Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

Проблеми с преписките за БГ гражданство. Заседание на КПБЧ

2017.06.17 Няма коментари

На 31 май 2017 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ при 44-ото Народно събрание, в чито дневен ред влизат две точки: 1. Изслушване на министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и председателя на Държавна агенция за българите в чужбина относно проблеми за забавянето на разглеждането и издаването на преписки за българско гражданство и възможности за ускоряване на процедурата по придобиване на българско гражданство на българи, живеещи извън Република България; 2. Разни. По-долу може да се види стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

1

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 31 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и председателя на Държавна агенция за българите в чужбина относно проблеми за забавянето на разглеждането и издаването на преписки за българско гражданство и възможности за ускоряване на процедурата по придобиване на българско гражданство на българи, живеещи извън Република България.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите в чужбина, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,33 ч. и ръководено от председателя на Комисията Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Мисля директно да преминем към дневния ред.
Нека да гласуваме дневния ред. Запознати сте него.

Първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ОТНОСНО ПРОБЛЕМИ ЗА ЗАБАВЯНЕТО НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО И ИЗДАВАНЕТО НА ПРЕПИСКИ ЗА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСКОРЯВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ПРИДОБИВАНЕ НА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Втора точка:
РАЗНИ

Ако сте съгласни с така поставения дневен ред, предлагам да гласуваме.
За – 18, против и въздържали се няма.

Приема се единодушно.
По първа точка мисля, че повечето хора от Вас са запознати, тъй като докладите, предоставени ни писмено, бяха изпратени съответни по Вашите имейли. Гостите са много и не бих искал да изпадаме в подробности по всички неща, бих искал директно да чуем поред така, както е – проблемите, които се изпитват и местата, които те виждат като спънки за достатъчно бързото и ефективно обработване на документацията. И какво те предлагат като решение и има ли нужда от някакви модификации в системата в съответните ведомства.
По реда, предоставям на господата от Министерството на правосъдието първо думата. Госпожа Десислава Ахладова.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Добър ден! Ще Ви запозная с информацията, която Министерството на правосъдието има към встъпването ми в длъжност като заместник-министър на правосъдието на 23 май 2017 г. За периода 1 януари 2012 г. – 25 май 2017 г. в Министерството на правосъдието са регистрирани общо 89 218 броя молби за придобиване, освобождаване или възстановяване на българско гражданство. За посочения период са образувани 71 066 броя преписки, като 64 781 броя от тях са на кандидати, подали молба за промяна на гражданство на основание български произход – чл. 15 от Закона за българското гражданство.
По години няма, ако искате мога да предоставя такава информация, колко е общият брой на постъпилите молби, но ще кажа само: за 2012 г. този брой е бил 19 324 броя молби и образувани 14 512 броя преписки; 2013 г. – 15 818, образувани 16 608 преписки; 2014 г. – 8809 регистрирани молби, по тях са образувани 9828 преписки; 2015 г. – 14 696 молби, като по тях са образувани 7348 преписки, и 2016 г. – 23 405 молби, като от тях са образувани 11 309. Към настоящия момент…

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Госпожо Ахладова, извинявайте, ще Ви прекъсна. От началото още казах, че ни бих искал да четем изцяло докладите, защото хората, които са се интересували от тук присъстващите, са запознати.
И конкретно директно да преминем към въпроси, ако някои има, свързани с доклада.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Конкретно по предложенията, които има Министерство на правосъдието.
Към настоящия момент в Министерството на правосъдието – встъпвайки в длъжност, има образувани 19 000 преписки, които предстоят да бъдат разгледани в Съвета по гражданство.
Причините за забавянето няма да Ви занимавам, всеки от Вас знае каква е процедурата, прочели сте Нормативната уредба. Причините за забавянето на разглежданите преписки са няколко. На първо място, първата причина – това е натовареността на служителите от Дирекция „Българско гражданство“, поради наличието на голям брой неприключили преписки от предходни години и увеличения брой на постъпващи молби.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинявайте, че пак ще Ви прекъсна.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Деветнадесет са щатните бройки.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Прощавайте, че Ви прекъсвам. Казах Ви, че ние сме прочели отчета и искаме просто, ако някои има допълнителни въпроси директно да приключим.
Аз ще започна с първи въпрос. Понеже виждам, че накрая отчетът приключва с мерки, които сте приели. Въпросът ми е с оглед тези мерки считате ли, че те ще бъдат достатъчни за решаване на проблема с натрупаните до момента с насмогване за обработване на следващите, които ще продължават да постъпват.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Деветнадесет щатни бройки знаете, че няма как реално да разгледат 19 000 молби. В момента това, което сме направили е, че се заседава извънредно от Съвета по гражданство. Дори да се заседава извънредно, дори да има два пъти в седмицата заседания на Съвета по гражданство и това, което сме предприели като мярка, а именно да се увеличи броят на преписките, които се включват в Съвета по гражданство, ще трябва един период от време от няколко месеца и увеличаване числеността, като такава докладна има до министъра на правосъдието на Дирекция „Българско гражданство“, с поне още четири или пет души. Като се увеличи числеността, съответно ще могат да се правят повече интервюта, ще се разглеждат повече документи и това ще доведе до бързина.
Следващата предпоставка – провели сме разговор и с представители на ДАНС, и с представители на Министерството на вътрешните работи, с които да се ускори процедурата по издаване от тяхна страна на становища. И двете институции са абсолютно съгласни – тъй като това е и една от основните причини също за забавянето, да се ускори процедурата по даване от тяхна страна на становище, като съответно те са съгласни. Въпросът е те да кажат дали имат и доколко имат капацитета да се спазва заповед на министъра, да се обработват седмично по около 800 броя преписки от тях. В момента, ще Ви дам само данни, които не съм давала, в общи линии от Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, се обработват по 245 броя. Осемстотин броя би следвало да се обработват седмично. Колегите ще кажат дали това е възможно, имат ли ресурс това нещо да стане, за да се ускори и при нас процедурата.
Следващият проблем, който виждам е възлагането на извършването на допълнителни проверки по преписките на Съвета по гражданство, като от Държавната агенция за българите в чужбина тези преписки, които са върнати за допълнителна проверка, не се изпращат. Това е основният проблем. (Реплики)
Има за § 2, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, казва какви документи са необходими, а чл. 15, ал. 2 от Закона за българското гражданство казва, че трябва да се предоставят или в самото удостоверение да се посочат данните, въз основа на които Държавната агенция за българите в чужбина е направила този извод за възходящ българин или съответно да представят такива данни, ако в самото удостоверение липсват. Това са основните три проблема, които съществуват.
В удостоверенията за български произход много често не са посочени данните, въз основа на които е установен този български произход. Това е основен проблем. Ако законодателно разрешите, тъй като ние сме изпълнителна власт, ако законодателно се приеме някакво друго законодателно решение, което да не изисква Министерство на правосъдието да спазва разпоредбата на чл. 15, ал. 2, и се промени тази разпоредба и само удостоверението от Държавната агенция за българите в чужбина е достатъчно, съответно ще спазим тази разпоредба. Но това е въпрос, който законодателната власт трябва да разгледа и да прецени. На този етап това са законовите разпоредби. Благодаря Ви. Ако имате въпрос към мен, слушам.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Очевидно ще има въпроси. Може би, за да съблюдава някакъв ред, за да започнем от групите по представителност.
Първо, нека дадем думата на групата от ГЕРБ, ако има въпроси. От ГЕРБ няма. От БСП имате ли въпроси?

