше представена в София (почти всички поканени на премиерата медии се направиха на слепи и глухи), е изпратил до министъра на правосъдието и до началника на Централния софийски затвор сигнал във връзка с издевателства, извършени срещу него от служителя на затвора Митко Спасов.

Untitled1

В писмения сигнал на Зартов до правосъдния министър и до началника на затвора, изпратен с копие до Българския хелзинкски комитет, както и в допълнение към този сигнал, се описва нелеп повод за издевателство, което този път е засегнало и неговата съпруга. В сигнала си Ивайло Зартов пише, че е имало и други издевателства от страна на Митко Спасов, това не е първото, и че не само към него е имало издевателства, но и към други затворници.

“Истината е, че за година и половина няколко пъти съм писал по конкретни негови гаври, но винаги сам се спирах. Уж за да дам възможност да се осъзнае и сам да се спре. Уж за да не навредя на свестните служители, които заради един самозабравил се наглец могат и те да пострадат. Уж за да не водя война вътре в хотела „Затвор”. Знаех си, че мълчанието ми е грешка. Безобразията не са едно и две. От години се сипят жалби и сигнали за гаврите на Митко Спасов, но никой нищо не предприема. Явно има някакво шуробаджаначество. Явно момчето е от „нашите” и всичко му е позволено. Ако ми подхвърли нещо забранено на мен или ме провокира по някакъв начин, е едно. Но съвсем друго е, когато посяга на близките ми.” – пише Зартов.

“Представете си, че на следващото свиждане надзирателят Митко Спасов лично или чрез някого подхвърли наркотици в багажа, който моята съпруга е донесла за мен. Нея ще я арестуват и обвинят, а след това и осъдят, а аз ще бъда безпомощен. По никакъв начин няма да мога да защитя съпругата си. Там, където се предава багажа, няма камери. Да не говорим, че от момента, в който съпругата ми вече е предала багажа, до момента, в който аз го получавам, може да се сложи и труп на слон, без никой да разбере.” – пише още той.

Не знаем дали правосъдният министър Христо Иванов – който днес заяви по Нова ТВ, че трябва да се стесни полето на задкулисните режисьори в правосъдието, и се представя като човек, който се вълнува от това правосъдна ли е българската правосъдна система – се интересува от съдбата на затворника Ивайло Зартов и от неговия сигнал. Не знаем и дали – както би трябвало – той ще назначи проверка на служителя на софийския затвор, за когото става дума.

Не знаем дали и Българският хелзински комитет ще се трогне от сигнала на Зартов, понеже за съжаление в БХК някак си не се вълнуват от български граждани, ако те не са представители на някое етническо, религиозно или сексуално малцинство (какъвто Зартов не е). Но искрено се надяваме, че и министърът на правосъдието, и началника на затвора, както и споменатото НПО, което би трябвало да се интересува от човешките права на всички – и на етническите българи включително – ще опровергаят нашия скептицизъм.

Надяваме се също така, че ако българската правосъдна система въобще намери сили да се очисти от задкулисия и търговия с правото, осъденият на 9 години лишаване по Наказателния, не по Търговския закон на Р. България Ивайло Зартов, по иск на частна фирма, на която частна фирма на нито една инстанция, на която се води делото, не е постановила извършването на финансова ревизия, не само ще вземе мерки срещу простъпки на затворнически служители, но и че ще си спомни за случая Зартов – който може да засяга един човек, но е вид маркер за цялото състояние на правосъдието в България. Защото ако на един осъден по този начин български гражданин, срещу когото, въпреки че от повече от година е в затвора, а преди това две години е бил под домашен арест, продължават да се завеждат нови дела и проверки – докато за онези, по чийто иск е бил осъден, никакви проверки няма – това едва ли е белег, че правосъдната система в България е точно правосъдна.

Що се отнася до самия затворнически надзирател Митко Спасов – както пише в блога си известният български правозащитник и политически затворник от времето на соца Николай Колев Босия (който е публикувал също сигнала на Зартов до правосъдния министър) – Митко Спасов е зет на брата на Пламен Орешарски, Милети, който е бил директор на този затвор.

“Познавам и описания Спасов с неговото прословуто „Сус бре!”. Затова го кръстих Суско. При правителството на Марин Райков съм разговарял по този въпрос с тогавашния министър на правосъдието Зинаида Златанова. Изглежда фактът, че е зет на брата на Пламен Орешарски, който беше директор на затвора, му дава излишна наглост да се гаври със затворници и свои колеги.”пише Николай Колев – Босия.

Желаем успех и на правосъдния министър Иванов, и на главния прокурор Цацаров, които почти всеки ден заявяват напоследък по българските медии, че ще въведат ред в “авгиевите обори” на Темида. И да не забравят за случая Зартов, не само за неговия сигнал за отдельонния командир в Централния софийски затвор Митко Спасов, който се оказва роднина на доста високопоставена фамилия. Защото “няма нищо скрито, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не се открие”, както се казва в Евангелието на Лука. Добре е служителите на Темида да не оставят правосъдието само в Божиите ръце, защото от Божието правосъдие никой не може да се измъкне, но земните съдии понякога много късно се сещат за това.

Следва сигнала и допълнението към него, който Ивайло Зартов е изпратил до министъра на правосъдието, до директора на Централния софийски затвор, до Българския хелзинкски комитет и до медиите.

Снимка: http://dartsnews.bg

Изглед от Централния софийски затвор. Снимка: Dartsnews.bg

————————————————————————————————————

 

До Министъра на правосъдието

Чрез ИСДВР

до Началника на затвора, гр.София

копие до

Български Хелзинкски комитет

медии

вх.№ 94-11-283/27.11.2014 г. от МП

 

В Ъ З М У Щ Е Н И Е

От Ивайло Илиев Зартов срещу позора в униформа

Г-н началник, възмутен съм, потресен съм от поредната гавра на отдельонния командир Митко Спасов. Ситуацията щеше да е много смешна, ако не беше твърде гнусна.

Вчера, 23.11.14 г., по време на свиждането получих само 3 броя чисти тениски, върнали са ми 2 тениски, защото предполагаемо аз съм бил имал още в килията и съм щял да надхвърля разрешеното количество – 6 бр. тениски. На записа от камерите можете да видите как съпругата ми вместо да говори по телефона с мен на свиждането, тя се рови в мръсните дрехи, които аз изкарвам. Гледах неразбиращо, наложи се да ръкомахам и да викам, за да й привлека вниманието и да я попитам какво става. Тя беше в шок от простащината и дебилизма. Искаше да извади мои мръсни тениски и веднага да ми ги върне, за да имам достатъчно – следващото свиждане е чак след 3 седмици. Спрях я, казах й да не го прави. Опитах се да я успокоя и да я накарам да погледне от смешната страна.

Относно тениските: от 02.04.2013 г. съм гост на затвора и винаги, на всяко свиждане аз изкарвам мръсни дрехи и получавам чисти. Никога не надвишавам броя на разрешените 6 тениски. Никога. Вчера, след свиждането в коридора пред стаята на дежурния офицер, надзирателят Митко Спасов няколко пъти ми повтори сакралната фраза: „Ако сега ти направя тараш и намеря още тениски, освен тия 3, които ти пуснахме, какво ще стане?”. Аз също, няколко пъти, на всеки негов въпрос отговарях: „Хайде да проверим и ако нямам други тениски, какво ще стане?”. В миг на просветление сякаш нещо го осени Спасов и изведнъж ме посочи и заяви: „А това не е ли тениска?”. Ха-ха-ха. Наложи се да смъкна анцуга и да му покажа, че не съм с тениска, а с блуза с дълъг ръкав.

Ако вече ви е заболяла главата, докато четете, съжалявам, но не аз нося вина за тази лудост. Освен тениските, не са допуснати до мен и книги, като са казали на съпругата ми да си купя книгите от лавката!? Как ще си купя книга от лавката? Още повече моята книга, която аз съм написал и издал. До вчера, 23.11.14 г., никога не съм имал подобни идиотски проблеми на свиждане без храна. Как успяха да създадат от нищото подобна олигофрения, не знам. Но виждайки неистовата реакция на надзирателя Митко Спасов е ясно, че той единствен е способен да организира гаврата. Той през цялото време стоеше на позицията, че е прав по казуса с тениските.

