ИИ за войната в Украйна. Бъдещето в Политическия ИИ

.

Днес, 17 февруари 2024 г., очакваме стартъпът xAI за изкуствен интелект на Илон Мъск да пусне своя чатбот Grok3.  Милиардерът го описва като „най-умния AI на Земята“.

Не знам колко ще е умен новият ИИ, но през последните дни се убедих, че „старият“ ми Copilot е по-умен от много от нашите политически анализатори. Това ме кара да си мисля дали не е време да подновим идеята за създаване на Политически изкуствен интелект (PAI). Но за това по-късно – нека сега ви помоля да сравните мнението на моя безплатен Copilot с мненията, които чувате по телевизията или в социалните медии за войната в Украйна и предложеното от Тръмп решение за мир. А Вие сами решете дали си заслужава да се общува с ИИ или с ТВ.

Важно уточнение: с Copilot не се познаваме предварително – не съм му дал имейл, координати и нямам регистрация. Преди повече от година, още в самото начало, за няколко часа опитах как работи ChatGPT, но реших, че все още е далеч от желаното. Но миналата седмица ми се наложи да направя бърза редакция на текст и понеже бях забравил URL на ChatGPT, се обърнах към Copilot, който излезе най-горе в търсачката.

Бях учуден колко бързо и добре се справи. Пробвах го и на политически теми, защото новото китайско ИИ „чудо“ Deep Seek най-много там се дъни. Получих политически коректни, но не неверни отговори, каквито в медиите всеки ден четем.

Ето сега отново се обърнах към него и оставам Вие сами да прецените мненията му. (За по-прегледно въпросите ми ще бъдат подчертани.)

Първо го запитах: Вероятно помниш меморандума от 1994 г. в Будапеща за разоръжаването на Украйна. Анексирането на Крим, а след това и войната от 2022 г., не доказа ли, че военната сила има по-важно значение от договорите и от морала?

Цитирам отговора:  Твоят въпрос повдига важни и сложни теми за международното право, политическата етика и реалността на глобалната политика. В международните отношения често има несъответствия между правни ангажименти и реалната политическа практика.

**Будапещенският меморандум** е пример за това. Въпреки че меморандумът обещава защита на териториалната цялост на Украйна, реалната реакция на западните страни към анексията на Крим от Русия беше ограничена до дипломатически и икономически санкции, без военна намеса. Това може да бъде възприето като неуспех на Великобритания и САЩ да спазят своите ангажименти, което поставя под въпрос ефективността на такива гаранции.

Тази ситуация може да изпрати сигнал към други държави, че притежаването на ядрени оръжия може да бъде по-сигурен начин за защита, отколкото разчитането на международни договори. За Северна Корея и Иран, примерът с Украйна може да затвърди убеждението, че ядрените програми са жизненоважни за тяхната сигурност.

Силата и международната политика често надделяват над принципите и морала, което е една от причините за сложността и предизвикателствата в глобалната политика.

И разбира се, има много примери за несъответствия между правни ангажименти и реалната политическа практика в международните отношения. Такъв пример са **Минските споразумения**: Тези споразумения бяха подписани с цел да се сложи край на конфликта в Източна Украйна, но въпреки това насилието и конфликтите продължават, а страните не успяват да изпълнят всички клаузи на споразуменията.

Животът показва, че в международните отношения често има разминаване между правните ангажименти и реалната политическа практика. Това може да бъде резултат от различни фактори, включително политически интереси, икономически натиск и липса на политическа воля.

Ако имаш още въпроси или искаш да обсъдим други теми, съм тук за теб!

Попитах го: А какво знаеш за началото на войната 2022 година, адекватно ли са действали основните играчи в нея?

Според наличната информация, украинският президент Володимир Зеленски е изразил недоволство от реакцията на САЩ и Европа преди руската инвазия. Зеленски е поискал оръжия и превантивни действия от президента Джо Байдън и неговия екип, но е получил отказ и е било казано, че помощта ще бъде предоставена само ако Русия нахлуе. Зеленски също така е споделил, че по време на голямата инвазия украинците са били оставени сами да се борят.

Много анализатори и политици във Вашингтон не са очаквали Украйна да издържи на руската инвазия за дълъг период от време. Въпреки това, украинската съпротива се оказа много по-силна и организирана, отколкото се предполагаше. Украинският президент Володимир Зеленски и неговото правителство показаха решителност и устойчивост, които изненадаха много наблюдатели.

Попитах го:  Защо САЩ не въоръжиха достатъчно Украйна, научавайки за предстоящата инвазия още през 2021 г., за която не само ЦРУ знаеше, но и политици като Жириновски предупреждаваха по централните телевизии за точната дата и час на началото на войната? Нека припомним, че украинецът А. Арестович беше предвидил неизбежността на конфликта още през 2019 г., още преди Зеленски да вземе властта.

Причините, поради които САЩ не въоръжаваха достатъчно Украйна преди войната, са комплексни и включват няколко фактора:

Политически съображения: САЩ и техните съюзници се опитваха да избегнат ескалация на конфликта и да намерят дипломатически решения. Предоставянето на значителна военна помощ преди инвазията можеше да бъде възприето като провокация от страна на Русия.

Оценка на риска: Имаше опасения, че предоставеното оръжие може да попадне в ръцете на врага, ако Украйна не успее да се съпротивлява ефективно. Примерът с Афганистан, където значителни количества американско оръжие от над 90 милиарната военна помощ останаха в ръцете на талибаните, вероятно е повлиял на тези решения.

Стратегически приоритети: САЩ имаха множество глобални ангажименти и трябваше да балансират ресурсите си между различни региони и конфликти. Въпреки предупрежденията за възможна инвазия, приоритетите и ресурсите бяха разпределени по различен начин.