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Моят въпрос към Вас е дали може да ни представите статистика откъде идват хората, които подават молби за българско гражданство, от кои страни идват хората, процентно или количествено? Дали имате статистика, когато имаме затруднения при получаване на гражданство, от кои страни пък имаме затруднения най-много? И когато тези хора идват при нас, да отговорим на някои други въпроси.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Не може да се направи такава статистика от кои страни точно идват повечето удостоверения. Ако желаете допълнително ще направим такава статистика. Но по принцип от това, което видях и в четвъртък, това, което е вкарано за българско гражданство – различни са страните на произход. Тоест не мога да Ви кажа: масово от еди коя си страна са исканията за българско гражданство. Напротив! Мога да предоставя такава статистика, но до този момент не е правена.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинете, че ви репликирам, но ми се струва, че може да се направи справка.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Да, разбира се.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: От коя страна, колко постъпили за определен период.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: За период от една година ли искате или от началото на годината?

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: И разпределение на затрудненията във връзка с това. Може ли да поръчаме тази справка?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Може, разбира се. Няма никакъв проблем. Ще бъде направена такава справка от наша страна. Никакво затруднение, само искам да зная периода, за който желаете справката. (Реплики).

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Нека спазваме реда, все пак. От „Обединени патриоти“ въпрос има ли?

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, уважаеми гости, госпожо Заместник-министър! С цялото ми уважение към Вас, виждам за пореден път отново едни и същи проблеми, които се появяват в Министерството на правосъдието с встъпването на ново ръководство. Започна една порочна практика, в която Министерството бламира и не признава българския произход на хората от Македония или от други държави.
Министерството на правосъдието, нито Съвета по гражданство, имат функция да определят български произход. Те нямат такава функция. Има един-единствен орган в България, който може да определя българския произход, казва се Държавната агенция за българите в чужбина. Те издават съответното удостоверение, съответната заповед и съответните мотиви и никой няма право в България да оспорва тяхното становище, освен лицето, на което е отказано или издадено удостоверението, или прокуратурата.
Не мога да разбера защо вече няколко години Министерството на правосъдието си измисля непрекъснато някакви наредби, някакви допълнителни неща, което не е функция на Министерството на правосъдието или на Съвета по гражданство най-малко. Все едно на мен някой да ми оспори акта за раждане и да ми поиска допълнителни доказателства, че аз съм се родил. Това е просто абсурдно.
Още повече Министерство на правосъдието, не сегашното му ръководство, а предното – служебния кабинет, е въвело някакви нови изисквания да искат от всички кандидати да предоставят два пъти еднакви документи един път в консулството, един път в Агенцията за българите в чужбина, един път в Министерството на правосъдието да вадят еднакви документи няколко пъти. Няколко пъти да ги превеждат и легализират, което е пълен абсурд. Това просто е недопустимо. Самото Министерство, не казвам Вие, казвам предното ръководство нарушава българското законодателство – това е абсурдно.
И това, което искам да попитам аз конкретно, което касае днешния ден: дали е вярно, че днес в Министерство на правосъдието българи от Македония, които са дошли да си подават документите за българско гражданство, са били върнати обратно с обясненията, че трябва да дават допълнителни разни документи? Дали хора, които са дошли на интервюта, чакали година и половина за интервю за българско гражданство, също са били върнати обратно? Ако е така, Министерство на правосъдието просто допуска огромна грешка от гледна точка на това, че Министерство на правосъдието е длъжно да приеме документите на всеки един човек, който отиде там, дори и празен лист хартия да подаде, те трябва да бъдат приети. Никой не може да върне хора обратно.
И последното, което искам да попитам. Разбрах също така, че госпожа вицепрезидентката Йотова също явно не й е ясно дали хората в Македония имат български произход и е върнала преписки на българите от Македония за допълнително разглеждане и допълнителни доказателства.
А относно това, което казахте Вие, че имате право да изисквате преписки. Да и Вие имате право да изисквате становище от дадена институция по конкретен случай или конкретна преписка, а не да изисквате преписки от дадена институция за всеки един кандидат и това много ясно е разписано в Закона.
Надявам се Министерство на правосъдието да разбира правилно нещата и да спре да отрича българския произход на хората от Македония – това е недопустимо. Това е, благодаря.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Ще започна с втория въпрос. Разпоредила съм интервю, досега не е връщан македонски или какъвто и да е гражданин от интервю. Разпоредила съм и в дирекция „Българско гражданство“: никакви документи да не бъдат връщани, независимо дали става въпрос за македонски граждани.
Абсолютно категорично сте прав за това, което казвате, че абсолютно никакви документи на чужди граждани не могат да бъдат връщани. Могат да бъдат оставени без движение, ако нещо е нередно. Категорично споделям Вашето становище и съм разпоредила така, че, ако има такива граждани, директно сигнал до мен, защото съм разпоредила документи да не се връщат. Няма никакво правно основание съответно дирекция „Българско гражданство“ да връща съответните документи.
По отношение на третия въпрос за това, че президентът е върнал документите – да, запозната съм. При нас е входирано с дата 31 май 2017 г. – в администрацията на Министерство на правосъдието е постъпило писмо от президента на Република България по отношение на 83 броя граждани, с което се казва, че във връзка с резолюция на вицепрезидента на републиката се връщат 41 броя общо от предложените за издаване на указ за натурализация 86 броя лица – кандидати, при условията на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство за ново произнасяне на Съвета по гражданство след представяне на допълнителни документи на кандидатите, с които да удостоверят по безспорен начин наличието на български произход за възходящ българин.
Не мога да нося отговорност съответно за президента на републиката. Той е преценил по този начин, затова са ги върнали. Така че въпросът: „защо са върнати?“, мисля че не би следвало да се поставя към Министерството на правосъдието.
Друго. Не, по никакъв начин не стопираме и не бих искала да правим ние ревизия на Държавната агенция за българите в чужбина, което въобще не отговаря на истината. Проблемът е следният: ако в удостоверението, което се издава от Държавната агенция за българите в чужбина ясно и точно е написано: „произходът се доказва с документ за възходящ българин еди кой си“, никой няма да връща преписките съответно и да има някакъв проблем. Така че ние по някакъв начин да влияем на Държавната агенция за българите в чужбина не може да се получи. Законът казва следното, вие всички сте го видели в съответно чл. 15, ал. 2, че „в удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход“. Това искаме, изпълнение на Закона – да се посочат точно и конкретно: от документ еди кой си ние правим извода, издаваме удостоверението за данните. Това е процедурата, която е предвидена в чл. 15.
След това в § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българско гражданство е казано точно и ясно: „Лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин“. Законодателно мисля, че нямаме някакви разминавания в това отношение, нито пък препятстваме съответно взимането на гражданство. Това искаме ние от Държавната агенция за българите в чужбина, което Законът казва.
Някакви други въпроси?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Отношение на господин Ангелов и дали е удовлетворен от отговора.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Заместник-министър, аз само питах за информация дали е вярно, че тези документи са върнати от вицепрезидента, а нямам укор към Министерство на правосъдието, което показва проблеми там, че самото Президентство не признават българския произход на хората от Македония, което е недопустимо.
И другото, което ще Ви кажа – има специален Закон за българите, живеещи в чужбина, в който ясно е указано по какъв начин може да се удостоверява произход и мисля, че този Закон е с предимство. Там е указано с документи от Българската православна църква, с възходящ българин, с документ от българска организация в чужбина, която е регистрирана в българска институция, което също имат тези кандидати. Тоест има други основания, на които се доказва българския произход.
И, ако някой чете и тълкува както желае българските закони, това е негов проблем. Има специален Закон за българите живеещи в чужбина, който указва какъв е българският произход. Това, че Министерство на правосъдието чете само единия Закон, това е проблем на Министерството на правосъдието. Всяка една от тези организации, които са регистрирани в чужбина в Държавната агенция за българите в чужбина, издадат удостоверение, че лицето има български произход на база на историческото становище, има български историци, етнографи, които са казали във всеки един град във всяко едно село по света къде, колко българи живеят и кои са българите. Никой няма право да го оспори. Още повече, че хората от Македония всички до един са потомци на хора български – граждани по времето на Втората световна война. И нито един от техните баби, дядовци, прабаби или прадядовци не са лишени от българската държава от българско гражданство с нито един акт.
Тоест, ако Министерство на правосъдието иска да провери тези хора дали наистина имат български произход, просто може да разрови българските архиви и да види баба му, дядо му, прабаба му или прадядо му, защото тези архиви са тук в България, а не в Македония, били ли са български граждани. И тогава мисля, че няма да има никакъв проблем. А всеки един от тях – неговите възходящи са били преди едно или две поколения български граждани, това е безспорен факт. Благодаря Ви.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА: Само за пълнота да отговоря. Не съм и по никакъв начин не съм казала такова нещо: че ние няма да издаваме или по някакъв начин ще препятстваме издаването на документи на македонци или на българи в чужбина. Казвам само, че би следвало да се прецизира в удостоверенията, които Държавната агенция за българите в чужбина да се посочи актът, въз основа на който е издадено. На този етап законодателната уредба казва, че става въпрос за „възходящ българин“. Вие предполагам, че сте на същото становище, че трябва да е възходящ, нали така?