Дори накрая, вече след краткото и бързо вътрешно „разследване”, чух подмятания, че жена ми била донесла целия гардероб и те ми били пуснали 6 броя тениски!? Имаше и опит да ме обвинят, че съм изкарал не 4 броя тениски, както собственоръчно съм записал в молбата ми за мръсните дрехи, а само 1 брой. С което другарят Митко Спасов искаше да покаже: „Ето, 3 сме му пуснали и 3 мръсни са му останали – значи има 6”.

Боже! Докато пиша всичките тези идиотщини, имам чувството че съм в лудницата. Как е възможно да има такъв позор в униформа! Този служител е срам за униформата. Той е подлец. Казах му в очите, че отношението му към мен е лично – той ме мрази, защото не му лягам, не се навеждам. Казах му, че и аз не го обичам. Той е вреден за цялата система. Гаври се с лишените от свобода, с близките ни, с колегите си. Подлага началниците си те да се срамуват и извиняват, вместо него. Той саботира перманентно работата на социалните инспектори и провеждането на курсове. Вчера, 23.11.14 г., колегата му Кольо Гайдаров и дежурния офицер се държаха достойно. Те се срамуваха заради позорното поведение на своя колега и подчинен. Те разговаряха спокойно, уважително, нормално – така, както би трябвало да разговаря и Митко Спасов – без агресия, без арогантни заплахи, провокации и подлости. Те дори се извиниха, като се опитаха сами да поемат отговорност – сякаш те са виновни, че е станала някаква грешка. Но аз знам и им го казах – те нямат вина, че един позорящ униформата служител изпитва удоволствие да се гаври с хората. Подлецът е един. Той създава проблема и след това стои отстрани и се храни от гледката, а всички нормални хора се чудят как да излязат от идиотската ситуация, в която за пореден път ги е напъхал. Този срам за униформата създава проблеми и на началниците си. Все някой ден ще им се наложи те да поемат отговорност за някоя негова простотия, защото го търпят и не взимат мерки. Ясно е, че не може да се превъзпита, не може да стане почтен и честен човек. Той просто не трябва да работи с хора. Трябва да бъде сложен някъде зад бюро да удря печати по цял ден, за да не страдат всички около него от подлостите му.

Благодаря на дежурния офицер Невзат и на отдельонния Кольо Гайдаров. Повтарям – те се държаха достойно и почтено. Съжалявам, че се налага да сърбаме лудата попара на срама в униформа Митко Спасов.

Чудя се, ако пусна до всички медии и до Министъра на правосъдието историята с 2-те тениски, кое ще е преобладаващото чувство? Недоумение, смях, потрес, шок, гняв… Представяте ли си въпросът на министъра: „Какво става там с тия 2 тениски на Зартов?”. Ха-ха-ха. Смешно, нали?

Наистина щеше да е весело, ако не беше толкова гнусно.

 

24.11.2014 г.                                                                                    С възмущение: Ивайло Зартов

 

 

Д О П Ъ Л Н Е Н И Е

Представете си, че на следващото свиждане надзирателят Митко Спасов лично или чрез някого подхвърли наркотици в багажа, който моята съпруга е донесла за мен. Нея ще я арестуват и обвинят, а след това и осъдят, а аз ще бъда безпомощен. По никакъв начин няма да мога да защитя съпругата си. Там, където се предава багажа, няма камери. Да не говорим, че от момента, в който съпругата ми вече е предала багажа, до момента, в който аз го получавам, може да се сложи и труп на слон, без никой да разбере.

Как да защитя съпругата си от бъдещите подлости на позора в униформа? Единственият начин е да се даде широка гласност за досегашните гаври и безчинства, за наглостта и безнаказаността на Спасов. Това е единственият начин. Истината е, че за година и половина няколко пъти съм писал по конкретни негови гаври, но винаги сам се спирах. Уж за да дам възможност да се осъзнае и сам да се спре. Уж за да не навредя на свестните служители, които заради един самозабравил се наглец могат и те да пострадат. Уж за да не водя война вътре в хотела „Затвор”. Знаех си, че мълчанието ми е грешка. Безобразията не са едно и две. От години се сипят жалби и сигнали за гаврите на Митко Спасов, но никой нищо не предприема. Явно има някакво шуробаджаначество. Явно момчето е от „нашите” и всичко му е позволено.

