Георги Котев: 500 млн. евро щети от далавери с гориво в АЕЦ

Руснаците ползват България като база за ядрени експерименти. Напуснах страната си защото там съм ходеща мишена, казва ядреният физик пред Стойко Стоянов от Фрогнюз /frognews.bg/

След 53 дни българският атомен физик Георги Котев ще започне гладна стачка. Решението си той оповести преди дни, с нарочни писма до посланиците на европейските държави и САЩ у нас. Протестът му е заради отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност.

Котев е 45-годишен. През 1991 г. е завършил Масковския енергетичен институт. Над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика в АЕЦ „Козлодуй”. В момента живее в Италия.

Интервю на Стойко Стоянов

– Г-н Котев, как стигнахте до крайното решение да обявите гладна стачка заради прикривани престъпления в АЕЦ „Козлодуй”?

– Причината е, че на 10 юли се навършват две години откакто разкрих за пръв път публично за груби нарушения в атомната електроцентрала. Надявах се на разследване и изясняване на скандала, но вече почти 24 месеца съм свидетел на пълна блокада и бездействие от страна на националните и европейските институции, които съм сезирал. Процесът на разследване е тотално блокиран. Протестът ми ще да бъде безсрочен. Мога евентуално да прекъсна гладната стачка, ако някоя институция влезе в нормалната си роля да ми даде възможност да работя за изясняването на скандала.

Реално гладната стачката е последна форма на протест срещу едно уникално, мащабно криминално престъпление, което не само, че не се разследва, но се прикрива, а и продължава да се извършва. Институционалната блокада е от страна на прокуратурата, следствието, Министерски съвет, Министерството на икономиката и енергетиката, Агенцията за ядрено регулиране, за АЕЦ да не говорим. Всички те са заедно и не дават възможност да се разкрият истините.

– Кога установихте, че има някаква мистерията с експериментално гориво в АЕЦ?

– В началото на този век предишното гориво, което се използваше на 5-и и 6-и блок показа трайни дефекти. Бе взето решение да се премине към гориво от ново поколение, с нови по-добри конструктивни и материални характеристики. Тръгна се с процедура по подмяната. Поискано бе разрешение от Агенцията за ядрено регулиране и първата партида с новия вид гориво се внесе в България през есента на 2004 г. С него за пръв път бяха заредени касетите на 6-и блок. От там нататък реакторите на 5-и и 6-и блок се зареждат вече само с новия вид гориво.

Всеки един от реакторите разполага с по 163 броя касети, които са вътре в активната зона на реактора, където е разположено горивото. Постепенно през годините се заработи само с новото гориво. Тогава започнаха да се забелязват разлики в поведението му. Проблемът се усети някъде към 2007 г. Разминаванията се изразяват в това, че се забелязва удължаване на времето на работа на реакторите спрямо прогнозното. То се смята чрез специализирани компютърни програми, които имат паспорт от руския регулаторен орган, който е аналог на нашата Агенция за ядрено регулиране. Тези паспорти регламентират до каква погрешност може да се пресмята една или друга характеристика, в това число по отношение на продължителността на работа на една горивна кампания. А една горивна кампания е времето между две презареждания на реактора с ядрено гориво. Този паспорт декларира, че погрешността не може да бъде по-голяма от +, – 3%. А на практика в началото на 2007 година ние забелязахме, че тази разлика надскача 3% и държи тенденция за нарастване. Тогава се породиха първите ни съмнения за нещо нередно. Все още не допусках, че горивото е подменено. Почнахме да мислим и анализираме на какво се дължат причините. Но много ме усъмни поведението на най-висшето ръководство на АЕЦ и на моят пряк ръководител на сектора, който беше спуснат на поста с парашут без необходимия ценз, образование, стаж, но послушен и удобен. Той и до ден днешен участва в прикриването на това мероприятие. Ръководството на централата се опитваше да прикрие проблема, да го омаловажи. Почнаха да се пишат доклади с антинаучно съдържание, а ние сме физици и всичко е подчинено на законите на физиката. Тези материали бяха по-достойни за вестник „Стършел”, но не и за един физик от атомна централа.

– Как ДАНС попадна в следите на вашите разкрития?

– През лятото на 2007 г. с мен се свързаха офицери от тогавашната Национална служба сигурност, сега вече част от ДАНС, но контактът ни бе по друг повод. Тогава ги запознах с моите съмнения, свързани с горивото. Те проявиха интерес и ме поощриха да събирам материали, да ги анализирам. Включих се да им помагам, за да се разкрие криминално престъпление. Започнах по-сериозно да следя и анализирам всичко, което става около горивото. През пролетта на 2008 г. бях събрал вече достатъчно доказателства и на 100% бях сигурен, че горивото което се използва не е това, което официално се обявява, че се внася и влага. Поисках от агентите вече на ДАНС да предприемат някакви конкретни действия, но те отказаха да се занимават със случая. Всъщност не те, а ръководството на ДАНС не искаше да се работи по проблема. Това ме принуди да напусна централата и страната. Единственият шанс да се разкрият далаверите намерих в публичното оповестяване, но и това не помогна.

– Защо ДАНС спряха разработката, правителството на Станишев ли е оказало натиск?

– Просто няма предишно, няма сегашно правителство. Разполагам с тайната кореспонденция, водена през 2008 г. между ДАНС и атомната централа, след моя сигнал. От нея се вижда, че ДАНС никога не е искала и няма да иска да разследва този случай, а камо ли да го разкрие. Агенцията защитава чужди интереси, руски интереси. Тези документи ми изпрати анонимен източник, съмишленик. Получих ги в края на март тази година. Интересното е, че кореспонденцията е водена формално, а от страна на АЕЦ е подавана манипулативна информация и на никой прокурор или разследващ няма да му стане ясно какво точно се случва там.

– Но не само българските, а и европейските институции отказват да се занимават със случая, как си обяснявате поведението им, какво прикриват?

– Установил съм защо е така. В края на миналата година попаднах на документи, които показват, че повече от 10 години едни от най-богатите и водещи западноевропейски държави изнасят отработеното си ядрено гориво в Русия и по-голямата част от него остава там без всякакъв контрол. Само по-малко от 10% от него се рециклира и се връща на Запад за повторно изгаряне. Имам силни съмнения, че именно този остатък от гориво, което веднъж е отработено в западни атомни централи, се използва като суровина, с която работи АЕЦ „Козлодуй”. Но истината е, че само Господ знае какво гориво точно се внася у нас. За да не изпуснат своя келипир, западните държави не желаят да разследват тази измама, а България е подложена на риск и се ограбва със стотици милиони евро.

– Какъв е случаят с укриването на 6 броя касети в АЕЦ, при проверка за изясняване на изотопния състав на горивото?

– Фактът е изключително интересен и разобличаващ. Всичко става между средата на месец август и средата на месец септември 2008 г. В началото на м. юли излиза публично първата част от моите обвинения и шефът на антикорупционната комисия към парламента подава сигнал в Министерството на енергетиката, като в основата на сигнала са 10 въпроса, формулирани от гражданския комитет в моя защита. На въпросите от министерството отговарят с доклад, изготвен от Васил Хаджиев, бивш служител в централата. Интересното е, че първият въпрос от този доклад касае темата за горивото.

Споменава се, че в помещението, където се съхранява то, са налични 96 броя касети. Докладът е подписан на 15 август 2008 г. Между 10 и 13 септември, по-малко от месец след това, се провежда проверка на изотопния състав на горивото от шведска външна фирма. В протокола й пише, че в момента на измерването в помещението са се намирали три купчини с по 30 касети всяка. Това прави общо 90 касети, тоест 6 изчезват. А за този период от около месец не е имало презареждане на нито един от двата реактора с гориво. Къде са тогава тези касети, защо ги няма в помещението, защо не участват в проверката за измерване на изотопния състав? Имам съмнение, че са липсвали доста повече касети и реално там е имало 81. Тази разлика се установява чрез официални документи и те не отхвърлят моите обвинения, а ги подкрепят.

– Какви опасности крие за здравето и сигурността на хората това съмнително гориво?

– Според мен то не е лицензирано, защото атомната електроцентрала, като обект, си има свой паспорт. Този паспорт се нарича Техническа обосновка на безопасността. Когато се сменят горивата пристига съответно и нова глава към този паспорт. Един вид изменя се паспортът, за да обясним безопасното използване на новия вид гориво. Когато този паспорт е получен през 2003 г., още преди да се внесе новото гориво никой нарочно, подчертавам нарочно, не е разгледал какво точно представлява този паспорт. Има си процедура в АЕЦ, за да влезне във валидност и експлоатация един нов документ – той трябва да мине през процедура на одобрение, през специализиран експертен съвет. Това не е направено с паспорта на централата и по точно с частта, свързана с новото ядрено гориво. Когато започнах да разплитам случая, се върнах към този паспорт, прегледах го детайлно като експерт, под лупа и открих, че описаното в него гориво фактически абсолютно, абсолютно не отговаря на горивото, което се доставя за работа. В паспорта е описано съвсем друг вид гориво, което никога и по никакъв начин не е идвало в България и няма да идва. Или по документи се представя едно гориво, а реално се внася и използва друго. От тук идва проблемът с опасността от използването му – тя може да бъде разнопосочна.

Давам пример – вместо паспорт на тенджера под налягане, получавате паспорт на обикновен тиган. Така вие не знаете какво да очаквате при експлоатацията й. Тя може да гръмне, да убие някого. Но вие не можете да предвидите какво ще се случи, след като не е преминала процедура на изпитание и за експлоатацията й няма валиден документ. По същия начин стоят нещата и с горивото в АЕЦ. То реално не е изследвано и това не е отразено в паспорта му. Тоест всичко може да се очаква и за здравето и за сигурността на хората. Това, че до сега нищо не се е случило е добре, но гаранция абсолютно никаква няма. Проблемът е, че не се знае кой ще поеме отговорност, ако все пак нещо се случи? Истината обаче е, че руснаците си правят експерименти с това гориво на наша територия и за наша сметка. Заради шепа продажни българи страната ни просто е една експериментална база за руснаците.

