„Ще“, „че“ и „ако“…

Брюксел уморен от България, втрещен от Румъния

Веселин Желев,  в. „Труд“

След 5 години реформи в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния ЕС още не може да им се довери. Той ще продължи наблюдението над двете си най-нови членки, макар и с известни разлики в неговата процедура.

Това личи от черновите на докладите за действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който Еврокомисията (ЕК) следи споменатите области. Те покриват времето от приемането на България и Румъния в ЕС досега и трябва да бъдат публикувани в сряда.

Докато България продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция и организирана престъпност, Брюксел е разтревожен, че Румъния е спряла да се държи като демокрация и посяга на основни принципи на ЕС като върховенство на закона и разделение на властите.

Северната ни съседка е обект на безпрецедентно остра критика заради опита на управляващите социалисти да свалят десния президент Траян Бъсеску и да променят правомощията на Конституционния съд.

ЕК оставя бъдещето на механизма неопределено. Тя съобщава, че следващият доклад за България ще е в края на 2013 г., когато в ЕС вече без такъв механизъм ще е влязла Хърватия. За Румъния документът е насрочен за края на 2012 г.

„Цялостната оценка на ЕК … показва важен напредък по основната законодателна рамка, предизвикателството сега е да се запълнят НЯКОИ ключови стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение“, се казва в доклада за България.

Добре сме на теория, куца ни практиката

Според ЕК напредъкът ни се забавя от „липсата на посока в политиката“. „Ограниченият мащаб“ в мерките на институциите и липсата на координация между тях показват, че остава „открит въпросът за посоката на реформата“.

ЕК отбелязва, че за 5-те години наблюдение „основни принципи като независимостта на съдебната система не бяха винаги напълно спазвани“. „Липсата на последователна тенденция означава, че процесът на реформи не е набрал нужната инерция, за да стане част от развитието на България“.

„Това заключение се подсилва от факта, че много важни стъпки, изглежда, са били направени преди всичко като резултат от външен натиск, посочва ЕК. Фактът, че външен натиск още е нужен, поставя въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната.“

Прилагането на приетите закони ЩЕ Е ключово за изпълнението на 6-те показателя на механизма, подчертава ЕК. .Тя изтъква, че „назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор „ЩЕ ДА СА едни от индикаторите за устойчивостта на реформите“. И посочва, че основни принципи като независимост на съдебната власт не винаги се спазват.

„България е на път да постигне целите на МСП, АКО ускори процеса на реформи“, пише в черновата. Според нея за целта трябва повече ангажираност и по-специално „водеща роля“ на магистратите. Брюксел иска още единодействие на властите и цялостен подход към промените.

„Това предполага по-голямо усилие да се покаже, ЧЕ честността се цени И ЧЕ корупцията и организираната престъпност ефективно се наказват“, заявява ЕК. Тя отбелязва, че България МОЖЕ да направи големи крачки, АКО политическата посока е ясна и започне да използва законовите инструменти, които е създала.

Румъния забравила за демокрацията

Румънският доклад повтаря много от формулировките на българския. Рязко го отличават следните оценки в началото му:
– „Неотдавнашните стъпки на румънското правителство будят сериозна тревога за спазването на основни принципи (на европейската демокрация – б.а.). И че те „хвърлят сериозни съмнения за ангажимента да се спазва или да се разбира значението на върховенството на закона“.
– „Политическите предизвикателства към съдебни решения, подкопаването на конституционния съд, преобръщането на установени процедури и премахването на ключови елементи на демократичния контрол поставят под въпрос ангажимента на правителството да уважава върховенството на закона и независимия съдебен надзор, пише в румънския доклад. Текущите противоречия поставят под сериозна заплаха постигнатия напредък и повдигат сериозни въпроси за бъдещето на реформите.“

Докладът за България е в две части – политическа и техническа. Във всеки от тях има раздели, посветени на работата на съдебната система, на борбата срещу организираната престъпност и на борбата срещу корупцията. Те са разгледани по-подробно в отделни статии.