Тази година бе закрито сп. „Родна реч”. Всичко стана тихомълком. И никоя медия не реагира.
Върху петдесетгодишната история на списанието се надвеси сянката на забравата, по-тежка от Хеопсовата пирамида.
В най-добрите си години това списание за ученическо творчество имаше сто хиляден тираж.
Наистина, в последно време списанието едва мъждукаше, беше със смешно орязан щат и бе сбутано в две от стаичките на Дома на детската книга, но все пак излизаха по няколко книжки на година. Все пак списанието беше живо.
То не изчезна дори през първото десетилетие на прехода, когато литературната ни периодика бе сметена в канавката, когато в книжарниците започнаха да продават чорапи и гащи, когато митингите лъжеха хората, че участват в правенето на историята, а учениците искаха да приличат на Иво Карамански. Дори и тогава.
И царят, който отсече толкова смърчове и мури, и той не посмя да го отсече.
Това се случи тази година. Тихомълком. Съвсем езотерично. По египетски.
Това стори сегашният министър на образованието Сергей Игнатов. По призвание – египтолог.
Само преди няколко години списание „Родна реч” отбеляза своя петдесетгодишен юбилей. Тогава беше припомнено, че в броевете на списанието, излизали през всичките тези петдесет години, е заключена част от историята на новата българска литература. Беше припомнено, че едно дело, продължило половин век, е достойно за уважение. Че това дело само по себе си вече е паметник на книжовността.
Във връзка с тържеството за юбилея тогава, преди четири години, сайтът „Словеса” написа: „Единственото по рода си литературно списание за ученици “Родна реч” празнува своя 50-годишен юбилей. На страниците на “Родна реч” ученици от различни краища на България правят своите първи литературни и художествени опити!
Списанието и днес продължава да бъде точен ориентир в съвременното литературно пространство за всеки млад човек, който не е безразличен към “случването” в изкуството. Като национално издание с традициите на една петдесетилетна история, то е емблематично свързано с имената на десетки от най-изявените български поети и писатели. В дългия списък от автори, направили първите си творчески стъпки в „Родна реч”, можем да срещнем имената на Петя Дубарова, Станислав Стратиев, Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Виктор Пасков, Георги Господинов, Алек Попов, Силвия Чолева, Елин Рахнев, Мирела Иванова, Елена Алексиева, Бойко Ламбовски, Румен Леонидов и мн. др. Сътрудници на „Родна реч” са били мнозина съвременни журналисти (Бойко Василев, Никола Кицевски, Чавдар Чендов, Николай Бареков и др.), режисьори и актьори (Иван Налбантов, Илия Добрев, Руси Чанев, Стефан Вълдобрев), философи и културолози като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Ивайло Дичев, както и политици (Надежда Михайлова). Сред най-емблематичните редактори на списанието са Тончо Жечев, Андрей Германов, Георги Джагаров, Ефрем Каранфилов и др.”
Знаехте ли, че Виктор Пасков е започнал литературната си дейност като поет? Че философът Калин Янакиев също е писал стихове? Че бившият ни външен министър Надежда Михайлова (сега Неински ) е пристъпила прага на зрелостта като поетеса? Че авторитетният професор Ивайло Дичев е бил свръхмодерен разказвач?
А сред емблематичните редактори на списанието в графата „и др.” са били още Младен Савов, Димитър Яръмов, Златомир Златанов, Ива Николова, Стефан Михалков, Георги Богданов, Георги Константинов?
Бачо Младен Савов, който изкара дъха на журито на „Южна пролет” с дебютната си книга „Диви ябълки” през 1977 г., който след това работи дълги години като редактор в „Родна реч” и подаде ръка на мнозина и който след промените опита да припечелва като шофьор на такси, а накрая махна с ръка и се завърна в родното си монтанско село…
Или Димитър Яръмов, разказвачът, превърнал родния си Елховски край в българската Йокнапатофа, също дългогодишен редактор в списанието, който след промените се опита да отглежда декоративни растения. А преди няколко години сам стихна като кипарис…
И така нататък. И така нататък.
