Емигрантия

.

„Е как беше в България?“ Това е един задължителен въпрос, който се задава в емrграция на наскоро върнал се от България познат. Това е израз на емигранстката двойнственост. Огромната част от нас си оставаме с двойно гражданство, та и децата си учим да си поддържат българското гражданство. Защо ли? Ами, пазим си го. Защо да се отказваме? Един американски полковник в отставка, който прави ютуб филмчета по разни злободневни въпроси, веднъж каза, че двойното гражданство не е никакво гражданство. Или си гражданин на една, или на друга страна. Всичко друго е лъжа и измама. Аз този полковник го уважавам и се заслушвам в неговите приказки.

Мисля си, че е прав. Не сме ние граждани на Америка, колкото и американски знамена да си окачим пред къщата и на колкото и избори да гласуваме. Не сме и граждани на България, колкото и хора да тропаме, колкото и да сме активни в българската църква и на българските избори. Ние сме емигранти. Това е нашата страна. Емигрантия. По сме съграждани на някой емигрирал в САЩ бангладешец, отколкото на човек, роден и живеещ в страната си. В това състояние на граждани ние никога няма да се върнем. Изпуснали сме го този влак. Самият този въпрос „Как беше в България?“ показва непрекъснат стремеж към сравнение на живота тук и там. Показва нежелание да се откажеш от българската си принадлежност, едновременно с нежелание или невъзможност да живееш и работиш в България. Не може да имаш и двете.

Днес отговорът на този въпрос най-често е: „Зле беше. Българите са изпростели, по улиците – мръсотия и непрекъснати ремонти и всичко е много скъпо.“ Оплакват се още от липса на внимание от страна на българите в България към „американците“. Ще извинявате, но ние сме разглезени от предишния си опит, когато българите още не бяха пътували толкоз и всеки „американец“ беше звезда и голяма атракция при връщането си в Родината. Е, днес България направи поредни крачки към своята западнизация и, от една страна, българското общество е все по-разединено и фрагментирано, както на запад, а от друга – все повече хора са излизали в чужбина, къде по работа, къде на туризъм, та им е ясно всичко и за Америка, и за Европа, и за Австралия.

На мен ми се струва, партньори емигранти, че не бива да мръщим нос нито за цените, нито за мръсотията, нито за изпростяването. Което е позволено на Зевс, не е позволено на бика. Загубили сме правото да критикуваме, заедно с гражданството си. Ние не сме българи. Ние си мислим, че сме българи, но истинските българи са тези, които работят, раждат се и умират в България. Тези, които се блъскат по претъпканите софийски, варненски, пловдивски улици, броят евроцентове до заплата, вършат чудеса на изобретателност, за да платят всичките си сметки, или самотно се пропиват в някое село, чудещи се дали и Господ е забравил за тях, и чакащи някой милозлив циганин да ги довърши бързо с брадвата.

Българи са също и тези, които се мислят за успели, заключени зад оградите на своите китни кварталчета, работещи по интернет за най-разнообразни чужди фирми и виждащи България само на картинки от ИИ и през прозорците на скъпите си коли. Или са българяни? Харесва ми този термин на Валентин Вацев. А ние какви точно американци сме? С къщи и имоти в България, винаги готови да си дигнем чукалата и да оставим тази страна на нейната не проста съдба. С вечния въпрос – какво може Америка не толкоз вече да ни даде, а какво можем ние да вземем от нея; и кривата саркастична усмивка – отговор на въпроса ние какво сме готови да ù дадем. Ясно е какво сме готови да дадем на Америка – комбинация от три пръста, в която главенстваща роля заема средният. Същата, която вече дадохме на България.

Америка е по-успешна от България в това да си вземе от нас максимума, който може. Тя затова е и световна сила. Но тя няма дълго да остане такава при положение, че всеки новопристигащ се стреми само да взема и минимално да дава. Не държа да съм американски гражданин, но държа да съм честен. Аз имам какво да дам на Америка, просто ей така, защото я обичам. Дали ще си запазя българското гражданство и паспорт не е важно, но да питам себе си след идване от България „Ти какво даде на България с това си посещение?“ съм длъжен, от уважение към себе си. Аз толкова съм получил от България, че и три живота да минат, не мога да ù се изплатя. Нека си останем емигранти – хора, които обичат две страни! Сърцата ни са достатъчно големи за това! А сметките? Те са, за да имаме да даваме.

.

Виктор Хинов

.