Танц с „Черната вдовица“

Черната вдовица (Latrodectus mactans) е един от  31-те вида  отровни паяци от рода Latrodectus. Отровата при ухапване от женския паяк е много опасна за човека, понякога е смъртоносна. При съвкупление женският убива и изяжда мъжкия, за да се зареди с протеини, преди да снесе яйцата си. Секс със смъртта, представен в едър план от Animal Planet. Метафората е често използвана в Холивуд и е станала нарицателна за фатални дами, които по един или друг начин убиват мъжете до себе си, в опит да ги наследят.

Винаги съм се отнасял с високомерна насмешка към афинитета на повечето хора към жълтата преса. Всяка сряда съпругата ми си купува в. „ШОУ” – тигърът на този жанр. И… срамежливо надничам зад рамото й,  или го доизчитам след нея. В коментара си „Аромат на… гащи”* защитих доблестната ни президентша от атаките на папараци и журналисти, стръвно душещи в бельото на известните ни личности. Наред с чалгата, пикантериите, скандалите и секс хрониките на измислени красавици и плейбои, в тези издания се процеждат често и сериозни статии и анализи за случващото се в задкулисието на политическия ни живот. И в последния брой имаше подобна – за катастрофата с препускащият с над 140  км/час към смъртта джип – Мерцедес „кубче”, охрана на „златния” бомонд на криминално-властовия ни елит. Това се случва на 2 юни в 13.50 часа на главен път София – Бургас, при която загинаха четирима души, между които 17 годишния Николай Николов,  а по случайност се спасяват синът на Златомир Иванов- Баретата – Алекс Иванов, Даниел Искров – син на Иван Искров, и Исак Паси, знайно кой. Полицията и до момента крие самоличността на оцелелите във втората кола. Но подробностите – в статията на „Шоу”.

Какво е набиващото се в тази трагична история за без време отишлите си от света млади хора. Това, че просто някой не си е на мястото. Загиналият 17-годишен Николай, син на видния антимафиот Веселин Николов, е в компанията на най-близкия си приятел – син на изявен мафиот, в момента под домашен арест?! В същата компания е и синът на виден политик – младия Исак Паси, от същия приятелски кръг. Материалът е илюстриран със снимки – в общата снимка на неразделната четворка е и Даниел Искров, син на бившия гуверньор на БНБ – Иван Искров.  В тази компания е и Адрияна Тюркмен – дъщеря на разстреления бос на контрабандата и наркотиците – Филип Найденов-Фатик и Милчо младши – син на застреляния бай Миле. Но да се чудим ли?

Преди години бяха публикувани и дълго коментирани други снимки. Направени  на яхта в Монако, в неформална „приятелска” обстановка, на знакови фигури от правителството и „ъндърграунда”. Заради мистериозното им появяване и публикуване, сегашния ни премиер беше си хвърлил оставката на царя, като главен секретар на МВР тогава, но нещата се потулиха и всичкото чудо бе три дни. Сега следва чудото за плащане на близо 2 млрд. евро за преоформянето на външния ни дълг през онази година.

Преди месец се върнах от гостуване в Англия, където посетих и колежа Итън. Впечатленията си публикувах в пътеписа „Мъгляви мисли”** – Та ето цитата за Итън:

„Тук преосмислих една мисъл, натрапвана от медиите за наличието на «световно» правителство в сянка. Особено като видях ятата  хлапета с черни униформи и малка пелеринка, от всички раси и народности, тичащи по улиците след занятията. Като близначета на Хари Потър. Болшинството от тях синове на министри, аристократи, президенти на държави и могъщи корпорации, и на видни общественици. Или просто даровити деца. Именно още от тук се създават неформалните връзки и приятелства на елита, който в бъдеще ще движи съдбините на света. От там и британското влияние върху хода на световните дела.”

Както виждаме и у нас не е по-различно с «елита». Всъщност бившата ни номенклатурата отдавна организира ремикса на старата детска игра на «стражари и апаши». Самите те поеха ролята на страж на справедливостта и непримирима опозиция. Ролята на «лошите» бе определена за антуража им – шофьорите, сервитьорите, агентурата на ДС и въобще обслужващия персонал, ако се върнем 2-3 десетилетия назад. Именно те поеха на плещите си мръсната работа по трансформирането на «общонародната» в свещенна «частна собственост».  Някои от тях се поувлякоха и забравиха кои са. Но, станали непотребни или неудобни, бяха елиминирани. По-послушните са още  живи, но под контрол. Въобще еквилибристиката с назначената опозиция и също така назначен «ъндърграунд», за разлика от автентичния по света, е видна вече и от слепите. И сега режисьорите на политическия спектакъл са в предизборна треска и тамънят сценария и актьорите за следващата «шашма пер ла публика», както се изразява мой приятел. Именно поради тази нашенска симбиоза липсват осъдени за грандиозните грабежи, обявените за издирване чудодейно се изпаряват, набелязаните полицейски акции се знаят с дни и седмици напред. Пресен е случаят с Евелин Банев – Брендо, който (о, чудо, как ли е станало?), се оказал крал на европейската кокаинова мафия. И като всеки крал, с уши навсякъде. А заграбеното е изпрано и скътано на сигрно място в офшорни зони. А днес родният Върховен съд тихомълком оправда напълно и канонизира за светец Вальо „Топлото“ и крадливата му компания и те вече пърхат като ангели небесни, целите в бяло…

Заиграването с властта не винаги е безопасно и безнаказано. Именно тя е «черната вдовица», хранеща се с честта и достойнството на танцуващите с нея. Мнозина в стремежа си да направят кариера и от чиста българска завист и алчност, неистово се стремяха към сътрудничество в агентурния апарат на полицията и ДС. Може би са единици идеалистите, които по патриотични подбуди са го правили. Но имената им са вече едва ли не изрисувани и по стоборите, като на стените на срама. Лично аз, извършил десетки вербовки или утвърждавайки много повече, нямам  прецедент за случай на принуда или наивно незнание за какво иде реч. Всички оправдания, че това са инсинуации на службите, са приказки за балами, но и такива не останаха. Вече трети мандат не се споменава «Приказка за стълбата» на  Христо Смирненски, лицемерно рецитирана при встъпване в длъжност на „народните” ни представители. Падането от стълбата на властта е винаги болезнено и отношението с представителите и – опасно, а понякога и смъртоносно.

Няма по-голяма семейна трагедия от смъртта на дете. Невинните са изкупителните жертви на смутното ни време. Изживял съм го! А за изводи и поуки е вече твърде късно…

Светослав Aтаджанов

–––––––––––––––––––––––––

*  Текст, публикуван в блога на автора, Djani.blog.bg 

**  Пътепис, публикуван и в Еврочикаго, под заглавие „Пътешествие из стара и днешна Англия„