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Закона за българите, живеещи извън Република България пише: „българин, живеещ извън Република България, е лице, което има поне един възходящ от български произход“ – много ясно, че трябва някой от твоите възходящи да има такъв произход, „притежава национално българско съзнание“ – отделно в т. 2; трето, „пребивава трайно или постоянно на територията на друга държава“. „Чл 3: Български произход се доказва с документ, издаден от български или чужд държавен орган, организация на българи живеещи извън Република България, призната от компетентния български държавен орган и Българската православна църква“, естествено и по общия исков ред.
Тъй като през последните две години бяха председател на Агенцията за българите в чужбина, не мога да се съглася с констатацията, че удостоверенията на българите, които издава Агенцията за български произход, не отговарят на чл. 15, ал. 2., а именно цитирам: „В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българския произход“. Във всяко едно удостоверение, издадено през този период, през който поне имам пряк поглед, тъй като съм ги разписвал аз, са посочени данните въз основа на които е установен български произход и те са именно по тези три точки, които преди малко Ви прочетох – документ, издаден от български или чужд държавен орган; организация на българи живеещи извън Република България или Българска православна църква. Тоест той е спазен.
Другото, което е спазено. При проверките в Агенцията през 2014 г., тук съжалявам, заместник-министърката няма как да знае всичко още от първите си работни дни, но към Агенцията е имало препоръки, издадени от Инспектората към Министерския съвет, от Върховна административна прокуратури и когато аз отидох като председател там, всичко беше приложено, спазено и аз продължих тези две години, докато бях председател да издавам, тъй като ние нямаме специален закон, Вие сте юрист знаете, ние издаваме индивидуални административни актове, спазвайки производството по АПК. И те съдържат всички реквизити на такива.
Такъв индивидуален административен акт, какъвто е нашето удостоверение, може да бъде оспорван само от заинтересована страна или от прокурор, а не от друга държавна институция.
И в заключение искам да кажа, че много бавно и мъчително, но все пак бе постигнато много голямо и много добро междуинституционално взаимодействие по времето на министър Захариева и министър Мичева, и Агенцията, когато аз бях председател. В Съвета по гражданството не е имало, след като се постигна това взаимодействие, нямаше никакви конфликти, работеше се много усилено. Госпожа Мичева мисля или Захариева, но въведоха два пъти седмично да правим заседания. Така темпото напредна, увеличиха броя на интервюиращите. Всичко тръгна по мед и масло буквално, и по закон, и изведнъж по време на служебното управление на Министерство на правосъдието нещо стана и всичко се срина буквално.
Затова като човек, който реално е присъствал и е бил свидетел на това, което говоря в момента, искам да Ви уверя, че поне през периода, в който аз съм бил председател, Държавната агенция е спазила буквата и духа на Закона, включително на Административнопроцесуалния кодекс, включително на Закона за българите в чужбина и на Закона за българското гражданство.
Надявам се занапред и Вие като ново ръководство да постигнете това взаимодействие в полза на нашите сънародници зад граница.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов, мисля, че малко повече се изказахте, защото нямаше отправени въпроси и съмнения към Вас относно дали, докато сте бил председател, са били спазвани съответните точки от Закона.

