Home » Авторски страници, българи зад граница

Обръщение на свещеника и църковното настоятелство при БПЦ “Св. Иван Рилски” – Чикаго

2012.10.02 10 коментара

Публикацията по-долу съдържа получено днес в редакцията ни Обръщение, свързано с храма “Св. Иван Рилски”, към вярващите българи в Чикаго и към българските медии.

 

————————————————————

ОБРЪЩЕНИЕ НА СВЕЩЕНИКА И ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО

ПРИ БПЦ „СВ. ИВАН РИЛСКИ – ЧУДОТВОРЕЦ“ – ЧИКАГО

 

Уважаеми сънародници,

Скъпи в Господа братя и сестри,

 

По повод манипулациите относно БПЦ  „Св. Иван Рилски – Чудотворец“ – Чикаго от страна на заинтересовани хора и медии, ние, църковното настоятелство при църквата,  и енорийския свещеник свещеноиконом Валентин Ноцков считаме за наш дълг да ви изнесем фактите от развилите се през последните години събития в живота на църквата. Ще се опитаме накратко да ви предоставим информация, с която напоследък тенденциозно се спекулира и манипулира общественото мнение.

Всички православни християни са призвани да свидетелстват за истината. Нека всеки по вяра и съвест прецени и реши за себе си дали ще бъде съпричастен към една голяма лъжа – манипулация или ще се довери на сърцето си и ще повярва в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква и нейната истина.

В град Чикаго има две Български Православни Църкви, принадлежащи към два Български Диоцеза –  единият под юрисдикцията на Светия Синод на Българската Православна Църква (БПЦ), а другият под юрисдикцията на Американската Православна Църква (АПЦ). До смъртта на Архиепископ Кирил – главата на Българския Диоцез към АПЦ,  двете Български Православни Църкви „Св. Иван Рилски“ и „Св. София“ постигнаха чисто братски взаимоотношения, така, както подобава на истински православни църкви.

Когато през 2005-2006 в църквата „Св. София“ бе възникнал конфликт между църковното настоятелство (от една страна) и владиката Йосиф и свещеник Грую Цонков (от друга), по настояване на нашия владика дядо Кирил свещениците при църквата „Св. Иван Рилски“ отидоха да подкрепят и защитят църквата „Св. София“ в лицето на владиката Йосиф и свещеника Грую Цонков на организирано за това събрание в салона на Украинската Православна Църква. Тогава тази подкрепа беше приета радушно и с благодарност. Тогава свещениците бяха канонични. Нещо повече – за храмовия си празник църквата „Св. София“ получи финансово дарение за изграждането на нов иконостас и икона на Св. Иван Рилски, като специален подарък от сестрата-църква „ Св. Иван Рилски – Чудотворец“. Последваха и други подаръци – пиaно и църковни пейки. И всичко беше канонично.

Владиката Йосиф официално благодари на църковното настоятелство  и свещениците на сестрата църква в речта си, произнесена на самото тържество, като не пропусна и лично да поздрави всеки един от тях поотделно.

За съжаление обаче тази благодарност не трая за дълго. Веднага след смъртта на дядо Кирил започнаха атаки за каноничността на църквата, свещениците и църковното настоятелство.

Тъй като много се спекулира с термините „канонична църква“, „каноничен свещеник“ и т. н., длъжни сме да изнесем фактите по създаването на БПЦ“Св. Иван Рилски – Чудотворец“ – Чикаго и статута на главата на Българския Диоцез в АПЦ, Архиепископ Кирил, към датата на създаването на тази църква. Тя е създадена в началото на 1996 година, отначало като българска православна община , която прераства в енория, съответно църква. На учредителното събрание присъстват между 80-100 членове, Архиепископ Кирил и избрания от събранието енорийски свещеник отец Валентин Ноцков. Всичко това е добре документирано в писмото на Архиепископа до тогавашния глава на АПЦ – митрополит Теодосий, както и в писмото до тогавашния президент на църковното настоятелсво на църквата – Георги Иванов, което и до днес стои на видно място на таблото между двата салона.

