Декларация на дружество „Будител“ до патриарх Неофит

Граждани на Батак, обединени в Културно-историческо дружество „Будител“, както и българи от други краища на страната, техни съмишленици, се обърнаха с декларация до българския патриарх Неофит, до ресорните институции, обществеността и медиите, която е свързана със статута на историческата черква-костница „Св. Неделя“ в гр. Батак. Тази декларация е пореден опит за публичен апел и за ангажиране на вниманието на ръководството на Българската православна църква, както и на държавни институции, имаше отношение към темата, към искането на тези батачани историческата черква да си остане музей, а не действащ храм. Както и срещу опита техните предци да бъдат разглеждани единствено като мъченици на вярата, като някакви покорни агнета, а не като посечени заради бунта си за свобода въстаници. Батачани от дружество „Будител“ не вярват, както се вижда и от текста на  декларацията, на местния митрополит, към която епархия е и техния град, нито вярват в смисъла на това, че техните предци е трябвало да бъдат канонизирани за светци – „защото трета поредна година мухъл обгръща костите, а поповете ги бършат, лъскат с парцали и преподреждат незаконно, в опит да прикрият безблагодатното си свещенство! Срам и позор!“.

В декларацията те обясняват позицията си така:

„След като с мълчание отговорните институции в България и висшите представители на БПЦ подкрепят лъжата, измамата и погазването върховенството на закона в Република България, довело до поругаване на паметта на загиналите наши родственици и Мъченици за свободата на Отечеството, чрез незаконното разпореждане, разнасянето и търговията с техните тленни останки, незаконните промени в интериора и екстериора на църквата-костница и музей в Батак, Ние, батачани и българи родолюбци (с изключение на шепа лакеи), заявяваме: Отказваме да признаем акта на канонизацията! Призоваваме за тяхното разканонизиране, а така наречения пловдивски митрополит обявяваме за „персона нон грата“ в Батак.

Допълнителни мотиви и аргументи

1. Канонизацията е духовен акт без юридически основания и последици. Тя се обезсмисля, ако не бъде приета от сърце и душа, най-вече от потомците на загиналите за свободата на Отечеството батачани (станали обект на канонизацията), както и благодатта на Св. Дух не може да бъде придобита с лъжа, измама или купена с пари. Водена от подобни и други мотиви Руската Православна Църква разканонизира през 2013 год. общо 36 руски светци (виж:http://www.cross.bg/poslednite-ryskata-svettzi-1342770.html#axzz32ojxHyXg ). Редно е и Св. Синод на БПЦ да последва примера на РПЦ, да преосмисли акта на канонизацията и разканонизира баташките светци.

2. Промяната на собствеността на Историческата църква-костница и музей „Св. Неделя“ е извършена чрез груби закононарушения, при които има наличие на престъпление – съставяне на документ с невярно съдържание, с което е засегнат обществения интерес и са нанесени материални и морални вреди в ущърб на нацията и историческото ни наследство, което е заплаха и за националната ни сигурност. Ще направим необходимите постъпки за законното връщане на предишния интериор, статут, форма на собственост и управление на Историческата ни църква-паметник на културата от национално значение! Така ще спазим законите в Република България, моралните норми в българското общество и завещанието на нашите деди, а именно: по тяхна воля са прекратени религиозните функции на църквата „Св. Неделя“ след 1876 г., за да остане тя в паметта на бъдещите поколения като величествен Паметник на свободата!

3. „Дарението“ на движимите културни ценности – кости и дръвници е незаконосъобразно, тъй като същите според волята на предците ни стават публична собственост, част от основния музеен фонд на ИМ – Батак, и като такива не могат да бъдат продавани или дарявани съгласно чл.114 от ЗКН. Също така обсебването на костите на нашите деди и разпореждането с тях от страна на поповете, без да е взето съгласието на наследниците, е неморално и ненормално. Свещенодействията на поповете в музея-костница обявяваме за недостойни и недействителни, защото трета поредна година мухъл обгръща костите, а поповете ги бършат, лъскат с парцали и преподреждат незаконно в опит да прикрият безблагодатното си свещенство! Срам и позор!

4. Всяка година 16 май в Батак е ден за почит паметта на героите загинали през 1876 г. за свободата на Отечеството, отбелязвано с тържествена заря-проверка от Българската армия. Но чашата преля, когато забелязахме, че Пловдивска митрополия усърдно работи за подмяна на тези чествания! Започнаха да натрапват никому ненужни луксозни религиозни церемонии на 16 и 17 май, струващи над 50 хиляди лева за двата дни всяка година. Проповядват мита, че батачани са изклани заради вярата си, което е дълбоко погрешно и едностранчиво интерпретиране на историческата истина. За да ускори пъклените си планове митрополита-народоотстъпник финансира с безотчетни пари „екскурзия“ на платени, купени „миряни“(които не знаят що вършат срещу 20 лв.), докарани с около 50 автобуса до Батак на 17 май, за да имитира поддръжка за себе си с цел да обсеби и патриаршеския престол. В същото време батачани не желаят нито да го гледат, нито да го слушат. Това са грешни пари, с които БПЦ би могла да подпомогне деца от семейства в неравностойно положение от община Батак (и не само), за тяхното лечение, обучение, летни и зимни училищни, образователни, детски лагери за отдих и др.