Ако ми подхвърли нещо забранено на мен или ме провокира по някакъв начин, е едно. Но съвсем друго е, когато посяга на близките ми. Това е голяма грешка от негова страна – затова вече няма да мълча. На 23.11.14 г. по време на свиждането той е наредил на подчинените си, които приемат багажа, да се гаврят със съпругата ми заради 2 тениски, които на всичкото отгоре са в рамките на закона. Разрешени са – подробно описах дебилизма на гаврата в самото „Възмущение”.

И така, как да защитя съпругата си от бъдещи гаври? Единственият начин е чрез широка гласност за безобразията на разпасалия се надзирател.

 

25.11.2014 г.                                                                     С нестихващо възмущение:     Ивайло Зартов

 

Кой иска бунт в затвора?

„Кървав бунт в Софийския затвор. Десетки ранени и пострадали затворници и надзиратели. Има убити и от двете страни. Броят на жертвите е неизвестен. Бунтът се разгаря и започва да прилича на малка война. Ситуацията е трудна за овладяване – лишените от свобода са взели за заложници служители от администрацията.”

Подобни апокалиптични заглавия съвсем скоро могат да се появят в българските и чуждестранните медии. Нагнетените напрежение и агресия в Софийския централен затвор всеки момент ще избият и ще се стоварят върху главите на нищо неподозиращите български граждани. След като вече каруцата се е обърнала, ще се задават въпроси и ще се търсят отговори. Защо се е стигнало до тук? Защо не са взети превантивни мерки? Кой е виновен? Ще се създадат специални комисии, които да разследват причините, довели до безпрецедентните изблици на насилие. И ще стане ясно – в основата на всички беди са безхаберието на ръководството и болната комплексарщина на един единствен асоциален тип, който за съжаление е в униформа.

Ежедневната безпричинна жестокост от страна на отдельонния командир Митко Спасов към лишените от свобода е описвана в десетки, стотици жалби и сигнали, но никой не им е обръщал внимание. Поведението на надзирателя Спасов е като от книга, визираща „порядките” във фашистки концлагер или в лагер на смъртта от времето на комунизма. Липсват само газовите камери и прасетата, които се хранят с телата на затворниците. Иначе нищо друго не липсва. Непрекъснатият психологически тормоз се редува с физическо насилие и побоища. Заплахи, унижения, брутално, агресивно отношение не само към осъдените, но и към техните близки по време на свижданията. Уникалното в случая е, че жалбите и сигналите срещу инквизитора Спасов не са само от измъчваните от него лишени от свобода и техните роднини. От срама в униформа многократно са се оплаквали социални инспектори и дори негови колеги – надзиратели. Грубо саботиране на определените по закон мерки и мероприятия за корекция и превъзпитание на осъдените. Брутално превишаване на собствените си правомощия. Нечовешко, унизително отношение, петнящо честта на пагона. Насаждане на агресия и омраза в система, в която това е абсолютно противопоказно. Системни гаври и създаване на изкуствени конфликти. Злоупотреба със служебно положение…

Конкретните случаи, описани в жалбите, не са един и два. Последният най-пресен пример е пребиването на лишения от свобода Мартин – Цесекаря. И това е щяло да се потули, но изтича информация в медиите, подкрепена със снимков материал на раните. Всичко описано не е инцидентно – безобразията продължават с години. Никой не взима мерки. Надзирателят Спасов се мисли за недосегаем наместник на Бога. Все по-често се чува любимата му реплика: „Аз съм шефът на затвора!”. Това, че той е садист и че трябва да му се забрани изобщо да работи с хора, е ясно. Непонятен остава фактът, че този взривоопасен нечовек продължава да коли и беси необезпокоявано.

Въпросът е: Трябва ли наистина да прочетем страшните заглавия? Кой ще понесе отговорност за безхаберието? Защо се позволява на този надзирател да играе ролята на взривател? Той ще взриви и без това крехкото равновесие, но кой ще носи цветя на гробовете на загиналите? Министърът на правосъдието ли? Вие ли, г-н министър, ще подадете безсмислена оставка, след като бомбата гръмне?

 

Ивайло Зартов, 25.11.2014 г.

.