БОРИС ВАНГЕЛОВ: Казвам го, защото подписаните от мен удостоверения предстои да бъдат гледани в Съвета по гражданство. Точно подписаните от мен тепърва предстои да минават там.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, да, това не подлежи на никакво съмнение и не мисля, че е тема за дискусията в момента.
Въпрос на господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми гости и колеги, аз няма да задавам въпрос конкретно. Искам да кажа само две думи. На всички ни е ясно, че темата „българско гражданство“, „придобиване на българско гражданство“ е натоварена с изключително голям емоционален потенциал. Но тази среща, която се случва днес с всички институции, не трябва да забравяме, че се справи с Постоянно действащата комисия към Народното събрание – законодателният орган.
И препоръчвам, моля, обръщам се към всички вас, представителите на институциите, защото дълбоко се съмнявам, че някоя от институциите, представени в тази зала не желае или не иска да работи така, че нашите съграждани или хората, които искат да бъдат признати за български граждани, да не им дадем това право. И затова се обръщам към тези представители на институции с една такава молба: нека да се съсредоточим върху това, ако Вие имате предложения за законодателни промени, ако имате предложения за промени, които да Ви помогнат в работата Ви, това да е нашата работа. Днес да си изнасяме лекции ние към Вас и Вие към нас кой познава по-добре законите мисля, че не е моментът и не е начинът. Това е молбата ми и това е обръщението ми към всички. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Други въпроси? Ако няма други въпроси, предлагам да преминем към следващия ни гост от Министерство на вътрешните работи.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще бъда кратък, няма да посочвам конкретна статистика по поставените въпроси от Комисията и идентифицираните проблеми. Искам ясно и конкретно да заявя, че ние сме идентифицирали проблема свързан с обмена на информация при участието на Министерство на вътрешните работи в съгласувателната процедури по предоставяне, придобиване, възстановяване и освобождаване от българското гражданство.
Такъв проблем съществуваше до средата на миналата година. Информацията се обменяше предимно на хартиен носител, но от средата на миналата година се създаде възможност за достъп на органите на дирекция „Миграция“ на Министерство на вътрешните работи до автоматизираната информационна система „българско гражданство“ и съответно, след извършването на справки в информационните фондове на Министерство на вътрешните работи, ние можем да обменяме данни и да изразяваме становище по електронен път, и по този начин смятаме, че спазваме законно определените срокове в чл. 35 от Закона за българското гражданство.
Освен това, това дава възможност и непосредствено преди провеждането на съответното заседание на Съвета по гражданство отново да извършваме проверки в автоматизираните информационни фондове на МВР по отношение на лицата, които са включени за разглеждане в съответния дневен ред на заседанието на Съвета по гражданство и да установяваме, ако има наличие на нови данни, които биха дали основания за отказ за получаване на българско гражданство.
По отношение на въпроса за разрешенията за постоянно пребиваване смятам, че органите на дирекция „Миграция“ се включват в нормативно установените срокове за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Този срок е до 35 работни дни. Далеч съм от мисълта да заявявам категорично, че във всеки един случай се справяме изключително добре. Полагаме максимални усилия.
Искам все пак да обърна внимание, че органите на дирекция „Миграция“ са полицейски органи. Основните им функции са по противодействие на незаконната миграция. През последните няколко години сме наясно, че миграционната обстановка е тежка, тъй като България, като държава – членка на Европейския съюз, охранява външната граница и на Европейския съюз.
В заключение искам да заявя, че имаме идеи и ще го заложим в управленските приоритети на правителството в частта „Функции и правомощия на Министерство на вътрешните работи“ да бъде подготвено кодифициране на миграционното законодателство. В момента действат няколко акта, които уреждат статута и на чужденците, и на бежанците, и на гражданите на Европейския съюз, членовете на техните семейства. Амбицирани сме в кратки срокове да сформираме работна група, която да работи по кодифициране на законодателството. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ще започна първо с един въпрос към Вас. Дали МВР разполага с експерти, способни да установят автентичността и валидността на документи, доказващи български произход на възходящи роднини на лицето?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Първо, МВР разполага с такива експерти, но няма такива функции и правомощия по смисъла на българското законодателство. Ние имаме такива експерти – криминолози и криминалисти, които могат да установят истинността или дали е подправен един документ, когато има образувано досъдебно наказателно производство. Не смятам, че органите на МВР и нашите експерти трябва да се занимават с установяване на това дали документ, удостоверение за български произход, е валиден или е подправен.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, благодаря, беше ми достатъчно само да кажете, че разполагате със съответните експерти.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Въпроси от страна на някои от колегите.
Да, господин Ангелов.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, аз искам да помоля само всички институции да припомним, че няма да имат готовност, но да предоставят примерно информация на самата Комисия, какъв човешки ресурс и какъв финансов ресурс им е нужен като промяна в техните институции, за да може наистина по-бързо да бъдат разглеждани документите на всички българи от чужбина, които кандидатстват за гражданство, за да може ние като парламентарно представени партии да вземем необходимите предложения към държавния бюджет или към самата администрация за прехвърляне на щатни бройки, които да могат де факто да забързат този процес.
Молбата ми е към всички институции, ако може да ни предоставите Вашето виждане. Тоест, колко души трябва да бъдат заети в тази дейност и какви допълнителни средства като бюджет за всяка една от институции биха били нужни, за да може за този процес наистина да бъде бърз, нормален, а не хората да чакат с години и да се нарушават законите? Но това може да го предоставите след време на самата Комисия, за да може наистина всички парламентарни групи да се обединим, да застанем зад подобна позиция да се осигурят тези и този човешки ресурс и институциите, които се занимават с този въпрос. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Други въпроси? Ако няма други въпроси предлагам да минем към изслушване на следващите гости от Държавната агенция „Национална сигурност“. Кой ще вземе думата?

ОЛЕГ ПЕТКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Казвам се Олег Петков и съм заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Благодаря за поканата. Приветстваме подобен форум. Той е изключително полезен за всички.
Няма да повтарям това, което каза колегите преди мен от Министерство на правосъдието, от Министерство на вътрешните работи. Искам да се спра следните неща: Агенцията изпълнява своите функции във връзка с чл. 33 от Закона за българското гражданство и съгласно вътрешната нормативна уредба в Агенцията, срокът по чл. 35, ал. 1, т. 2 – „Органите задължително извършват пълно проучване и проверки на чуждия гражданин, кандидатстващ за придобиване на българско гражданство, независимо от основанието на което той кандидатства“.
Проверките се извършват в изпълнение на дейностите по чл. 4 на Агенцията. Проучването и проверките на кандидатите включват изискване на становище както на структурни звена на ДАНС, така и от други компетентни ведомства в нашата страна. Освен това, при проучването на молбата на кандидата от страна на Агенцията, се отправят и запитвания по линия на международното сътрудничество, което изисква съответно значителен период от време.
Във връзка с това, което коментираме, считаме, че съкращаването на предвидения десетмесечен срок, който ни е даден по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство за даване на становище от ДАНС към Министерство на правосъдието, би било нецелесъобразно да бъде съкратен, тъй като ще доведе до пропуски и непълноти при извършваните проверки в изпълнение на дейностите по чл. 4 на Агенцията. Особено по т. 11, което по линия на международния тероризъм и екстремизъм, както и на неговото финансиране.
Имаше един въпрос за статистика, от кои държави са най-много, мога да Ви кажа: от Македония са най-много. (Шум и реплики при изключени микрофони.) Само да се доизкажа, ако ми позволите.
С цел оптимизиране на организацията в Агенцията от 2015 г. по молбите за пребиваване, загубване и възстановяване на българско гражданство се осъществява от отделно звено в Агенцията. Направили сме необходимата структурна промяна. Наблегнали сме на този проблем и от 2015 г. няма никакво забавяне в Агенцията в това, което ни се подава от Министерство на правосъдието в обработката в момента.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Тоест, разбираме, че при Вас проблеми със забавянето и със спазването на десетмесечния срок…

ОЛЕГ ПЕТКОВ: За 2015 г. няма забавяне при Вас.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И имате капацитет евентуално при увеличаване на тази бройка да се справите.

ОЛЕГ ПЕТКОВ: Разбира се, че капацитетът не е достатъчен, предвид цялостната ситуация по линия на миграцията – говоря само за българското гражданство, тъй като звеното, което работи по двата въпроса… Ще направим необходимия разчет, имаме го де факто. Разбира се, че има необходимост от допълнителни бройки, предвид бюджета на Агенцията.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, напълно сме удовлетворен.
Виждам, че при Вас нещата вървят нормално и се спазват редовете и сроковете.
Преминаваме в такъв случай, ако няма други въпроси, към изслушване на представителя на Държавна агенция на българите в чужбина господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Добър ден уважаеми народни представители, уважаеми колеги от другите институции! Ние не можем да се похвалим със същото, като колегата от ДАНС. При нас наистина имаме сериозно затруднение по отношение на кадровия потенциал на Агенцията, тъй като Агенцията е едва от 25 щатни бройки.
Възползваме се тук на подадената топка на господин Юлиан Ангелов да кажа какви са проблемите по отношение на трудностите, които изпитват институциите. Ние наистина изпитваме сериозни затруднения, тъй като Агенцията се състои от две дирекции – една, която е общата администрация, другата дирекция е специализираната, която освен с удостоверителната дейност, следва да се занимава с цялостната политика на държавата по отношение на българите в чужбина.
Само за статистика ще Ви кажа, че през 2002 г. е имало около 250 организации на българи зад граница. В момента са над 950 и се очаква от Агенцията съответно да работи с тези организации.
Също така за статистика: през 2010 г. са приети около десетина хиляди заявления за български произход. Тъй като през 2010 г. се прави една промяна в Закона за българското гражданство, с която се изисква удостоверение от нашата Държавна агенция – удостоверение за български произход. Оттогава броят нараства три пъти.
Аз съм дал статистика колко сме приемали през годините. През 2013 г. се приели 13 хиляди; през 2016 г. – 22 хиляди души. Значи, представете си с кадрови потенциал от 15 човека как могат да се приемат толкова много. Наистина имаме забавяне в сроковете около 3-4 месеца по отношение на издаване на удостоверенията за български произход. Наистина смятам, че е необходимо да имаме специализирана дирекция „Български произход“, която да се занимава с удостоверяването и само с това, тъй като ние имаме доста други ангажименти извън тази дейност.
Тук съм донесъл отчета на Агенцията за миналата година, който е над 30 страници и не включва нито дума за българския произход. Инициативи организирани, други дейности, комисии, в които участва Агенцията, към Министерство на образованието и науката, съботно-неделните училища, различни комисии към Министерски съвет и към демографските въпроси.
Считам, че е необходимо да се увеличи кадровият състав и съответно бюджетът на Държавната агенция, тъй като всички знаем времето, в което живеем – в момента има голяма миграция. Само за справка, над 750 хиляди български граждани работят на територията на Европейския съюз. Това са данни от 2014 г., в момента може да са много повече. Да не говорим колко много са като цяло българите в чужбина. Някъде казват 3 милиона, другаде казват 5 милиона. Голям е интересът за удостоверяване на българския произход, голям е интересът за българското гражданство. Ние от Агенцията смятаме, че сме изпълнили указанията и спазваме закона.
Тук вече имаме противоречие с Министерството на правосъдието, което иска от нас преписки, което допълнително ни натоварва. Смятам, че една държавна институция не следва да поставя под въпрос издадени административни актове на друга. Считам, че удостоверението, което ние издаваме, е абсолютно достатъчно доказателство за българския произход на лицето и смятам, че е абсолютно достатъчно в процедурата за българско гражданство.
Аз съм член на Съвета и поддържам всички наши удостоверения, които са издадени, и гласувам „за“. Оттам нататък смятам, че с новото ръководство следва да подобрим сътрудничеството, да проведем няколко разговора, ако се налага, ще помолим и господата народни представители да вкарат няколко допълнителни законодателни промени, ако това се налага.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Добре, благодаря Ви.
Ще пристъпя директно със същия въпрос, който зададох към МВР преди малко, и към Вас ще го задам. Имате ли съответните експерти, способни да установят автентичността и валидността на документите, в които са посочени, че гражданинът има възходяща роднина от български произход? Казахте, че имате много лимитиран състав и нямате достатъчно кадри.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Във връзка с този въпрос Ви уверявам, че нашите експерти имат набито око по отношение на документите, които приемат. Когато имаме съмнения, даваме документите на експертиза. Напоследък имаме доста такива неистински документи. Някъде 50 на 50 е по отношение на това след експертизата да са истински или не истински. Даваме постоянно. Уверявам Ви, дори вчера съм дал 100 документа за проверка.
Обаче, тъй като не искам да натоварваме НИКК, ние ги даваме на експерт в …, който може по-бързо да направи съответната експертиза, което пък на нас ни натоварва бюджета. (Реплики.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинете, Ще задам втори въпрос. Моля да ме извините, съвсем отскоро съм председател на тази Комисия. Нормално е да имам много въпроси. Може би и други колеги ще имат подобни въпроси, но ще задам втория си въпрос. Изисквате ли някакви оригинални документи, които да доказват произхода, и когато изисквате такива, ако изисквате такива документи, по какъв ред се формулира приемането на тези документи от лицата, които са преносители на документи? Това са лични документи, протоколират ли се, издават ли се приемно-предавателни протоколи за иззетите оригинални документи, каква отчетност се води в тази сфера?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Разбира се, те подават заявление и към заявленията си прилагат абсолютно всички оригинални документи. След като мине съответната експертиза и след като направим нашата проверка, ако се усъмним в определени документи, ние ги даваме на експерт и след това, ако документите са истински, ги връщаме на лицето.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Извинявайте, аз не разбрах, когато вземате документите, какъв документ издавате на лицето, че сте взели тези документи? Ако документите се проверят и не са истински, какво се случва с тези документи и как на лицето му се предоставя възможността да се защити и да оспори Вашето твърдение, че документите не са истински, след като то няма документ, показващ, че Вие сте взели такъв оригинален документ от него?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Напротив, ние връщаме входящия номер. Има си входящ номер, в който описваме, че сме взели N на брой документи.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Описани ли са точно документите? Входящ номер знам, че има. Приемно-предавателен протокол за иззети оригинални документи.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Ние не ги изземваме. Те ни ги дават доброволно. Ние не ги изземваме. Той иска да кандидатства за български произход. По процедурата си пише какви документи той прилага.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Има ли случай иззет документ да се изгуби или да се обяви за недействителен и как това лице може да докаже, че е предоставило този документ и да се съответно да се защити, да си го изиска обратно?
Има ли случаи на изгубени документи?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Не, не знам за такива случаи за изгубени документи или за оригинални документи, които човек не си е получил.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧОВ: Има ли други въпроси от страна на другите групи? Господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Аз искам само един леко уточняващ въпрос. Вие казахте, че възлагате експертизите по истинността на документи, сравнителни експертизи и така нататък на дипломирани експерти. Така ли да Ви разбирам? Не в МВР, не по реда на МВР, а на дипломирани експерти.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Значи, на хора, които имат право да извършват такава експертиза. Те повечето са били в НИКК, доколкото знам. Въпросът е, че ако ги дадем на НИКК, документите там ще се бавят поне 3 месеца. Така че с цел по-бързо приключване на процедурата, ние ги даваме на такива експерти.

МАНОИЛ МАНЕВ: Едно уточнение само, мнение да изкажа. В цялата процедура, която обсъждаме вече известно време, ангажимент имат Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция по Национална сигурност, Агенцията за българите в чужбина, Министерството на правосъдието, Министерството на Външните работи и накрая вицепрезидентът на България. И в цялата тази административна сила, която стои зад една процедура, ние си говорим как всеки има по пет служители или по трима служители за това нещо. А една експертиза на документи не може да бъде възлагана на един оторизиран орган, за да не събужда съмнение в следващия административен орган. Защото нали е ясно, че Министерството на правосъдието неслучайно почва да рови в преписките, защото куп съмнителни експертизи могат да се появят от куп съмнителни експерти?! Затова процедурата, когато Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция по Национална сигурност имат законов ангажимент към цялата процедура, мисля, че е най-нормалното експертизите да се правят там, за да няма никакво съмнение в това.
Председателят на Комисията също е прав. Само да допълня, че Вие задължително трябва при приемането на документите, първата инстанция, която приема целия обем документи, трябва да има описи на тези документи. Защото случайно или нарочно някои от тези документи, изчезвайки, лишават кандидатстващия от правото да получи своите права и да ги защити. Защото работите с оригинални документи, които трябва да могат да подлежат на експертиза. Изчезването на един оригинален документ абсолютно автоматично унижава възможността за експертиза.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Неслучайно започнах със задаване на тези въпроси, защото за краткия срок, така да кажем, от 24 май до днес, при мен постъпиха огромни количества жалби от хора, които са се опитвали и се сблъсквали със системата конкретна от първата инстанция, която издава удостоверенията за български произход. И тези хора реално, голяма част от тях аз разбирам, че просто са се отказали по-нататък да се опитват да правят каквито и да е опити, сблъсквайки се с това лице на България. Защото това е лицето на България, в президенството, в центъра на столицата, с едно брутално отношение, с пълно погазване на техни права и лишаването им от всякаква възможност нататък те защитят правата си. (Реплики.)

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, искам аз думата.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще Ви дам думата, един момент.
Доказателства имам редица, достатъчно дълъг е списъкът. Направих си труда да вляза във Вашата система и да видя системата на Държавната агенция за българите в чужбина. Има електронна система в сайта им, където може да се провери статусът на всички подадени и входирани документ. Имат си входящ номер. Входящият номер е датата на раждане на съответното лице. Може да си направи справка за състоянието на неговите документи.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за българското гражданство срокът, който има Държавната агенция за българите в чужбина за издаване на удостоверението, е един месец. Този срок от един месец тече от датата на подаване на документите, тоест датата личи от самия входящ номер. Там е първо годината, след това месеца и накрая денят, и съответно някакъв номер добавен там.
Всичките жалби, които получих, а те са доста повече от 10, за този кратък период, показват, че този срок доста отдавна е нарушен, че редица от тези заявления са одобрени и са в процес на издаване.
Искам да попитам също така: този процес на издаване на одобрените документи колко месеца трябва да трае и има ли тук според вас нарушение на закона, и кой трябва да издаде одобрения документ?
Ще покажа номерата, ако имате някакви съмнения.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Аз с това започнах – че ние в момента нямаме възможност да си спазим едномесечния срок и сме три-четири месеца назад, тъй като кадровият състав и кадровият потенциал на Агенцията не е достатъчен. Това е известно на Комисията още от предишното Народно събрание и бяха направени стъпки за увеличение на състава на Агенцията.
За съжаление, финансиране получихме за това, но щатни бройки – не. Преди това, с най-голямото ми уважение, имаше проблем, че не приемаме достатъчно – приемаме много малко. Съответно в процеса по подобряване на капацитета на администрацията на Агенцията и увеличаване на щатните бройки увеличихме приема с надеждите, че по-бързо ще успеем да назначим хора и ще успеем да обработим преписките. Нали си представяте как 15 човека кадрови състав, който не винаги е наличен на работа, тъй като хората някой път се разболяват, друг път са в отпуск, можем да успеем да приемем 22 400 преписки, като сме издали 42 000 удостоверения, можем да си спазим едномесечния срок. Въпреки, че правим усилия в тази посока.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Да, разбрах, че нямате достатъчно кадри и че е натоварено.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Това е проблемът.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Но колко време е необходимо за подписване на вече одобрено заявление?

МАНОИЛ МАНЕВ: Дайте ми по процедура, извинявайте, че Ви прекъсвам.
Предлагам следната процедура – обявим петминутна почивка, през която изслушаните вече колеги от министерства и агенции да могат да си тръгнат да си вършат работата, и тъй като ще продължим с много въпроси най-вероятно към Агенцията, след пет минути да останем да работим с Агенцията спокойно и в нормална обстановка.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, смятам, че некоректно представяте някои неща. Много държа да видя всичките тези жалби, които са подадени към Вас, подписани лично от лицата. Защото това да се обвинява една институция държавна, българска, че са били нагрубявани, отказвано им е да бъде издаден документ за произход просто не е вярно. Просто не е вярно! И не знам кой Ви е съветвал, аз имам предвид кой Ви е съветвал, но всички тези факти просто не са верни. Недопустимо е председател на Комисията за българите в чужбина да изнася факти, които са неверни, да има обвинения към една институция, на празни приказки и без никакви доказателства. Просто е недопустимо!

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Аз исках всички да присъстват на дискусията, защото това, което изнасям, изнасям като жалби, които съответните лица няма как… (Шум и реплики.)
Нека да гласуваме. Предлагам да бъде така – да гласуваме възможността да направим почивка и гостите, които преценят, че искат да си тръгнат, да могат да си тръгнат, а да останат тези, които преценят, че имат отношение към работата. (Реплики.)
Демократични сме, считам, че е нормално, който има други ангажименти и счита, че дотук това, което водим като разговор, не е актуално за неговата институция, да може да напусне. Предлагам да гласуваме това предложение, освен, ако има други предложения.

МАНОИЛ МАНЕВ: Моето предложение е конкретно. Всички изслушани институции, към които няма да бъдат зададени вече след това въпроси, да бъдат освободени и да остане само Държавната агенция, с която да продължим в конкретика и задълбочено разговорите.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Позволявам си само да допълня: освен ако не искат да останат да присъстват по-нататък. Да не ги лишаваме от това право.
Подлагам на гласуване така предложеното решение – за почивката.
За – 10, против и въздържали се – няма.
И нека да гласуваме за второто – който иска след почивката от лицата, към които вече приключихме въпросите, да може да си ходи, но и да може да остане.
Който е „за“ така предложеното предложение. (Шум и реплики.)
Не, не, всеки има право и на втори глас и на второто предложение.
Почивката сме гласували. (Шум и реплики.)

МАНОИЛ МАНЕВ: Така, няма да се учим на парламентаризъм в тази зала, най-малкото пред медии, пред граждани. Имаше конкретно ясно и точно поставено процедурно предложение – почивка и освобождаване на всички тези институции, с които сме приключили.
И второ предложение от председателя за това те да са на свободен решим и да имат правото да останат и да продължат работата с нас. (Реплики.) Така.
Първото предложение беше гласувано, сега гласуваме второто на председателя. Това е единствената логика според мен на това, което правим.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Не знам доколко едното изключва другото. Аз мисля, че второто беше допълнение, все пак да дадем правото да останат, а не да ги задължаваме да си ходят.
Който е „за“ това да дадем правото да останат, нека да гласува. Да дадем право след почивката да останат, да не ги гоним така да се каже.
За – 7, въздържали се – 3, против – 2.

(Почивка от 16,30 ч. до 16,45 ч.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Давам думата на господин Манев. Има някакво допълнение към своето процедурно предложение.

МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми членове на Комисията, гости и колеги народни представители. Искам с две думи да обоснова предложението и състоялата се почивка. В тази атмосфера, в която сега се надявам, че ще настъпи работна, истински работна атмосфера, а не превъзбудената атмосфера от преди малко, имам две молби – да приключим с изслушванията, с въпросите и с питанията към представителите на Агенцията, и след това ако трябва в друго заседание да систематизираме всички тези конкретни данни, с които всеки от разполага, и да бъдат придвижени в структурите, към които се отнасят, като официални питания от страна на Комисията и да получим официалните отговори за да можем да дебатираме в друг момент. Това е така допълнението към основанието за процедурата, която поисках.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Някакви други въпроси, някой ако има към Агенцията?
Господин Манев, отново.

МАНОИЛ МАНЕВ: Аз, имам кратък въпрос на един незнаещ човек и надяваме се да получа отговор като към незнаещ човек.
Известно ли е на Агенцията, всъщност тя има ли някаква информация по това, че голяма част от преписките, които постъпват към нея, се придвижват, обработват от така наречените „преводачески агенции“? Това вярно ли е? Факт ли е, че така се предвиждат документи към тях? Не лично, а се подготвят предварително и се предвижват от агенциите?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: В Агенцията приемаме заявленията лично от кандидатите. Съответно кандидатите, които идват, ползват преводачески услуги, тъй като ние изискваме преведени и легализирани преводи на техните оригинални документи.

МАНОИЛ МАНЕВ: Благодаря.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Някакви други въпроси има ли?
Явно няма други въпроси.

Преминаваме към втора точка – разни от дневния ред.
Не мисля, че сме изчерпали всички въпроси, но все пак да не удължаваме прекалено дълго работата на днешната Комисия, ще оставим и въпросителни. Ще предоставия материали и съответно жалбите, които съм получил, да могат да се видят от всички лица, които са тук, за да може всеки един да прецени доколко се счита, че са основателни тези жалби.
Ще изкажа едно мое впечатление, първо, създало се от наблюденията ми на работата на Комисията и на съответно всички следващи органи, които имат касателство към обработката на заявленията.
Оставам с впечатление, че самата процедура по издаване на удостоверенията за българско гражданство реално дублира функциите, които се изпълняват след това – проверките на всички документи в редица други инстанции по пътя, което съответно поставя пред мен въпроса: доколко изобщо е необходимо да се издава излишния на пръв поглед документ, свидетелство, удостоверение за български произход, тъй като всички останали документи, които очевидно свидетелстват за наличието на български произход на лицето, така или иначе се проверяват от всички последващи инстанции и от ДАНС, и от МВР, и от Министерството на правосъдието? И съответно дали тази процедура по издаване на този документ на практика не се явява едно чисто забавяне с една или с две години в зависимост от периода, който е нужен за обработка на тези документи, и чисто формален процес. И доколко той е нужен? Мисля, че това ще бъде на тема следващи дискусии и обсъждания.
Предлагам да преминем към точка разни.
Нека да освободим гостите от институциите, да не ги задържаме, те имат достатъчно тема за размисъл.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Господин Председател, дами и господа. Нормално е, редно е, когато имаш желание да свършиш работата и си председател на Постоянна парламентарна комисия, да проверяваш фактите и обстоятелствата преди да обявяваш различни изводи и тези, за да си наясно с нещата и да проверяваш какво точно от всяка една институция се проверява. Защото никоя институция, от които изредихте Вие като ДАНС, правосъдие и така нататък, и така нататък, не проверяват дали лицето има български произход, освен от Агенцията за българските в чужбина.
ДАНС проверява съвсем други неща – дали за лицето има данни, че работи за други служби, за други държави, че е заплаха националната сигурност и така нататък, и така нататък. Те не проверяват произход. Документи, които се предоставят Министерството на правосъдието, са вече не за доказване на произход, а за да получат българско гражданство, където се касаят други документи и други изисквания. Те не удостоверяват произход.
Так, че всички тези инстанции са съвсем различни и проверяват различни неща. Никой не проверява лицето дали има български произход. Това, че някоя институция прави своеволие и решава, че ще проверява дали лицето има български произход, е проблем на самата институция, която го прави.
Когато се вземат такива крайни мерки – аз този довод съм го чувал последните две, три години, разбирам какъв Ви е доводът, знам който го е казал, че Агенцията за българите в чужбина е една ненужна институция. Тя трябва да премине и във Външно министерство, тя трябва да отиде някъде на друго място, не трябва да я има.
Напротив, тази институция удостоверява български произход на лицата – това е единствената й функция.
Държавата има закони. И на базата на тези закони има тези институции. Всяка от институциите проверяват различни неща.
И другото, което моля господин Председателя, са показаните в неговото тефтерче определени лица,, които са подали жалби и той е проверил в електронната система, бих помолил или да ни ги снима, както са в тефтерчето, или да ги прочете за протокола, за да видим после дали тези лица, които преди малко визираше, са подали жалби срещу Агенцията или дадена институция. Това е моята молба.
Нали във Вашето тефтерче ги имаше извадени от системата, за да видим наистина… Аз нямам нищо напротив, ако има хора, които се жалят, защото Вие казахте няколко неща. Казахте, че са обиждани, нагрубявани, отказано е да им се дава произход от Агенцията и така нататък. Нали тук не става въпрос само за забавянето, което Агенцията и другите институции казаха защо бавят процесите, поради какви причини. Причините във всички институции са еднакви – Липса на човешки капацитет и липса на финанси, за да осигурят човешки капацитет.
Освен жалба за това, че е забавено, за другите неща, които казахте като председател на Комисия, би било редно да покажете тези жалби, в които хората се оплакват, че са нагрубявани, отказвано им е издаване на произход и така нататък.
Но бих искал, нали хората, които ги четохте, преди малко ги споменахте, да ги прочетете или да ги снимаме от Вашето тефтерче и да видим после дали тези хора са подали жалби, както сте си ги записали и казахте, че са десетки. Което мисля, че е редно, за да се уточни дали е факт или не. Съответно да бъдат представени на Комисията, тези жалби от лицата и да ги обсъдим, и ако някъде има някакъв проблем да се реши.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Ще започна в обратния ред относно това дали са подали жалби и кои хора. Казах, че ще изпратя копия на жалбите до всички членове на Комисията, ще изпратя съответно и всички данни за лицата с входящите номера на документите и така нататък, и всеки да може да се запознае.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Тези ли са лицата с жалбите?

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Това са част от лицата. Не съм си правил труда да записвам всички, защото те са доста. Тук записах една малка част.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Може ли да се прочетат имената на хората от преписките, за да ги има в протокола и да видим после тези лица и жалби. Това е моята молба.

ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Относно това дали тези лица имат жалби, аз мога да поставя въпроса: допуснато ли е тези лица да дойдат и да си пуснат писмени жалби и обяснения, и дадено ли им е това право? Аз ще Ви изпратя точно какви са жалбите и ще Ви изпратя кои са лицата.

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Кажете имената, за да видим дали има жалби. Защото аз не съм съгласен да има констатация, която е невярна.

