Home » Избрано

Половината ЕС не ни иска в Шенген

2013.03.10 Един коментар

Повече от половината страни от ЕС не са подкрепили присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона.

Това съобщава изданието „Молднюз”, цитирано от “Фокус”.

По време на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на страните от ЕС приемането на София и Букурещ в Шенген е било подкрепено само от 10 държави членки.

До момента официално само Холандия, Финландия и Германия бяха заявили несъгласието си с това България да стане част от територията за свободно пътуване.

Холандският министър на правосъдието Фред Тевен е заявил, че по време на днешната среща няма да бъде взето никакво решение. Очаква се въпросът да бъде обсъден отново през декември. Членството на дадена страна в Шенген не е въпрос на престиж, тук става дума за сигурността на нашите граждани, не можем да правим компромис с нея, заяви германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих. Според него, въпреки че България е постигнала напредък в борбата с организираната престъпност, остават още слабости – по отношение на борбата с корупцията и работата на съдебната система.

Разбира се, ще търсим консенсус за следващ период от време България и Румъния да се присъединят към Шенгенското пространство. Мога да кажа, че България от март месец 2011 г. изпълнява ангажимента си и е покрила критериите за Шенген”, каза пред журналисти министърът на вътрешните работи в оставка Цветан Цветанов.

Вие знаете нашата позиция. Трябва да има два последователни доклада на ЕК с положителни промени, за да преразгледаме своето мнение”, е казал Тевен.

В неделя германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих каза, че ще наложи вето, ако България и Румъния поискат гласуване на своята кандидатура. Аргументът му бе, че те не показват напредък в борбата с корупцията на високо равнище и с организираната престъпност, което личи от периодичните доклади на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. “Ако Германия наложи вето, то ще бъде подкрепено от 7 или 8 други държави”, призна в понеделник румънският президент Траян Бъсеску.

Още в неделя беше ясно, че Европа няма намерение да ни допуска в Шенген. ”На срещата в Брюксел няма да има нито гласуване, нито решение по искането на Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство поради съпротивата на много държави членки. В момента няма консенсус между страните – членки на Шенген, за включване на София и Букурещ, защото много държави имат резерви или безпокойства”, заяви пред АФП източник от ирландското председателство.

Еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом заяви в сряда, че България има най-корумпирания държавен апарат в ЕС и затова е на първо място в съюза по злоупотреби с обществени поръчки. Малмстрьом цитира доклад на берлинската централа на “Трансперънси интернешънъл”, според който

ЕС губи 20-25% от парите по обществени поръчки, или по 120 млрд. евро, годишно заради корупцията. Освен България в черния списък са Чехия, Италия, Румъния и Словакия, пише в. “Сега”. “Най-бедната държава в ЕС – България, не публикува печелившите оферти за обществени поръчки. Тази практика е разпространена и в Италия”, пише в доклада.

Еврокомисията възнамерява да изработи свой антикорупционен доклад тази година, за да насърчи политическата воля на властите да се заемат по-сериозно с проблема. В него ще бъдат посочени слабостите във всяка държава.

 

Източник:  OFFNews.bg

One Comment »

  • Nik said:

    Защо България копнее за Шенген?

    Какво общо има пътуването без паспорти в Европа с един малък град в Люксембург и защо България и Румъния нямат търпение да се присъединят? Шенгенската зона означава много повече от това да оставиш личните си документи вкъщи, пише в свой анализ радио “Дойче веле”.

    Шенген е малко селце в Люксембург, където през 1985 г. е направено първото споразумение между страните от Евросъюза за отпадане на граничния контрол на общите им граници. То дава името си на Шенгенската зона, състояща се от прилагащите тези правила държави. Тя започва да действа през 1995 г. в осем страни.

    Оттогава зоната се разшири: освен 22-те страни членки на ЕС, включва и Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Великобритания и Ирландия не са се присъединили напълно и поддържат вътрешен граничен контрол, но вземат участие в някои свързаните с Шенген обмени на информация. Кипър, Румъния и България чакат на опашката. Кипър не може да се присъедини, защото северната му част е окупирана от Турция. А по мнение на някои държави членки на Шенген – включително Германия – Румъния и България не са изпълнили необходимите условия да се разделят с граничния контрол с техните съседи от ЕС.

    Най-важните изисквания от членуващите страни са: способността на държавите в Шенген да подсигурят границите си със страни, които са извън тази зона; да спрат нелегалните влизания и да предотвратят престъпността. Европейската комисия признава способността на България да го направ след неколкогодишен преходен период. Германия и Холандия са скептични и отложиха няколко пъти премахването на граничния контрол с двете страни от Югоизточна Европа.

    България и Румъния вече са в “Шенгенската зона”

    И за да са нещата достатъчни сложни, както само ЕС може да ги усложни, България и Румъния вече са влезли в Шенгенското пространство с присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. Залегналите правила в някогашното Шенгенско споразумение са ключови елементи в европейските договори и крайъгълни камъни за вътрешния пазар и свободното движение в съюза.

    Румъния и България са се съгласили да синхронизират политиките си за даване на убежища и визи в правилата на ЕС, увеличавайки проверките по границите с нечленуващите страни, борейки се срещу наркотрафика, контрабандата и трафика на хора. Те са част и от SIS (Шенгенската информационна система), която дава на полицейските власти в ЕС бърз достъп до данни за влизания и напускания на границите.

    Единственото правило, което България и Румъния не могат да приложат, е отпадането на проверките по граничните пунктове, което си остава най-видимият ефект от Шенгенското споразумение.

    Днес свободното движение на граждани на ЕС в Шенгенското пространство е постигнато в огромна степен. В извънредни случаи, например при провеждане на важни международни мероприятия, проверки по вътрешните граници се въвеждат временно. Така например стана по време на Европейското футболното първенство и на Световното първенство по футбол, преди срещите на Г-8 и срещите на върха на НАТО.

    Няколко страни от ЕС, водени от Франция и Германия, през юни 2012 г. върнаха граничните проверки, ако държавата членка позволява твърде много бежанци да влязат в зоната. Според много вътрешни министри на държави членки раздираната от криза Гърция не е в позиция да подсигури външните си граници в Турция на подходящо ниво. Някои в ЕС се страхуват, че България и Румъния могат да се превърнат в транзитни страни за нелегални имигранти от Украйна и Западните Балкани към останалата част от ЕС, ако граничният контрол отпадне. Все пак, веднъж влязъл в Шенген, никой не бива спиран на вътрешните граници.

    Румънците и българите вече пътуват свободно

    Погрешно е да се свързва проблемът с Шенген със ситуацията с многото имигриращи в момента румънци в Германия, каза Франциска Келер, евродепутат от групата на “Зелените”. В Брюксел тя каза, че ромите с румънско гражданство вече могат да пътуват в ЕС и контролът по границите на родината им не е пречка за това.

    В контраст на това твърдение се изказа германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих: “За тези, които идват само с очаквания за социални придобивки и злоупотребяват с политиката на свободното движение на хора, трябва ефективна превенция.”

    Но такава злоупотреба рядко може да бъде предотвратена с проверки на вътрешните граници, тъй като гражданите на ЕС могат да пътуват свободно. Следователно Фридрих има предвид на ромите, които вече са били депортирани от Германия, да им бъде отказано право да влизат в страната. Това би било по-голямо ограничение на свободното движение и шенгенските правила. Тъй като част от договореното със страните през 2007 г. е, след като през 2013 свърши преходният период, румънците и българите да могат свободно да се установят за постоянно в Германия и другите държави от ЕС, ако работят или се обучават.

    За жителите на повечето части на Азия и Африка се изисква специална виза, ако желаят да посетят страна от Шенгенската зона. Изискването за виза важи и за Русия и Турция. Северноамериканците, повечето южноамериканци, японците и австралийците влизат без виза за три месеца. Гражданите на Западните Балкани също влизат в ЕС без визи с изключение на Косово, което още не е признато от всички членове на ЕС. / ДОЙЧЕ ВЕЛЕ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.