“Комерсанть” съобщи, че според Протокола от заседанието на Подкомисията по сътрудничество във финансовата сфера двете държави са обсъдили “бариерите, препятстващи своевременното извършване на междубанкови плащания и откриването на кореспондентски сметки”. Това заседание е било на 27-28 септември в Шънчжън.
“Изтеклата” информация от него, поместена във всички руски медии, вероятно е била израз на недоволството на Москва, че въпреки изминалия месец проблемите не са се решили, и своебразен сондаж за евентуална публична реакция от Китай. А последвалото мълчание след сензацията говори, че проблемът въобще не е решен.
Факт е, че той не е от тези дни, а прогресира във времето.

Главният прокурор поиска имунитета на депутата от ГЕРБ Борис Кърчев, по сигнал на Гражданско движение “БОЕЦ”. Поискани са имунитетите на още петима депутати. От “БОЕЦ” внесохме сигнала срещу Кърчев за данъчни и финансови престъпления няколко седмици след като разкрихме ДДС-гейт и изнесохме данни и документи за 16.2 милиарда лева източено ДДС.

Петър Кърджилов и Диана Йорданова гладуваха една седмица, с искане към специализирания съд да измени мярките  на Десислава Иванчева и Биляна Петрова от “задържане под стража” в “домашен арест”. След показния арест на бившите вече кмет и зам.-кмет на “Младост”, тези две крехки жени вече седем месеца се намират във влажна и мръсна затворническа килия, два на два метра, с аварийно осветление. А дори, когато се наложи да ги водят в болници преди време, ги водеха там с оковани ръце и крака.
На 8 ноември, по категорична молба на Десислава Иванчева и Биляна Петрова, Петър Кърджилов и Диана Иванова са прекратили гладната си стачка. Скоро Кърджилов ще пътува до Брюксел за срещи с евродепутати и за да заведе сигнали за репресивното отношение към Иванчева и Петрова.
На 15 ноември, от 18 ч. местно време, ще има протест пред Съдебната палата в София, с искане за промяна на мярката на двете арестувани през април т.г. жени в “домашен арест”. 

На 10 октомври 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание, при следния дневен ред: “1. Актуална информация от Държавна агенция за българите в чужбина относно състоянието на българското малцинство и българските неправителствени организации в Косово; 2. Действия на Министерство на външните работи във връзка с признаването на българското малцинство в Косово; 3. Разни.” Само по точка първа от дневния ред заседанието е открито и зам.-председателят на ДАБЧ Димитър Владимиров изнася информация по нея. Следва закрита част от заседанието, на която присъствалите представители на МВнР – Емилия Кралева, зам.-министър, и Стоян Станкулов, старши дипломатически служител в Дирекция „Югоизточна Европа“, изнасят информация по точка втора от дневния ред.

Събитието започна с минута мълчание за жертвите, загинали на границата, след което председателят на КИЦ “Босилеград” Иван Николов поздрави гостите и започна с думите: “Жестока е съдбата на народ, който отбелязва деня на окупацията си като отправна точка на своята история…”
В изложението си той говори за значението на тази историческа дата с която започва тежката историческа драма на българите във всичките 7 Югославии, като особено наблегна на оценките за нечовешкия характер на “черната граница и за престъпленията на комунистическия режим срещу дейците на Вътрешната западнопокрайнинска организация “Въртоп”.
Малко по-оптимистично прозвучаха думите на депутата Борис Вангелов, който от историческите факти плавно премина към днешния ден и ролята на България за европеизиране и трайно омиротворяване на Западните Балкани.

Пиесата по разказите на Николай Хайтов “Лодка в гората” и “Мерак” ме грабна от първото изречение. Не усетих кога измина времето и актьорите-самодейци Радост Павлова и Димитар Илчев вече се поклониха. Една театрална постановка, режисирана и поставена изцяло със собствени ресурси, средства и колективен труд. Постановчик и режисьор Емил Стоев, който участва в пиесата с монолог на разказа “Мерак”. В този моноспектакъл Радост и Димитър, в ролята на Гина и Марин, с пестеливия диалог, в който имаше много подтекст, ни разсмиваха на глас. Всеки беше прав за себе си и всеки защитаваше собствената си територия. От една страна – пазителят на закона, защитаващ гората с пушка, макар и срещу жена; и, от друга – младата, самотна майка, търсеща начин да се справи по мъжки с битовите проблеми. Героите са чувствителни души, но прикриват емоциите си, защото всеки се е парил от живота и не иска да бъде нараняван. Кой кого ще победи, кой е по-убедителен? Неочаквано от вражески, диалогът преминава в приятелски, за да завърши с…

На фона на случилото се, има няколко впечатления, които не мога да не споделя.
1. Идеята избори да се провеждат веднъж на две години, в точно определено време (първата седмица на ноември) е страхотна. Предвидимо, ясно за всички, кога могат да очакват промени. Няма истерия, протести “оставка” и пр. Има избрано правителство и сенатори за две години – чакаш, като минат – променяш избора си.
2. Не знам дали знаете, но и времето е избрано подходящо – веднага след активния селскостопански сезон, когато реколтата е прибрана, и преди Коледните празници – за да има минимално количество “неуспели да да гласуват”. Умно и практично.

Авторите на писмото до премиера заявяват, че ДАБЧ е ненужна институция, която излишно натоварва държавния бюджет, както и, че “Към момента не съществува ефективна държавна политика към българите в чужбина!”. Според тях, една от основните причини да няма такава ефективна държавна политика е структурата, на която е поверена тази стратегическа задача, а именно ДАБЧ.
Те предлагат на мястото на ДАБЧ да бъде формирана нова организация – “Национално представителство на българите по света”, която да включва Обществените съвети към дипломатическите и консулските представителства.
Припомняме, че Държавната агенция за българите в чужбина е структура с нисък институционален ранг. С този си състав и бюджет – 22 души и около 900 000 лв. на година, дори да не бяха тези фрапантни злоупотреби с даването на удостоверения за български произход и скандала, който гръмна сега, Агенцията не би могла да се справи с подобна мащабна задача –  държавна политика към емигрантските и историческите български общности по света.

Диригентът на Илиноиската филхармония на среща с младите музикални дарования… Най-голямото есенно музикално събитие за българската общност в Чикаго. 17 ноември 2018 г., събота, от 11:00 ч. до 12:00 ч.

Сашо Сариев е автор, непознат за широката публика, част от чието творчество вече представихме на читателите, публикувайки няколко от неговите истории. Сашо пише и стихове, някои от които са в стистистиката на народните песни, но са негови собствени, авторски творби. В тази публикация може да се види част от поетичното творчество на Сариев.

Утре Нов Български университет ще открие аудитория на името на доц. Кристиян Таков, съобщи авторът на петицията за откриването на такава аудитория в СУ “Св. Климент Охридски” Татяна Ваксберг. Тази петиция беше подписана от над 4200 души, но за съжаление Софийският университет, в който доц. Таков преподаваше преди да почине и беше легенда за своите студенти, не пожела да назове аудитория на неговото име. Това е пожелал да направи Нов български университет, където Кристиян Таков е преподавал от 1993 до 1997 г.