Към момента на създаването на църквата (1996 г.), нейният митрополит Кирил е вече в духовно общение със Светия Синод на БПЦ, който служи Св. Литургия с целия Свети Синод, включително патриарх Максим. Това на църковен език означава взаимно канонично признаване. При посещенията в Родината, в началото на 90-те години, Архиепископ Кирил взима участие в съслужения с други български митрополити, по различни поводи. Заедно с Неврокопския митрополит Натанаил той полага първа копка на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Полето (Долно Брежани). През лятото на 1995 година той е официален гост на церемонията по завършване на първия випуск на Американския Университет в Благоевград.

Църквата „Св. Иван Рилски“ расте и се развива и преминава от салон на детска градина, параклис в гръцката църква „Св. Андрей“, до величествената сграда сега, която е обект на възхищение и дом за молитва на хиляди българи.

Вместо да се радват и гордеят с постигнатото, наши братя българи започнаха да й намират кусури. Първоначалния упрек беше, че олтарът бил обърнат на запад. Е, слава Богу, дойде време вече не е! След това, когато банковият заем беше изплатен и отец Валентин с радост съобщаваше на всички за това постижение, някои братя българи разбраха погрешно думите на отеца (или може би така им се иска), който казваше: „Църквата е ваша, братя и сестри“. Тези братя българи, водени от бившия президент на църковното настоятелство Георги Иванов, заведоха дело (Court of Cook County – Case #2005CH13247) срещу църквата, което наскоро приключи. Искането пред съда им беше, че църквата е конгреционална (т.е. частна), а не йерархическа. С други думи казано, Георги Иванов е собственик на църквата и тя не се подчинява на духовната и административна власт на Архиепископ Кирил, и че тяхното лишаване от членство е неправомерно. Не това обаче беше версията, разпространявана сред общността в частни разговори, публикации в медиите, та дори и нарочно издавани книги. Ищците по делото тръбяха и размахваха националната карта като сигурно средство за масова дезинформация. Те искаха общността да повярва на нещо, в което самите те не вярваха, а именно, че църквата е частна собственост на отеца и той я продал на американците, руснаците и всякакви други небългари. „Предатели“ на националните интереси и още в какви ли не „престъпления“ бяха обвинявани хората, които не се подадоха на манипулациите на стария емигрант бай Георги и които се противопоставиха на неговите лични користни цели. След това последва друга, по-убедителна (според тях) версия, а именно, че делото е за това към коя юрисдикция да принадлежи църквата – Българския Свети Синод или Българския Диоцез към Американската Православна Църква. И ако за  Георги Иванов и компания това звучеше убедително, изненадващо беше как уж престижни медии не направиха разлика между лъжа и истина. Всеки уважаваш себе си българин би си задал въпроса за правомощията на американското правосъдие – дали наистина е възможно това. Дали гражданския съд може да се произнася по дела от такъв характер и да решава спорове между църковни юрисдикции. В крайна сметка всеки остана да вярва във версията на собствената си съвест, докато делото завърши и решението бе публикувано в оригинал, както обещахме .

Защо Георги Иванов и компания стигна до там? Защото в един момент той взе да си превишава правомощията като президент на църковното настоятелство и започна да взима самостоятелни решения, без да се съобразява с мнението на останалите църковни настоятели и свещеника, който по устав е отговорен за цялостния духовен живот и административен ред в църквата. В самозабравата си като президент на църковното настоятелство, Георги стигна до там, че си позволи от свое име да свика годишно отчетно-изборно събрание на църковните членове без знанието и одобрението на църковното настоятелство, енорийския свещеник, че дори и без благословението на Архиепископ Кирил, така, както уставът повелява. Именно това предизвика отстраняването му от президентския пост и прекратяването на членството му към църквата от Архиепископа, който с изрично писмо до настоятелството и свещеника оповести това си решение. Озлобен от това, Георги Иванов не само, че заведе делото срещу църквата, но и до последния момент категорично оспорваше легитимността на владиката и неговото решение.Той твърдеше, че църквата е корпорация и по закона за корпорациите той е командващият и владиката няма право да го уволнява.

