И ние празнувахме Деня на детето. Един слънчев, топъл, изпълнен с много смях, глъч, песни и игри ден. В България този ден става популярен след 1949 г., но той се празнува в много страни по света, като Япония, Унгария, Русия, и т.н. И ние тук в Чикаго, организирани от Българския образователен център „Нов Живот“, се събрахме на пикник в Busse Woods. Ние, защо ли? Защото всеки един от нас продължава да носи детето в себе си, независимо от календарната си възраст.
Детето в нас е онази част от личността ни, която винаги е игрива, активна, любопитна, любознателна, весела, смееща се, смела, мечтаеща, изследваща, прощаваща, нежна, чувствителна, любяща, даряваща.
За мен всеки човек, който е запазил детето в себе си под формата на тези гореизброени положителни качества и черти, е истински щастлив човек, умеещ да се радва и наслаждава на живота и да бъде пример за останалите. И не случайно в Библията, най-мъдрата книга, е записано: “И ако не станете като децата, никак няма да наследите Божието царство“.
Защото забележете – мнозина от нас, възрастните, забравят за детето в себе си и стават прекалено сериозни. Ходят все намусени, недоволни, сърдити на всеки, не се усмихват достатъчно, позволяват на апатията и злобата да ги обхване, оставят се на инерцията, престават да вярват в невъзможното, в мечтите си, и в резултат на това живеят под нивото на своите възможности и пропускат да бъдат истински личности, свободни и неподчинени някому заради интереса си.
Но днес беше един чудесен ден, в който, попадайки сред огромното множество от деца – весели, жизнерадостни, усмихнати и щастливи си спомнихме колко много ние, възрастните, можем да научим от света през детските очи, как можем да бъдем по-добри и по-щастливи, ако позволим на детето в нас да балансира възрастния.
Гледах и не можех да повярвам на очите си – децата пееха, танцуваха, рисуваха, яздеха понита, скачаха в огромния надуваем замък с няколко нива на възможности и възрасти, въртяха обръчи, ритаха топка, а възрастните в синхрон с тях и усмивка на лицето, приготвяха и сервираха храна, рисуваха лицата на децата, сплитаха косите им и им правеха невероятни прически с различни нюанси и оттенъци. Имаше и мъпет шоу, с една невероятна, много забавна и объркана приказка с героите Мис Пиги и Кермит. Нашата героиня Незнайка ги измъчи с български гатанки и поговорки. Децата бяха запленени и от многото герои, които обикаляха наоколо и се снимаха с тях като Пират, Пиратки, Принцеса, Пипи Дългото Чорапче, Мики Маус.
И аз благодаря на всички, които присъстваха, които бяха през тези няколко незабравими часа с нас, за това, че играха и се смяха с нас, за това, че се включиха активно и ни помагаха.
Нашите, българските деца, са много умни, красиви и талантливи, и на практика ни го доказаха. Цяла година те се трудиха неуморно, усвояваха знания и в американското, и в неделното българско училище. Сега дойде време за заслужена почивка и отдих, игри и веселба.
Всички ние им пожелаваме една весела и незабравима ваканция през лятото .
Очакваме ги отново на българско училище на 6-ти септември 2014 г.
Пожелавам на всички да запазим детската чистота на душата, която да озарява дните от живота ни и да ни изпълва с повече ЩАСТИЕ!
.
Хриска Перфанова
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
