„Младите, младите – те да са живи! Те ще ни отсрамят, те ще възродят България!“
Петко Каравелов
.
Вървим и крещим, стоим и крещим, все крещим – ние целоКупеният български народ. Четири купени поколения са тръгнали да си търсят лихвите. То беше купуване, то беше продаване, то беше чудо… Но явно дойде време за равносметка. И понеже лихвите са огромни, Ония не им се ще да ги дават, ама мина това време. Искат-не искат, ще изпълняват.
То се знае, и аз като моите родители от тия лихви нищо няма да усетя, в Бога се кръстя, дано поне моите деца да се облажат. Да, нахален е народът – и храна иска, и топло, и светло да му е – кой ли го подучи да желае тия „сатанински удоволствия“. И е плъзнал сега тоя сатанизиран и фанатизиран народ из улицата – лумпени. Засега е малко, ама капка по капка вир става, и Ония, както не знаят да плуват, ако успеят да се издавят, цена няма да имат. Трибуни много, трибуни (tribunus plebis) малко! Е, и баба знае така, ама баба вече и други работи знае и е на улицата.
Средата на юли – астронимическо лято, ама студ, студ, та асфалтът се пука. Няма лято, няма топлинка от незапомнени времена – все си е Политическа зима. Е, такъв студ няма! Слънцето обаче тоя път като че ли има сила да пробие през угоените облаци. Южнякът снегояд притичва по улиците и при възможност бие по шамар на вкочанените от преяждане „снежни човечета“. Интересни същества – по цял ден благи, работливи, обичливи, а като свърши работното време, придобиват уродливи, чудовищни форми. Стига вече, стига! Само на двайсет години съм, а вече ми Омръзна да Измръзвам! Не знам от къде черпят топлинка тия, които цял живот мръзнат – Поклон, нека я споделят помежду си, колкото и малка да е тя, та да се разгори. Нека непоносима жега стане за Ония, та дано ги изпепели.
Циганско лято настана! Топят се преспите! Пролетта се тътри към нас или по-скоро ние трябва да се затътрим към нея, а защо да не се затичаме!? Тя е там! Виждате ли я? Там е – в близкото бъдеще и ни очаква. Иска да ни даде нов живот, да ни събуди от летаргията. Защо се дърпаме? Дано, дано тази година да се смени климатът у нас! Сега има подходящи климатични условия. Не от студ, от жега да се пука асфалтът!
„Снежните човечета“ са уплашени – крият се, бягат, някои от тях покрай това „Циганско лято“ загубиха я крак, я ръка, ама не е достатъчно. Да се стопят трябват, да изчезнат! Напук обаче, Ония, които не са изпитали на гърба си жегата, дават заявки. Всички я знаят схемата – и ние, и те! Тия снежни човеци с червен отенък и мило, и драго дават да се скове пак всичко! Не чуват, не виждат! Не разбират от дума и тия, и останалите. Но тия те са най-мъчни! Провокират, та да се стигне пак до – полицай – палка – смачкана глава жалка…
В крайна сметка, ако това е изходът, нека ми я строшат главата! Искам пролет, нека най-накрая люлякът ни замирише, нека с очите си зърнем белоцветните вишни. Нека никога повече Ботевата „Политическа зима“ не отразява реалността, сто трийсет и осем години след написването си.
Днес е осемнайсти юли! Длъжни сме на Него, на многото други като Него, на себе си, на децата и внуците ни! Нека заради Нас самите да докараме най-накрая тая пуста пролет и да се сгреем, и да се смеем, и да попеем! Та да знаят и след нас как да се стоплят, що е смях и как пее гласът народен!
Валери Котев
––––––––––––––––––––
* Авторът е студент в СУ „Св. Климент Охридски“.