– А какви са финансовите щети от тази криминална подмяна?

– Можем да говорим за загуби в размер на стотици милиони, от 2004 до 2010 г. Реално около 450-500 милиона евро са щетите до сега за държавата. Преди две години цената на една горивна касета беше около 870 хил. евро, сега може и да е повече. А за зареждането на един блок отиват между 40 и 50 броя касети.

Имам всички съмнения да твърдя, че горивото най-вероятно е рециклирано, тоест веднъж използвано, изчистено, до обогатено и върнато обратно за употреба. Самата технология на рециклиране е по-евтина от използването на свеж уран. Виждате, че става въпрос за огромни печалби, които някъде се реализират и затова съпротивата срещу моите разкрития е тотална.

– Имате ли представа кой стои зад тези криминални схеми и машинации, кой ги покровителства?

– Може да се говори и с имена – със сигурност аз обвинявам всички бивши ръководства на АЕЦ от 2004 г. насам. Ще ви изброя само изпълнителните директори от тогава – Йордан Костадинов, впоследствие станал жълт депутат, след него Иван Иванов, вече пенсионер, Иван Генов, доскорошният и настоящи шеф Димитър Ангелов. Тук визирам и бившия председател на борда на директорите на АЕЦ Иван Гризанов, впоследствие станал червен депутат. В по-високите нива нещата вероятно стигат до бившия енергиен министър Р. Овч., а и по-нависоко – до президентската институция. Но вероятно зад тези имена стоят задкулисно и други среди и фирми.

– Защо след 18 г. демокрация в България решихте да емигрирате?

– В България съм ходеща мишена, абсолютно. Реално не съм получавал някакви сериозни заплахи, с изключение на един случай. В последния работен ден в АЕЦ по телефона ме заплашиха със саморазправа. Имаше хора, които ме съветваха да напусна централата преди оповестяването на разкритията от мен. Целта е била да могат да кажат той не е наш служител. По-късно това стана. Напуснах страната и първоначално бях във Виена. Появиха се хора, които ме увещаваха да подам молба за напускане на работа, като в замяна ми обещаваха съдействие в разследването и изясняването на случая. Аз наистина напуснах АЕЦ „Козлодуй”, но посредниците не спазиха обещанието си. Голяма изненада ще бъде за всички, като разберат кой е човекът, който ме подведе и излъга. Ще го обявя малко преди започването на гладната стачка.

Единственото положително нещо, че сега съм на Запад, е че там са малко по-хуманни. Ако бях все още в България и ако случаят беше заплетен само между нас и Русия, нямаше да водим този разговор. На Запад все още ценят малко повече живота.

– В някои от форумите в Интернет открито ви обвиняват, че сте луд, че си внушавате и измисляте цялата тази конспирация?

– Чувствам се безсилен срещу такива обвинения, но имам съмнения, че щатен служител на ДАНС следи всяка моя изява и пише нарочни и тенденциозни постинги в Интернет. Обяснимо е да действат срещу мен чрез подобни психоатаки, но всичко което съм разкрил е въз основа на официални документи. Факт е и това, че няма институция, която да е поискала да провери паспорта на централа. За него изобщо не се говори, а камо ли да се мисли за проверка и анализ. Опитват се да ми въздействат психически, 2 години вече не успяват, но продължават. Тези, които ме правят на луд и открито го говорят пред медиите, се чувстват недосегаеми в България. Но въпросът е, ако наистина съм имал психични проблеми, как години наред съм бил главен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ? Няма логика да съм луд и да заемам този отговорен пост.

А що се отнася до някаква глобална конспирация, наистина я съзирам и ще дам един пример. Преди два месеца лондонският „Таймс” публикува материал, че западноевропейски страни се гласят да изнасят отработено ядрено гориво в трети държави, извън ЕС. Новият комисар по енергетика веднага скочи срещу това изявление и почна да говори, че всяка страна трябва да си контролира горивото, а не да го изпраща в трети страни безконтролно. Успях да се свържа с този журналист, предложих му повече информация. Той отговори положително и аз му изпратих материали по темата, доказващи, че повече от 10 години западноевропейски страни си изнасят горивото в Русия. Великобритания обаче е също сред тези страни. А журналистът, който много се интересуваше от темата, млъкна и повече не ми отговори. Очевидно има някакъв по-глобален интерес, който обвързва страни от ЕС с Русия и затова никой не иска да се занимава с проблема.

Още по темата (линк):

https://www.eurochicago.com/2009/07/kotev_1_year/