Home » Избрано, история

Откога произхожда култът към бог Сурва?

2012.12.23 Няма коментари

Бог Кубар (Куар), Сувар, Сурва… Най-старото прабългарско божество, заедно с бог Коледа / Халди…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОИ СА БЪЛГАРИТЕ?
www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2079981946-Koi_sa_balgarite.html

 

През ХІІ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата Моше бен Маймон (известен като Маймонид, 1135-1204) написва своята знаменита книга „Пътеводителя на колебаещите се”, в която съобщава, че когато Авраам живеел в Харан, съществувала „световна религия”, която почитала езическото божество „Sabier” (т. е. Субар). Отношението на Авраам към тази „религиозна общност” е аналогично на по-късното отрицателно отношение на Мойсей към египетската религия.

Бог Халди/ Коледа

Бог Куар е засвидетелствуван в урартския божествен пантеон, наред с Халди/ Коледа….

Арменският късноантичен историк Мовсес Калакантуаци, директно пише в своята “История на Алуянк”, че хуните почитан… бог Куар…

Божеството е известно по-късно и във Волжка и в Дунавска България…

Трактатът от Х век на византийският император Константин Багрянородни „За устройство на империята” е предшестван от мащабна работа на цял екип от историци, които подготвят и преписват стари ръкописи и архиви, а специални съгледвачите носят съвременна информация.

Трудът е замислен като своеобразна енциклопедия от различни познания, в това число и религиозни.

Авторът-василевс решава да прояви компетентност и тълкува ислямския призив „Аллах Акбар” по оригинален начин. Той пише: ”Те се молят на звездата на Афродита, която наричат Кубар и изричат възгласа  „Алла уа Кубар”, което означава: ”Бог и Афродита”. Защото „бога” те обозначават с думата „Алла”, а „уа” употребяват вместо съюза „и”, „Кубар” пък наричат „звезда” и заради това говорят „ Алла уа Кубар””. Това учение, според автора, се простирало на „р. Ефрат”.

Няма съмнение, че Багрянородни е сбъркал древното анатолийско божество Кубар със семитската дума „акбар” (велик) и така е приписал на исляма несъществуващ култ. По-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, явно е имало и такъв, който повествува за древното анатолийско езическо божество Кубар, което явно древните гърци са отъждествявали със своята Афродита.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Твърдението ми по-горе, че бог Куар, Кубар, Сувар, Сурва е част от урартския пантеон, не е измислица…

V. Об одной урартской посвятительной надписи

Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.25) Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.

Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ú-ri-e Ime-nu-ú-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ú-ri]-e-i Ime-nu-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ú-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера………… 

Меликишвили Г.А., “Урартоведческие заметки

Вестник древней истории, 1951, № 3. 

 

Подарък за истината за ранната българска история от Урарту. Така е била наричана от акадците държавата, чието самоназвание, след разчитане на урартските надписи в началото на ХХ в., било… БОЯН. ТОВА Е ЗНАК ПЪРВОЗВАН ЗА НАШАТА БЪЛГАРЩИНА.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник:  Letopisec.blog.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.