Последната шепа любов

.

Имам две ръце, Господи, само,
а светът ти е рана до рана…
Нямам сила за всичките, нямам!
Само шепа любов ми остана.

И я пазя – дано не поглежда
към злините, подпалили здрача.
Ако нямам и тази надежда,
безутешната нощ ще изплача.

Ти недей да ме съдиш сурово –
аз си знам, че съм сто пъти грешна:
пропилях страшно много любови
да лекувам живота по спешност.

Тази шепа докрай ще я стискам:
даже зрънце за друг не пилея!
В мен през сълзи крещи егоистът,
че и той се нуждае от нея…

Ала все пак недей се тревожи:
щом поема към адския огън,
ще я дам на детето си, Боже!…
Както мама ми даде за сбогом.

Ники Комедвенска *

––––––––––––––––––––––––––––-

* Други произведения от същата авторка могат да се видят тук и тук.