Случай на полицейски произвол след повече от месец протести в София

Гергана Гергова, зам. председател на ПП „Синьо единство”, е изпратила жалба до Директора на СДВР – София, във връзка с упражнени върху нея физическо и психическо насилие от страна на полицейски служители на 19 юли т.г. Изглежда нервите на някои служители на реда не издържат вече след повече от месец на всекидневни протести по улиците на София, но това не може да бъде основание или извинение за това полицейски служители да не се легитимират, да заплашват граждани с побой, да ги блъскат, да искат да им чупят фотоапарата и да се правят „на луди“ после, злоупотребявайки с пълномощията си.

Надяваме се подобни случаи да са редки, въпреки повишението напрежение в работата на полицейските служители в София, и българските служители на реда да не забравят, че гражданите в крайна сметка не срещу тях протестират, а срещу властници и политици, злоупотребили или злоупотребяващи с пълномощията си. 

Публикуваме по-долу Жалбата на г-жа Гергова, в който целият случай е разказан с подробности. И се надяваме, въпреки, че този случай не е единствен, описаният в тази жалба полицейски произвол да е част от изключенията, които никога да не се превърнат в правило, въпреки усложнената политическа обстановка и повишената отговорност във връзка с нея на служителите на реда.

–––––––––––––––––––––––––-

.

До:  Директора на СДВР

Ж  А  Л  Б  А

От: Гергана Николова Гергова, зам.председател на ГС „НС Единство”, зам. председател на ПП „Синьо единство”

Г-н  Спиридонов,

В петък, 19.07.2013 г., в 11.00 ч., на ул. „Раковски“, където излиза ул. „Оборище“, срещу главния вход на храм-паметник „Св. Ал. Невски“, докато вървях към дома си – в посока по ул. „Оборище“, към храм-паметника, заедно с моя приятелка – възрастна жена, бяхме нападнати от Ваши служители.

Ограждения и полицейски кордони нямаше, гражданите бяха допуснати да преминават свободно, сергиите откъм Военният клуб работеха и имаше не малко хора пред тях. Вашият служител изведнъж застана пред нас, прегради ни пътя и каза, че оттам не можем да минем. След като поисках да разбера защо, след като точно пред нас минаха няколко човека и очевидно преминаването е разрешено, Вашият служител започна да ме бута назад и да ми крещи, че оттам не можем да преминем. Едва след като отново настоях да разбера ЗАЩО, той посочи лозунга, който носех под мишница,и каза: „с това няма да минеш оттук, върви си протестирай на друго място”. Обясних, че не протестирам в момента, а си отивам у дома – по тротоара на улица, която очевидно е свободна за придвижване…

Въпреки това Вашият служител продължи да ме блъска назад и да ми крещи, че „с това няма да мина оттук”.  Поисках от него да ми каже въз основа на каква заповед моето право на свободно придвижване е ограничавано и то – заради носенето на плакат, което пък засяга правото ми на свобода на словото и изразяването на мнение, и двете – гарантирани от Конституцията на България.

Поради грубостта на Вашия служител и очевидното нарушение, което представляваха неговите разпореждания към мен, единственото, което можех да направя, за да удостоверя, че това наистина се е случило, беше да заснема случката – забраната да премина заради това, че нося плакат, както и физическата грубост, която приложи спрямо мен Вашият служител. Но веднага, щом извадих фотоапарата си и опитах да снимам – Вашият служител ми се нахвърли и започна да ме удря и блъска, крещейки нецензурни и заплашителни изрази към мен. В същия момент на мястото дойдоха и други Ваши служители, които не ме защитиха по никакъв начин от колегата си, напротив.