Що се отнася до въпроса с отец Божидар Димов (бивш помощник енорийски свещеник), ще отговорим – да, той беше добър свещеник в църквата „Св. Иван Рилски“. Много неща направи, но за съжаление се подаде на много изкушения и последните му действия уронваха както името на църквата, така и внесоха смут в душите на много вярващи. На редовното си заседание на 4 май 2008 година, църковното настоятелство разгледа поведението на отеца, който през последните няколко месеца си позволи да взима самостоятелни решения по църковни дела и да внася разкол между членовете на църковното настоятелство. Той се опита да внуши на някои църковни настоятели, че е време той да заеме мястото на старши свещеник (което не е в правомощията на църковното настоятелство). На многобройните опити на старшия енорийски свещеник свещеноиконом Валентин Ноцков за помирение и следване на каноните и устава на църквата, отец Божидар отговори с високомерие и презрение.

На 16 април 2008 година пристигнаха на посещение двама представители на Епархийския Съвет на Диоцеза да се запознаят със ставащото в този момент в църквата. Отново бе отправено предложение за помирение в тяхно присъствие, което отец Божидар отхвърли. На 30 април той замина за България, като си самопозволи годишен отпуск без знанието на църковното настоятелство, старшия свещеник и Епархийския Духовен Съвет, който в този момент управлява Диоцеза. Това стана в момент, когато в църквата бяха започнали строителни работи по обръщането на Светия Олтар на Изток, нов вход и частта за училището, както и се водеше издирване на изразходваните $15 524,00 , които се смятаха за момента за злоупотреба. По-късно се установи, че тези пари са постъпили по сметка, чийто титуляр е съпругата на бившия секретар на църковното настоятелство Кирил Гошев, който е в близки приятелски отношения с отец Божидар. Случаят бе даден на следствието.

Oт деня на заминаването си за България църковния автомобил Нисан Куест, който му бе поверен, е в неизвестност. При контакт по телефона отец  Димов отказа да съдейства за връщането на автомобила, въпреки че на 28 април 2008 година лично заяви пред църковното настоятелство, че ще го паркира пред църквата. Църковното настоятелство изпрати протокола от въпросното заседание с всички оплаквания до Епархийския Духовен Съвет. На отец Божидар Димов бе отнето правото да бъде свещеник в Българския Диоцез на Американската Православна Църква, респективно помощник енорийски свещеник при църквата „Св. Иван Рилски“ – Чикаго. Всички в църквата с голяма болка посрещнаха новината и всеки, който добре познаваше отеца, се опита да разговаря с него, но за съжаление без успех.

Отец Божидар бързо след това бе приет за свещеник в Диоцеза на митрполит Йосиф към Светия Синод на БПЦ. Като такъв и по поръчение на новия си владика той се опита да организира събрание, което да се проведе в църквата „Св. Иван Рилски“, където вече той не е свещеник и няма право на това. На 25 януари 2009 година той влезе в олтара (без позволението на църковната йерархия на Диоцеза, както е редно), сложи епатрахила си и започна да иска подписи от пристигащите богомолци в подкрепа на подписка за смяна на досегашната юрисдикция към АПЦ с такава към БПЦ. Църковното настоятелство извика полиция и отец Божидар бе предупреден да напусне и да не се връща, за да не бъде арестуван. Въпреки предупреждението, той се върна и това стана причина да бъде арестуван. Това му поведение обаче не беше намерено за нередно от митрополит Йосиф, който много добре знае реда за посещение на духовно лице в църква, принадлежаща към друга епархия или диоцез, а това едва ли можеше да се нарече просто „посещение“.

