2024-03-28

1 thought on “Реч на земляческа среща по случай годишнина от Илинденско-Преображенското въстание

  1. Жега на Илинден

    http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-07-23&article=417640

    „Македонийо, земьо родна мила…“, запя Любка Рондова по пътя. И последва смут сред организаторите на пътуването, надяващи се да минем „тихо“ границата – за да няма екшън и да стигнем бързо крайната си цел – Смилево. Митничарят пробва да се направи на разсеян и продължи с проверката на документите под звуците на песента. Рондова обаче не се смири. „Ти мен знаеш ли ме?“- попита – Я сум Любка Рондова, бугарка от Костурско!“. Признанието свъси физиономията на граничния служител и той изля гнева си на препънал го обемист сак. „Ща е ово?“, запита македонецът. Разбирайки, че вътре има телевизионна камера, промълви само едно „Аха!“ и слезе от микробуса, с който пътувахме. След около 30 минути суетня накрая се върна с паспортите, но заръча:
    Новинарскиот екип да слезе!
    Наложи се колегите от ТВ7 – оператор и репортер, да го последват. В крайна сметка телевизионната камера, заедно с екипа, бе върната обратно в България под предлог, че липсва държавен документ, позволяващ техниката да напусне територията на страната.
    Междувременно дойдоха втори митничар и граничен полицай, въоръжени с голям фенер. Започна обстойна проверка на багажа. Възражение имаше и за датата, на която българската група е избрала да пътува към Смилево. „Па Илинден е на 2 август, не е сега!“, поучи ни граничен служител с войнишка подстрижка. Обяснихме му, че празнуваме по църковния стил в България. Пътят към вътрешността на Македония бе оживен от ранни зори. Въпреки че бе събота и почивен ден, мнозина излизаха
    за да обработват земите си на хладина
    Придвижването бе бавно заради тесния, неравен и осеян с дупки път. По обяд температурите достигнаха 42 градуса. Оказа се, че независимо че Илинден официално се празнува на 2 август в Македония, местните много добре знаеха, че българска група идва да отбележи годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Във всяко градче, на всяка крайпътна бензиностанция и дори от случайно спрелите край шосето коли на драго сърце ни упътваха към сгушеното в полите на Бигла планина селце Смилево. В него има около 300 постоянни жители, предимно възрастни хора. По-младите идват през лятото, иначе живеят в Битоля и Охрид. Къщите са стари, предимно кирпичени на повече от 70-80 г.
    Не само българи се бяха отправили към Смилево в жежкия ден. По лъкатушещия и стръмен планински път срещахме много местни, яхнали велосипеди или пък пеша, на път за паметника на войводата Даме Груев в едноименния възпоменателен парк край Смилево. Под дебела сянка, до поляната, разбира се, ни чакаше селската кръчма – пълна до краен предел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *