На 2 ноември 2011г., делегация на Българския културен клуб – Скопие (БККС), водена от председателя на клуба Лазар Младенов, проведе среща в Скопие с членовете на Европейския парламент Андрей Ковачев, Станимир Илчев и Димитър Стоянов. Евродепутатите посетиха страната във връзка със заседание на Смесения парламентарен комитет „Европейски съюз – Република Македония“.
На срещата бяха дискутирани докладите и резолюциите на Европейската комисия и Европейския парламент за Р. Македония, както и перспективите пред евро-атлантическата интеграция и демократичното развитие на страната.
Евродепутатите приветстваха последователната дейност на БККС в защита на човешките права на българите и на българското културно-историческо наследство в Р. Македония, както и в борбата срещу етническата и социална дискриминация, на която често са подложени наши сънародници и инакомислещи граждани. Бяха обсъдени възможности БККС да се присъедини към асоциации на културни организации от Европейския съюз и да участва в европейски проекти и програми с партньорски организации от съседните държави-членки на ЕС.
Представителите на БККС и евродепутатите подчертаха необходимостта от премахване на говора на омразата в обществения живот на Р. Македония срещу съседните държави от Европейския съюз и по-специално срещу Република България. Преодоляването на проблемите от тоталитарното югославско минало (например превратното и идеологическото тълкуване на историята в образователната система и учебниците) би било важна крачка за истинско демократизиране и евроатлантическа интеграция на Р. Македония.
По този повод, на срещата беше изразено силно негодувание от поредната антибългарска провокация – държавно-субсидирания филм „Трето полувреме“, обявен за специален македонски „проект от национален интерес“. Сценарият на филма, претендиращ да е едновременно и романтична любовна история, и художествена документалистика, наподобява и дори надминава най-ярките образци на антибългарската пропаганда в титова Югославия. Авторите пропускат познатия на всички факт, че през Втората световна война в „стара“ България народът масово се надига в защита на еврейското население, но на територията на днешна Република Македония, за съжаление, съвсем не е регистрирано такова народно движение. Широко известно е, че треньорът Илеш Шпиц е спасен от ешалоните на смъртта с решителната намеса на българския патриот Димитър Чкатров от Прилеп (председател на Футболния клуб „Македония“), който по-късно бива разстрелян от титовисткия тоталитарен режим във Вардарска Македония като предател на македонския народ и великобългарски шовинист (нереабилитиран и до днес в Р. Македония).
И накрая – българският народ е известен в Европа и света като народ-спасител на своите сънародници-евреи през Втората световна война и всякакви опити да бъде демонизиран като му се припише колективна вина за злодеяния, отдавна осъдени от историята, ще срещнат решителното противопоставяне на международната демократична общественост, редовите български граждани и европейските институции.
Източник: Bkks.org
Драги Радко (ако изобщо така се казвате),
Вас като че ли много ви радва това, че Българският културен клуб в Скопие нямал значимо влияние сред македонците. (Станалите днес отделен народ македонски българи, които по едно време са били „сърби“, след това македонски славяни, а сега са „антични“ македонци и пр.). И как ли би могъл да има? В Р. Македония всякакъв друг можеш да бъдеш, само не и българин. И за да се постигне това – а то вече до голяма степен е постигнато след толкова поколения, исторически обрати, войни, нисигурност, натиск и пропагадна – са биви нужни, включително, и достатъчно много пари. Пари за една ПОСТОЯННА, ДЪЛГОГОДИШНА, ПОВСЕМЕСТНА, БЕЗСКЛУПУЛНА ПРОПАГАНДА. Много глави са паднали и много, много пари са били дадени (дават се и ще продължават да се дават вероятно) за тази напълно отделна македонска идентичност.
В Р. Македония може да няма достатъчно добра инфраструктура примерно, но важното е да има грамадни паметници на „бащите основатели“ 🙂 И това е само върхът на айсберга разбира се. Фалшифицирани и крити са били документи, шити са били постфактум знамена от буни и въстания на ВМРО, на комитите, за да се махнат някои букви и думи от оригиналите (примерно буквата „ъ“ или думата „българи“ или „България“) и така да бъдат поставени в музеите. Всякакви културни, икономически и пр. отношения между България и Македония в продължение на много време са почти замрели (по времето на соц-а например и не само тогава), за да няма или да е съвсем слаб културно-информационния обмен; да се подмени и/или заличи общият етнически, културен, езиков, всякакъв корен.
Български книги, български вестници дълго време беше доста трудно да стигат до Р. Македония. Да не говорим пък за всичикте пари, които се дават на определени достатъчно морално „извисени“ хора, за да се опитват те да възраждат някои стари коминтерновски прийоми и грехове. Като например търсенето и намирането на македонци, дето нямали нищо общо с българите и в Пиринска Македония. Като сформирането на разни „правозащитни“ организации като ОМО „Илинден“ – Пирин. Като редовното заплащане на „интелектуалци“ като Стефан Влахов-Мицов, който дълго време висеше на македонска дипломатическа служба в България (и може би още виси, не знам) и единствената му работа беше всяка седмица да излиза в македонската преса с крайно грозни, обидни и манипулативни материали срещу България и българите. Да поддържа омразата и той, и такива като него – да поддържат колкото се може по-живи разделението и омразата. (Като че ли нямаше /или няма/ достатъчно институции, фактори, медии в Р. Македония, които да се занимават с това…)
Как може въобще при такава жалка и гнусна, простете, картина на отродителна пропагадна (която вече си е свършила работата, по пак продължават да я вършат тъпо и упорито), да се надсмивате над това, че имало някакъв Български културен клуб в Скопие? Може би скромен като възможности, може все с нещо от страна на България подпомаган – но как въобще можете да се надсмивате над това?
Колкото до това, че БККС бил качен на софийски сървър – от вас научаван, че на такъв сървър бил качен. Което обаче, обяснява, от друга страна, защо не е бил спрян досега достъпа до него… Добре, че се появи интернет, все пак, та да размият, да разтворят малко някои толкова дълго градени физически и духовни стени и граници. И да могат поне някои граждани на Р. Македония (малко ли са те, много ли, колкото са, толкова), на които не им стига добре познатата официална версия за бугарите, дето нямали нищо общо с тях – да имат, ако не другаде, то поне в интернет, един български културен клуб, който все нещо се опитва да прави, със скромните си ресурси и възможности. Все нещо. За да могат включително и хора като вас – платени или неплатени (не мога да знам), да се да се подиграват, че има въобще подобен клуб.
Липсата на снимки се обяснвав с това, че Българският кеш-клуб – Скопие (БККС) е Интернет-клуб, който е качен на софийски сървър IP 91.196.125.23 SuperHosting. BG Ltd bul. General Skobelev N.62, vh.A et.2, Bulgaria, Sofia 1000, менажира се от двама бивши или настоящи служители на агенцията за българите в чужбина. Състава на БККС е от 5 човека – трима от София (2-мата администратори + 1 „competent” от компетентните органи :-)))) и двама от Македония, които и там и в София се водят и получават държавна издръжка като безработни, макар че всеки месец се навъртат към София (вече и към Брюксел на държавен гръб) за нещо „по така“ в пликче! Предназначението на БККС е пропаганда за вътрешно-български цели около исторически дати и текущи политически събития! БККС няма никакво влияние в Македония и сред македонците (вкл. и в България) и съществуванието му е само за прикритие по усвояването на определени финанси от българската хазна!