От този момент нататък се сформира спойка между наказаните членове, които съдят църквата, отец Божидар и митрополит Йосиф, които всеки по свои собствени причини се включи в масираната атака срещу църквата „ Св. Иван Рилски“. Всички те застанаха зад националната кауза като най-лесното и сигурно средство за манипулация. В стремежа си за по-голяма убедителност се извадиха данни, че в „родоотстъпническия диоцез“ 99% от свещениците не били българи, а не се поясняват причината за това. Причината е проста: Светият Синод на БПЦ просто отказва да изпраща свещеници и въобще духовници от България на Архиепископ Кирил, въпреки неговите молби, като тайничко се надяват, че един ден като днешния ще заграбят диоцеза му. И ако това е нормално за „диоцеза на родоотстъпниците“, то нормално ли е за диоцеза на „майката църква“ да има повече от 60% свещеници НЕ българи? Този въпрос остава за всички вас, но за да не ви манипулират отново, препоръчваме ви да направите справка като отидете на www.bulgariandiocese.org

Далече сме от мисълта да критикуваме наличието на два БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗА. Напротив, това е явление, което се наблюдава и сред другите православни църкви, но едва ли е обект на такова противопоставяне между еднокръвни братя. Епитети от рода на „предатели“, „родоотстъпници“ и т.н. звучат не само не сериозно, но и създават впечатление за дискриминация относно равноправни български граждани, избрали да упражнят правото си на избор в една демократична държава, която е дала подслон на всички нас. Ние сме българи и винаги ще си останем такива. Но сме и православни християни, а всеки истински православен християнин вярва в Едната Свята Вселенска и Апостолска църква. За православните има само една майка и това е Божията Майка. Родината е нещо много скъпо за всеки българин, независимо от неговото вероизповедание. Вярата на всеки българин е различна, но Родината ни е една.

Това, че нашият диоцез е под юрисдикцията на Американската Православна Църква, не ни прави по-малко българи от сънародниците ни към диоцеза на Светия Синод на Българската Православна Църква, нито от тези в Родината ни. Всеки, който посещава службите и активностите (пикници, вечеринки и други чествания на български и църковни празници) на тази църква, няма нужда да бъде убеждаван за това и ще свидетелства, че тези думи са истина. За тези, които все още се съмняват ще кажем – ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ! Не се оставяйте да ви манипулират хора, които са доказали, че за тях има само един Бог – ПАРИТЕ!

И така, делото срещу църквата „Св. Иван Рилски“ приключи. Съдията потвърди принадлежността й към йерархията на Българския Диоцез към АПЦ още от създаването и през 1996 година. Не е и никога не е принадлежала към диоцеза на БПЦ. Не е конгреционална, т.е. частна, и се ръководи от свой устав – устава на Българския Диоцез. Гражданския съд няма право да се меси в живота и устройството на църквата. Разрешаването на всички спорове е в пълномощията на митрополита и в съответствие с този устав.

Братя и сестри,

Живеем в свободна, демократична и правова държава, което е наш личен избор. Дадено ни е правото да изповядваме свободно вярата си и не ни е отнета национална принадлежност, нито от страна на държавата Америка, нито от Американската Православна Църква. Напротив, от 33 години сме с правото на собствен БЪЛГАРСКИ ДИОЦЕЗ в нея и достойно носим името си православни българи, редом с румънци, гърци, албанци и т.н., че дори и православните мексиканци, които също получиха неотдавна статут на диоцез в Американската Православна Църква. Нека нашите деца и внуци също имат правото на избор и свободна воля.

Обръщаме се към всички православни българи в Чикаго и околните предградия и дори в цяла Америка с надежда за разбиране. Нашите две православни църкви в този град имат за цел да задоволят духовните нужди на вече повече от 100 000 българи. Нека, вместо да се изправяме пред упреци и съмнение, едни срещу други, спокойно и сплотено да работим за общото ни дело. Да покажем, че като българи сме надживели дребните разправии и сплетни за нечии изгоди. Нека в името на бъдещето ни като православни българи, живеещи в многонационална Америка, да отстояваме и пазим ПРАВОСЛАВИЕТО  чисто за децата и внуците ни. Дойдохме от България да живеем тук – не по „български“ или „американски“, а просто ЧОВЕШКИ!

