В деня за размисъл преди изборите ми надуха главата с просташки междупартийни оплювки, открита медийна злоба и никаква толерантност едни спрямо други. Спах неспокойно и се събудих рано, защото се бях отвил, а през отворения прозорец нахлуваше хлад. Избръснах се и реших още докато не са се събрали много хора, да ида да гласувам. Мислех, че в седем часа сутринта в неделя повечето гласоподаватели ще са по леглата си.
Все още сънен, учуден видях тълпи от хора по улицата към близкото училище. Имаше нещо странно в движещите се фигури и след като си разтрих очите, проумях неестествената гледка. Подобно на мъртвите разбойници от филма „Карибски пирати”, десетки старци и бабички се тътрузеха, подскачаха и се влачеха, подпрени на бастуни, патерици и обикновени сопи, насочени към избирателните секции. Докато същисан осъзнавах какво става, целеустремена бабка, подпряна на две патерици, с вид на гладен скорпион, мина през краката ми и ме изпревари, за да гласува преди мен. След това с ръка, подобна на сух клон, някакво старче ме ръгна в гърба да се отместя от пътя му. Тълпата приличаше на излезли от гробовете таласъми, в деня на Страшния съд. Настръхнах, обзет от суеверия, прекръстих се, плюх си в пазвата, влязох в училището и се наредих на опашката от стотина души, за да гласувам.
– Хи-хи-хи! – чух скърцащо хилене зад мен. Обърнах се и видях старец, с едно замъглено стъкло на вързаните с тел очила, който си наместваше изкуственото чейне. – Ще си върнем държавицата най-после! Хи-хи-хи!
– Пак ще национализираме всичко! – изкряка зад него прегърбена баба, с огромна черна пъпка на носа. – Аз съм пратила на Станишев червен пуловер от мохер. Две години го плета и най-после го завърших за изборите. Да зарадвам нашето момче, да му вдъхна сили срещу врага!
– Тъй, тъй! – подскочи дядката с очилата – Ще ги смачкаме като дървеници тия простаци! Победа, победа и пак победа! Комунизмът ще възтържествува отново! Виж как севернокорейците взеха ума на американците и целия свят! Ама са пешкин хората, не като нас!
Запуших си ушите. Едва издържах, докато ми дойде редът да гласувам. Проврях се през тълпата таласъми в коридора и с все сила излетях на улицата, сякаш се бях измъкнал от чистилището на ада. Никога не бях виждал толкова много възрастни, озлобени, вманиачени и нахъсани хора на едно място. И като си помисля, че те, заедно с циганите от махалата, ще решават бъдещето на страната и косвено на тригодишния ми син, който още не е приет на детска ясла, въздъхнах… Нямаше как, трябваше да сторя и невъзможното дори, но да се махна от тази таласъмска държава! Ако не заради мен, то заради невъзможното бъдеще на детето си трябваше да избера в коя държава да емигрирам. Какъв патриотизъм, к’ви пет лева? Кой нормален човек може да живее в царство на безумието? Баста, реших!
Красимир Бачков
„Трите ромски секции във варненския квартал „Владиславово” буквално бяха залети от нетърпеливи да дадат вота си избиратели. Гласоподавателите са толкова активни, че заради струпалото се в секциите множество, се наложило председателите на СИК да поискат допълнителни паравани.“
http://www.blitz.bg/news/article/198967
Имаше една песничка някога: – Вампири, таласъми танцуват по налъми! Точно това се случва в момента в България. Политиците са вампирясали и докато не изпият кръвта на народа, няма да мирясат. Затова трябва да се свалят всички досегашни партии и политически движения! Те са вредни за държавата.