Оказахме се обградени от 8 униформени полицая, които също започнаха да ме блъскат и удрят, за да ми вземат фотоапарата. Справиха се доста бързо, нямах кой знае какъв шанс да се предпазя или да избягам от 8 озверели униформени. Освен обидните и заплашителни реплики от тях, последва и заплахата, че „ей сега ще строшат от земята този апарат”. Аз настоях да ми върнат апарата, или – да съставят веднага протокол за изземването му и да посочат основанията за това. Те ми се разкрещяха, че никакъв апарат не са ми вземали – докато един от тях се мъчеше да открие как да изтрие кадрите, направени от мен.  Апаратът ми остана в ръцете на Вашите служители за повече от 10 мин. Едва след множество обиди, заплахи и блъскане от страна на служителите Ви, те се сетиха да ми поискат лична карта. Показах им я, но отказах да им я дам, докато не се легитимират те пред мен – казах им, че няма как да знам, че те са полицаи, понеже не се държаха като такива. Категорично ми отказаха, а специално един от служителите Ви си позволи да премине към директни заплахи, че ще ме намери „извън всичко това” и „ще ме пребие” (цитатът е ТОЧЕН!). Също ми крещеше, че Вие – неговите началници сте виновни, че не сте им позволили да ни пребият още на първите протести, за да не ги „размотаваме” толкова време. Тези неща той крещеше в лицето ми от 3см. разстояние, пръскайки слюнка върху мен, такива „изказвания” той направи неколкократно без да бъде спрян от някой от колегите си, а на въпросите ми не им ли е неудобно, и не се ли притесняват да отправят подобни заплахи към мен, да ме удрят и блъскат, да ми вземат апарата, да отказват да се легитимират – останалите от Вашите служители отговориха с ехидни усмивки, че „нито апарат са ми вземали, нито някой ме е докосвал” – тяхната версия беше, че ме видели да нападам колегата им и му се притекли на помощ, след което са поискали ЛК за проверка – нищо повече. Разбира се, тази версия е напълно несъстоятелна, погледнато обективно – ако търся сблъсък с полицията, дали щях да отида само с една ВЪЗРАСТНА ЖЕНА, носейки фотоапарата си В ЧАНТАТА, а не – изваден, и то – докато моите адвокати и приятели са твърде далече, за да могат да дойдат веднага на място?!!!

Междувременно – докараха един полицейски бус и го спряха под ъгъл край тротоара на „Раковска“ и „Оборище“, така че пътните камери да не могат да заснемат ставащото.След  като се заканваха как ще ме арестуват и ще ме закарат в управлението, където „ще видя какво ще ми се случи”, те се обадиха на някого, твърдейки, че викат „началника си”. Междувременно под вербалната заплаха за побой, отправена с крясъци от 3 см. в лицето ми – аз бях принудена да им дам личната си карта, въпреки, че те не се легитимираха. 

След направената проверка и понеже се събраха и други Ваши колеги, те набързо ми върнаха фотоапарата и изрично ме заплашиха, че „ако ги снимам, ще строшат апарата и ще ме потрошат и мен”. Междувременно – дойде още един униформен, който също отказа да се легитимира, но трябва да беше „началникът им”. След 2-3 мин., в които говори с някои от служителите Ви встрани от нас, той дойде и ме попита какво е станало. Обясних, след което той ме попита къде съм искала да отида. Отново обясних, че съм вървяла към дома си, когато са ме нападнали служителите Ви. Тогава той каза, че сме свободни да си ходим, че мога да премина оттам, откъдето съм искала. Веднага изпратих моята приятелка да си тръгва, защото я бяха изплашили достатъчно. Но аз отказах да тръгна, докато не дойде адвокатът ми. Тогава този, който трябва да беше „началникът” на служителите Ви, много бързо ги събра и натовари на един от зелените джипове на полицията и буквално избягаха. За съжаление бях твърде стресирана, за да се сетя да снимам или запиша номера на джипа.

 С оглед гореизложената случка и въз основа Закона за достъп до обществена информация, настоявам:

1    Да бъде направено разследване и да ми бъде предоставена информация за имената и длъжността, която заемат служителите Ви, които са били дежурни в петък, на 19.07.2013г. в 11.00ч., на изхода на ул. „Оборище“ и „Раковски“;

2.     Да бъдат уволнени  тези Ваши служители, които си позволиха да упражняват физическо и психическо насилие спрямо мен на посочените от менвреме и място;

3.      Да ми бъде предоставен номерът на и копие от заповедта, с която е наредено на дежурните в този район да не се допускат лица с плакати, лозунги или други отличаващи ги като „протестиращи”  белези;

4.      Да ми бъде предоставен номерът на, и копие от  заповедта, с която са поставени кордони от полицаи и ограждения на изходът на ул. „Оборище“ към ул. „Раковски“ сутринта на 19.07.2013 г., петък.

Надявам се, разбирате, че от санкционирането конкретно на тези Ваши служители, които упражниха физическо и психическо насилие спрямо мен – в качеството ми на придвижващ се свободно по улиците на София гражданин, а дори не – на протестиращ такъв, може да зависи характерът на протеста да остане мирен, или  – да се създаде напрежение с полицията като цяло, което да доведе до насилие и сблъсъци.

Обръщам се към Вас с надеждата да проявите здрав разум и да не допуснете ескалиране на напрежението, заради отделни прояви на агресия от страна на Ваши служители.

.

София, 20.07.2013 г.

С уважение:

Гергана Гергова