5. Считаме за предателство към Отечеството, създаването на религиозен мит чрез „Житието и акатиста“, заедно с прекопираната от Старостилци икона, чрез което се цели и „създаване на нов материален полюс и мислене“ (заложено в „проекта Балева“), а целта е заличаване българската национална идентичност и чувство за родова принадлежност. С думи и дела митрополитите на Пловдив и Търново (и не само те) неуморно заработиха за подмяна на историческата истина: „Не съм съгласен с тази порочна практика за насърчаване на патриотизма и родолюбието.“ (митр. Николай в интервю за в. „Труд“, 12.05.2011 г.), „Това не са въстаници. Това са светци!“ (митр. Григорий в реч на площада в Батак, 16.05.2013 г.). Митр. Николай не спира до тук и предложи „…милион, милион и половина лева“ на ограбените от самия него български граждани, срещу които пари да откупи за себе си църквата-костница в Батак – национален паметник на културата с общочовешко значение, изключителна държавна собственост (предложение отправено в реч на митр. Николай на площада в Батак на 17.05.2013 г.). В същото време туристите от България и чужбина, посещавайки музея-костница, възприемат поповете като туристическа атракция и част от интериора.

6. При употребата на определението „православен народ“ умишлено от „отците“ ни се пропуска думата „български“ и се заменя с „агнета“, „овце“ и „ми́ряни“ (в смисъл на покорни, мирни, заспали, обратното на будни, непримирими). Явно днешните попове са забравили думите на преподобния будител Паисий, който ни напомня: „А които не искат да знаят за своя български род, но се обръщат по чужда политика … и се срамуват да се нарекат БЪЛГАРИ?! О, неразумний юроде! Защо се срамуваш да се наречеш БЪЛГАРИН…!“.

7. Годишната субсидия от Държавния бюджет на България от около 2 милиона лева, превеждана на БПЦ целево за поддържане на православни храмове-паметници на културата, се приема с охота, но парите явно се отклоняват в джобовете на висшия клир за лукс и лимузини. В същото време БПЦ от години отказва да дава отчет пред Министерство на културата за разходваните суми. Наблюдаваме непрекъснато попове да хленчат пред медиите, че видите ли храмовете се рушат, защото нямало пари!?, държавата не помагала и пречела на горките попове да си вземат някой-друг имот. Всъщност целта им е да заграбват незаконно имот след имот, който въобще никога не им е принадлежал! Явно в поведението на „отците“ НЕ се забелязва християнски морал, смирение, благочестивост и безсребреност! Срам и позор!

8. Ние не сме против ония свещеници, които като истински апостоли проповядват християнските ценности и морал и полагат грижа за удовлетворяване духовните нужди на българина! Но ние не можем да търпим доносчици с досиета и „брокери на вярата“ да ни говорят за морал, а в същото време пред очите ни да нарушават ежечасно десетте Божи заповеди. Ако държавата толерира това беззаконие, може би и музеят в Батак трябва да бъде подарен на поповете, за да го превърнат „светейшествата“ в луксозна резиденция на плътската похот, тъй като Музейният комплекс без мавзолея-костница се обезсмисля.

9. Никой няма право, нито поп, нито кмет, да се разпореждат с паметта и костите на дедите ни по начин, различен от указания в тяхното завещание.“

.

Пълният текст на декларацията, който е предхождан от стихотворението на Христо Ботев „Моята молитва“,  може да се види тук – Декларация на Будителите от Батак-2014

.

––––––––––––––––––––

РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР

Надяваме се въпросът за статута на историческата черква-костница в Батак, която беше дадена за стопанисване на Пловдивската митрополия след едно най-малкото спорно от гледна точка на закона решение; както и начина, по който се чества паметта на баташките мъченици, загинали първо като въстанали за свободата си хора, а след това в някакъв смисъл и като мъченици на вярата (поради времето, в което са живели – време на по-силни от днешните религиозни невежества и предразсъдъци) – да излезе от фазата на религиозен/псевдорелигиозен опит за обсебване на тяхната памет, както и от фазата на пълно отричане, че те не са били в някакъв смисъл и мъченици на вярата.

Надяваме се също така, че българските духовници, особено тези с висши санове, които взимат решенията, ще престават да отблъскват миряните в Батак, които не искат паметта и костите за техните предци да бъдат превръщани в някакъв едва ли религиозен фетиш, което загиналите преди повече от 130 години баташки мъже, жени и деца наистина не заслужават.

Надяваме се също, че костите на баташките мъченици няма да бъдат превръщани и в исторически фетиш, и че за черквата „Св. Неделя“ в град Батак ще се намери между представители на църквата, държавата, общината и обществеността някакво по-мъдро, премерено и не залитащо в крайни посоки решение, което да съхрани по достоен начин за поколенията паметта на баташките мъченици и като мъченици на чистия и най-естествен човешки стремеж към свобода, за който те наистина са платили много скъпо, и като жертви на религиозното включително невежество на епохата и империята, в която са живели. Каквото религиозно невежество и предразсъдъци не е имало разбира се само в тази империя и в това време; и освен то е толкова устойчиво, че дори по-просветените времена, в които уж живеем, няма да го заличат напълно, нито сега, нито в бъдеще.

И понеже днес е денят на Ботев и на всички загинали за свободата и независимостта на България – се надяваме, че онзи истински Бог, единственият, който е търсил и геният в известното си стихотворение; и който Творец и Вседържител е и в сърцето и в душата, и в небесата, и навсякъде – ще ни помогне да се преборим с всеки фалш, невежество и заблуждение, че истината и свободата не вървят заедно, ръка за ръка.