Това са съдби, които списанието помнеше.
Защо точно ГЕРБ обаче закриха списанието? Според мен, защото във върхушката на ГЕРБ нямат никакво отношение към писаното слово. Там те наблягат на устното слово. Но тъкмо тук беше мястото на министъра на образованието, който е университетски, книжовен човек – да обясни на колегите си, че се прави колосална грешка.
Която изглежда като кощунство на фона на пълноводния финансов Нил, който тече към политическия елит.
Толкова ли нямаха възможност от министерството да кандидатстват за някой проект, който да спаси списанието и освен да го запази като хартиено издание, да го превърне и в сайт? И не на последно място – да качи на електронен носител безценния му архив! Разбира се, че са имали такива възможности. Не една и две. Тогава?
И друго – къде ли в момента се намира архивът? Дали поне е прибран на сигурно място? Или вече е върнат на Вторични суровини за по 10 стотинки за килограм?
Както беше бастисан архивът на Съюза на българските писатели.
Както се изпари и архивът на студентския литературен кръжок „Димчо Дебелянов” от Студентския дом.
Редно е според мен министър Игнатов да се опита да поправи грешката си.
Да си посипе главата с пепел и да поправи грешката си.
Ако не иска да остане в историята на българската литература като екзекуторът на сп. „Родна реч”.
Деян Енев,
Actualno.com
Да, известен е проблемът с практическата, да я нарека, неграмотност у немалко млади хора. Колкото до литературното творчество на изкушените днес за него, той и не може да е същото по вид, същност или тематика, както преди години. Въпросът не е да е същото, въпросът е да не е подраженческо, догонващо, следващо модите на времето, както нерядко се е случвало при нас 🙂 Но всичко има май че, не е еднообразна палитрата.
Zdraveite, Mariana!
Sigurna sum, che sred segashnata mladezh ima i hora, koito chetat mnogo i pishat poezia i proza. Ne mozhe da se otreche, obache, che ot mnogo vreme nasam mladite hora sa predimno v socialnite mrezhi i v chatroom-ite, kudeto se pishe na neliteraturen ezik sus sukrashtenia, izpuskania i zamestvania. Segashnoto literaturno tvorchestvo na mladi hora ne e sushtoto po vid, sushtnost i tematika, kakvoto beshe predi 25-30 godini.
Сегашната младеж също пише много, или поне някаква част от нея, уважаема госпожо Ивона. И има доста литературни сайтове, създадени и/или посещавани често от млади хора.
Ne GERB zakriha „Rodna rech“, a ministurut na obrazovanieto. ne biva da se otuzhdestviavat dvete neshta.
Mladen Savov beshe redaktor na „Rodna rech“ po vremeto, kogato az biah v gimnaziata i uchastvah v literaturen kruzhok. Vsichki pishehme i vsichki se nadiavahme da budem publikuvani na stranicite na spisanieto, za da ni zabelezhat poveche hora, no se okaza, che tova stava malko ili poveche s vruzki.
Prez 80-te godini „Rodna rech“ beshe obiavil konkurs za prevod na dosega neprevezhdano sithotvorenie na Vladimir Visocki, v koito uchastvah. Kogato doide vremeto da se obiaviat rezultatite, mi beshe suobshteno, che ima oshte zhelaeshti da uchastvat i zatova srokut se udulzhava. Vposledstvie se okaza, che srokut e udulzhen, za da mogat da vkliuchat prevoda na Rumen Leonidov (na kogoto dadoha i nagradata). Taka che „Rodna rech“ beshe edno chudesno spisanie i miasto za iziava na literaturen talant, no i to imashe svoite otricatelni cherti.
A segashnata mladezh ne pishe stihove i razkazi ili pone ne po obichainia nachin, taka che spisanie s tradicionen format edva li bi bilo pohodiashta forma za iziava na tehnite literaturni zalozhbi (dolkolkoto gi ima). Voliu-nevoliu, shte se nalozhi da se tursiat elektronizirani i kompiuterizirani nachini za privlichane na novi talanti.