Обръщаме се и към медиите. В името на нещо много по-голямо от стремежа ви за популярност, в името на българите като сплотена нация, за Бога, спрете с каквито и да било манипулирани сензации. Ако искаме нещо да променим, първо трябва да променим себе си!

Нека не бързаме да осъждаме никого и всички заедно се молим Бог да вразуми хората, изпаднали в изкушение!  Нека оставим всичко в Божиите ръце! Да бъде Неговата воля!

 

Ваши в Христовата любов!

 

свещеноиконом Валентин Ноцков

г-да църковните настоятели

Боян Чавдаров

Емил Давидков

Павлик Петров

Красимир Дечев

Крум Тирилов

Добри Карабонев

 

10 коментара »

  • Иларион Макариополски said:

    Скъпи БЕЗРОДНИЦИ,откраднахте църквата,сега искате и сърцата и душите ни…но няма да ви се отдаде!!!Да,Аз вярвам в Българската Православна Църква,която заема достойно,отреденото и от Бога място в йерархията на Едната,Свята,Съборна и Апостолска Църква и нейната истина.И всяко отделяне,съгласно правилата,закона и канона на Православието вътре в която и да било от поместните църкви,признати от Вселенска Патриаршия е РАЗКОЛ.Следователно отцепилите се от Българска Православна Църква,църкви на МПО/македонска Патриотична Организация/и регистрирани по късно като”български”диоцез са РАЗКОЛНИЦИ,които първо преминават към Руска Църква зад граница,където кирил е интронизиран в сан епископ.По късно диоцеза на разколника кирил за благодарност,преминава в лоното на Американска Православна Църква,която пък е с автокефалия от Московска Патриаршия,дадена и през далечната брежневска 1970 година и е непризната от равната сред равни,глава на световното православие, Вселенска Патриаршия.Та това е мястото отредено на Църквата свети Иван Рилски от ноцков и компания…там при разколниците.И всичко това е само заради кокала…ноцков е разпопен/низвергнат от БПЦ/Българска Патриаршия и си търси работа в пакет със Църквата.

  • Mariana said:

    При подобни силни думи не е зле човек да напише собственото име, господине. Да застане зад думите си със собственото си име.

    (Вместо да използва за ник едно име на духовник, което не принадлежи на никой съвременник, и с което едва ли заслужаваме да се кичим, или пък да се крием зад него.)

  • Vera said:

    Podkrepiam Mariana! Imam samo da dopalnia. Kakvo e bilo samo Gospod znae istinata. No kakvo e sega….vsichki go vijdame, a tezi deto se kriat zad chujdi imena i sa si zatvorili ochite za istinata – Gospod da gi sadi!!! Fakt e che OCA e napalno kanonichna cwrkva i che vladikata Iosif sluji savsem skoro zaedno s Alexander ( novia vladika na Balgarskia Diocez kam OCA )i drugi vladici ot OCA na sreshtata im v Chicago predi 3 sedmici. Tay che haide po-spokoino s krainostite…
    Namerete si drugo pole za iziava. Pravoslavieto vi e mnogo dalechno…

  • milicioner said:

    Смешно е когато бивши милиционери от Дупница се вживяват в ролята на Вселенското Православие и анатемосват на лево и десно, или на велики личности от нашето минало – за това има диагноза и d-r Phill . Тежките памперси не са като да си милиционер!

  • Pepi said:

    Imam vapros: DONOSNICITE na DC ne sa li RAZKOLNICI? Mislia che sa ne samo RAZKOLNICI no i kriminalni prestapnici. Kolko li nevinni hora sa postradali ili zaginali zaradi tiah. VAN DONOSNICITE OT BOJIATA CWRKVA.