ПРЕДС. АНТОН ДОНЧЕВ: Казах, че ще ги пратя по имейл и писмено с мой подпис съответно списъка на тези лица. (Реплики. Председателят показва писмени материали.)
Това са лицата – всички.
Валентина Постникова – родена на 7 ноември 1977 г.;
Михайло Постников – 31 юли 2001 г.;
Алексей Хмара – 23 април 2009 г. роден;
Вечислав Киченко – роден на 2 април 1970 г.;
Алексей Киченко – на 10 декември 2003 г. роден;
Димитрий Шичакин – роден на 25 ноември 1983 г.;
Александра Баканова – родена на 7 април 1970 г.;
Едуард Баканов – роден на 1 май 1999 г.
Олга Мазур – родена на 1 май 1988 г.

БОГДАН БОЦЕВ: Господин Председателю, извинявам се, ако са толкова много, дали не може да ги снимаме, за да не … (Реплики.)

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И аз не мисля, че е нужно сега.
Ще ги пратя жалбите, всеки да може да се запознае какви са оплакванията, защото имаме писма и от други лица, не само от тези лица. Който има желание, ще може да види за какви жалби и за какви констатации става въпрос. (Реплики.)
Преди следващото заседание, за да има време да се прочетат, ще имам грижата да Ви ги изпратим.
Жалбите, аз вече казах, че са в рамките на тази седмица от 24 май насам, които съм получил. Аз съм на този пост съвсем отскоро, тези жалби не са от месеци. Още докато постъпих на поста, ме заляха жалби. Какво очаквате да направя? (Реплики.)

БОГДАН БОЦЕВ: Господин Председател, аз предлагам направо да подготвим едно обобщително писмо до Държавната агенция и нека да ни дадат отговори по тези жалби, в смисъл – официален отговор от тяхна страна. За да види как са реагирали, освен на нас да ни ги изпратите по имейлите.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Предлагам с тези жалби да затворим засега момента. Ще предоставя информацията, която съм получил аз, за да могат всички да се запознаят и ще предложим темата в следващо заседание.
Бих искал да дам все пак и на някои граждани, които са гости в момента (реплики)

МАНОИЛ МАНЕВ: Искам думата по точка Разни да излезем за малко от темата с българското гражданство и да Ви напомня, че името на нашата Комисия е за политики за българите в чужбина.
През последната седмица, уважаеми колеги и скъпи гости, в държавата, в която е една от най-големите български диаспори, общности, в Република Украйна, се случи нещо, което, за съжаление, не може да бъде толкова, но само като единичен случай, което започва да се използва в много посоки и от много лица и смятам, че нашата Комисия трябва да вземе някакво отношение или поне да изкаже отношение по тази тема.
Знаете или не знаете – преди няколко дни в Украйна беше нападнат общински съветник от български произход. Василий Кащи се казва този общински съветник. От неуточнени структури и му бяха причинени физически щети и вреди.
Този човек е човек с български произход и представител на тази българска общност в Украйна. На нас хората тук, трябва да ни е ясно, че агресията срещу българската общност в Украйна въобще не се дължи на някаква политика на държавата Украйна. Напротив, държавата Украйна и всички нейни институции се отнасят с огромно уважение към нашите съграждани, мога да ги наричам съвсем спокойно, но има завист в тази представителност на българската общност. Има една завист в останалите общности, тъй като много общински съветници, дори има и депутат в Думата на Украйна от български произход и такива ескалации на напрежение срещу тях, ние трябва да осъждаме още в зародиш, още в първите им прояви, и затова апелирам към Вас да заявим, че не сме съгласни, че не приемаме такова отношение към представители на българската общност в Украйна. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: И аз съм напълно съгласен с казано дотук от господин Манев и много се надявам наистина това, което той твърди – че украинските власти много подкрепят и правят всичко възможно да няма ощетяване на правата на българските граждани в чужбина. Считам, че беше редно да вземе отношение някоя държавна наша институция по този въпрос, защото това е един тежък прецедент. За съжаление, поне аз до момента не съм видял реакция от страна на нашата изпълнителна власт.

МАНОИЛ МАНЕВ: Уважаеми господин Председател, това е много добро, което казвате. То ми дава основанието процедурно да предложа да поискаме информация от нашето Външно министерство какво точно, с каква информация то разполага за този конкретен случай и какво се прави от държавата Украйна и от нашето Външно министерство по този случай. Благодаря Ви.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Точно така: и от нашето Външно министерство и съответно други органи, които имат касателство в изпълнителната власт.
Предлагам да гласуваме това предложение.
Който е „за“, нека да гласува.
За – 12, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Във връзка с предишната ни тема, която досега обсъждахме, бих искал да дам думата на представител на гражданско общество. Професор Хаджиев ме помоли да каже и той две-три думи. Той е от Движението за защита на гражданите и държавата.

ПРОФ. ПЕТЬО ХАДЖИЕВ: Благодаря за предоставената възможност, господин Председател.
С две думи да представя Движение за защита на гражданите и държавата – единствената обществена структура в света, която си поставя за цел както защита на гражданите, така и защита на държавата.
Искам да кажа няколко думи само, няма да се простирам на далече. Гражданското общество е свидетел, че всички закони, касаещи българското гражданство, пораждат все по-нарастваща корупция. С една дума: те са корупционни, противоконституционни закони.
Какво правят другите народи, които имат подобен проблем като нас? Унгарците за всички техни граждани в Румъния, отидоха и им занесоха паспортите на ръка. Същото направиха румънците с техните граждани в Молдова – отидоха и им занесоха паспортите на ръка. Какво правим ние? Правим такива иглени уши срещу собствения си народ. Всяка дейност, която възпрепятства и не улеснява максимално даването на гражданство, за да се стимулира процесът на нахлуване и запълване на големия вакуум, който се получи в нашата държава от отишлите си милиони навън, е противодържавна и противонародна дейност.
Затова Движение за защита на гражданите и държавата инициира създаването на нов Закон за българското гражданство, който да направи това, което казах досега. Ще бъдем щастливи да работим плътно с всички политически партии и с всички представители на групи, които ще докажат с работата си в създаването на такъв закон.
Тоест, с две думи – Движение за защита на гражданите и държавата се явява един антикорупционен индикатор, лакмус. Който работи с него е в защита на народния интерес; който не работи – доказва и генерира доказателство, че е от силите, които генерират, укрепват и защитават корупцията в България. Много Ви благодаря за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, проф. Хаджиев, но ще си позволя все пак да поправя едно Ваше изказване, в което Вие казахте, че всички закони в България се приемат с цел едва ли не корупция и създаване и пораждане на такава. Все пак считам, че това е прекалено крайностно изказване. (Реплики на проф. Хаджиев при изключени микрофони.)
Мисля, че все пак трябва да признаем и наличието на добри елементи в законите. Може би има елементи в законите, които допускат възможност за създаване на корупция, но…
Само една точка остана от заседанието, която искам да уточня – датата и часа на следващото заседание, тъй като аз съм много възпрепятстван по отношение на времето. Както видяхте, успях да дойда в последната секунда. Предлагам с половин час да изнесем следващо заседание. Надявам се, че то ще бъде малко по-кратко от това, което е днес, и да бъде насрочено не за следващата седмица, а за по-следващата, за 16,00 ч., а не за 15,30 ч. Приемате ли предложението?
За – 11, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
С това закривам днешното заседание.

(Закрито в 17,10 ч.)

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.