  • Paul said:

    Една Църква е преди всичко Христова, или не е Църква.И тези, които не го разбират и се делят, могат да се лаят до гроб! Приятно лаене!

  • ........... said:

    Съгласно канона и устава,на Българска Православна Църква-Българска Патриаршия,във всяка нейна Църква без изключение,независимо къде се намира по света,било то в Америка,Австралия,Европа,България,град,село,паланка или махала при отслужване на литургия била ,празнична или неделна задължително се споменава името на действащия Български Патриарх,а такъв в момента е Негово Светейшество,БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ МАКСИМ… Ако в Църквата свети Иван Рилски се споменава в литургията,името на Негово Светейшество Патриарх Максим,това означава че е Българска,а ако не се споменава значи Църквата не е. Това правило важи за всички поместни православни църкви,признати от Вселенска Патриаршия и членове на Едната,Свята,Съборна и Апостолска Църква и нейната истина и се прилага от векове…

  • въпрос said:

    Чие име споменават американците в диоцеза на Йосиф. Прави ли ги това българи ако споменават името на Максим????

  • любопитко said:

    Holy Transfiguration Bulgarian Eastern Orthodox Church

    783 Franklin Park Dr.
    East Syracuse, NY 13057

    Clergy: The Reverend Philip McCaffery, Rector.
    The Reverend Peter Bunitsky, Associate Pastor, Director of Music.

    Не не бързайте да предполагате че това е църква в АПЦ,
    ТОВА Е ЦЪРКВА КЪМ БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ ЧИЙТО ВЛАДИКА Е ДОНОСНИКА ЙОСИФ.
    Кое е българското – свещениците? еноряшите?…..ИЛИ МОЖЕ БИ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ??? Или може би езика на службата???

    И това не е единичен слчай. Проверете сами :www.bulgariandiocese.org

    Двойните стандарти са присъщи само на тоталитарните общества нали???

  • Mariana said:

    Интересно защо сайтът на Българския православен диоцез (задграничната епархия на Българската православна църква с център в Ню Йорк) има вариант само на английски. От себеуважение, дето се казва, би трябвало да има вариант и на български. И едва ли може да се каже, че направата и поддържането на подобен сайт като двуезичен е нещо трудно или скъпо…

    Във всеки случай тука не става въпрос за тоталитарни общества. А за духовници, които по една или друга причина не могат да се справят изглежда с високата отговорност, която имат, като такива. Задграничната епархия на БПЦ, на която митрополит е владиката Йосиф, отговаря за пръснати български православни енории в различни градове на в САЩ, Канада и Австралия. Това сигурно не е лека задача. Но тази митрополия (диоцез) с център в Ню Йорк не трябва да стои, без никой да вдига посочените телефони в служебния й офис. Тя, за да обгрижи и задържи всичките тези православни българи, пръснати в разни градове на САЩ, Канада и Австралия, които са към нея, към лоното на Българската православна църква, трябва да има много отдадени, адекватни, активни и разбира се честни духовници. Сигурно има всякакви специфични проблеми в различните енории/църкви, построени от различни поколения български емигранти в различни градове в посочените страни. И макар че разбира се отговорност към конкретните енории/църкви, към които принадлежат, имат всички вярващи, членове на конкретна църква/енория – които, дори да са оставени за малко или повече без добър пастир, винаги могат да потърсят Небесния Владика в себе си, където и да са, и да се опитват да предотвратяват разделенията и конфликтите помежду си – това, че не е една и две енории/църкви, чиито членове са православни български емигранти, са търсили или търсят друга духовна “шапка”, така да се каже, не тази Българския православен диоцез с център в Ню Йорк (Митрополията за САЩ, Канада и Австралия на БПЦ), е някакъв симптом, който говори за вътрешни проблеми на диоцеза. Не е моя работа да съдя, но изглежда така, че по една или друга причината владиката на този диоцез и неговите помощници не са се справили с тежката отговорност.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.