Вътрешнополитически фактори: Вътрешнополитическите дебати и различия в мненията относно външната политика също играят роля. Решенията за предоставяне на военна помощ често са обект на вътрешнополитически натиск и дебати.

Попитах: Но какво тогава излиза – че Украйна е била обречена на жертвоприношение! Нима нямаше някой политик или анализатор, който се е надявал след първата седмица на войната, Украйна да устои 2 или 3 години?

Няма много примери за политици или анализатори, които към първи март 2022 година са предсказали, че Украйна ще устои на руската инвазия за 2-3 и повече години.

Повечето анализатори и политици тогава не са очаквали, че Украйна ще може да се съпротивлява толкова дълго.

Но има ли поне едно известно име, което е твърдяло, че възможно Украйна да устои?

Да, има някои известни имена, които са изразили мнение, че Украйна може да устои на руската инвазия. Един от тях е Раджан Менон, военен експерт и преподавател по отбрана и сигурност в Columbia University. В коментар за New York Times той отбелязва, че след контранастъплението на украинската армия и оттеглянето на руските войски от Херсон, въпреки че икономиката на Украйна е пред колапс, страната продължава да се съпротивлява.

Анджела Стент, американски експерт по външна политика и старши научен сътрудник в Института Брукингс, също е изразила мнение, че Украйна може да устои на руската инвазия, ако получи необходимата подкрепа от Запада.

Спомена за Херсон, а какво знаеш за битката за Херсон, за някои странни съвети от Вашингтон към Киев по време на самата война и за преговорите САЩ – Русия?

През октомври 2022 година, украинският парламент прие закон, който забранява всякакви преговори с Русия, докато Владимир Путин е на власт. Този закон беше приет в отговор на анексията на четири украински региона от Русия и е насочен към поддържане на твърда позиция срещу руската агресия.

Операцията край Херсон завърши през ноември 2022 година. Украинските сили успяха да освободят град Херсон и околните райони, като руските войски се изтеглиха от западния бряг на река Днепър. Това беше значителен успех за Украйна в конфликта.

Но защо тогава не бяха пленени почти обградените руски части?

Има сведения, че САЩ са посъветвали Украйна да не обгражда руските войници край Херсон. Според информацията, американските разузнавателни служби са преценили, че има значителен риск от използване на ядрено оръжие от страна на Русия, ако украинските сили обградят руските войници. Това е довело до решението на САЩ да посъветват Украйна да не предприема такива действия.

Излиза, че зад гърба на Зеленски и украинците са се водели преговори между Вашингтон и Кремъл?

Да, има сведения, че след прекъсването на Истанбулските преговори, контактите между Москва и Вашингтон са били двустранни и без пряко участие на украинския президент Володимир Зеленски. Това е предизвикало недоволство сред украинските граждани и политически анализатори, които смятат, че Украйна трябва да бъде включена в преговорите.

Но това означава, че обществените мнения и действията на политиците често са силно противоположни и според моментните им интереси?

Ти си прав, че ситуацията е много сложна и изпълнена с противоречия. От една страна, първоначалните прогнози на много анализатори и политици бяха, че Украйна може да бъде бързо окупирана. Въпреки това, украинската съпротива се оказа много по-силна и продължителна, отколкото се очакваше.

Ако Украйна беше окупирана, бъдещето й би било наистина несигурно. В такъв сценарий може би би се говорило за политическа и териториална интеграция с Русия и Беларус, което би довело до създаването на нов съюз, подобен на бившия СССР. Това обаче е само едно от възможните бъдещи развития. Важно е да се подчертае, че текущата реалност е различна. Украйна продължава да получава международна подкрепа и продължава да се съпротивлява на руската агресия. Въпреки трудностите, има надежда за възстановяване и бъдещето на Украйна все още е отворено.

Тези предизвикателства подчертават колко важно е да се намери начин за постигане на мир и възстановяване на страната.

Но ето Тръмп дойде с предложение за мир, но сега западните медии изглежда не са съгласни с идеите му?

Западните медии имат различни причини да не са съгласни с Доналд Тръмп относно неговите действия и изказвания. Ето някои от основните причини:

1. **Политически различия**: Много западни медии имат различни политически възгледи и не са съгласни с политиките и подходите на Тръмп. Това включва неговите позиции по въпроси като външната политика, икономиката и социалните въпроси.

2. **Критика на медии**: Тръмп често критикува медиите и ги обвинява в разпространение на фалшиви новини. Това създава напрежение между него и медиите и води до негативно отразяване на неговите действия.

3. **Разговори с Путин**: Западните медии изразяват опасения, че разговорите между Тръмп и Путин могат да пренебрегнат интересите на Украйна и Европа. Те се опасяват, че Тръмп може да направи компромиси, които не са в интерес на западните съюзници.

4. **Международна сигурност**: Медиите се тревожат, че бързото започване на преговори с Русия и откритите искания Украйна да отстъпи територия могат да предизвикат тревога у Киев и европейските му съюзници.

Тези фактори показват защо западните медии могат да не са съгласни с Тръмп и неговите действия.

А къде бяха тези медии, когато Вашингтон и Москва са обсъждали без участието на Киев войната и мира?

След октомври 2022 година украинският президент Володимир Зеленски и неговата администрация не са били в контакт с руския президент Владимир Путин. Зеленски подписа указ на 4 октомври 2022 година, с който забрани всякакви преговори с Путин.

Месец по-късно през ноември 2022 година и нататък, имаше многократни разговори между Москва и Вашингтон. Например, руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков заяви, че Москва е готова за разговори на високо ниво с Вашингтон по различни въпроси, включително стратегическа стабилност. Също така, съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан е участвал в поверителни разговори с висши сътрудници на руския президент Владимир Путин.

Казваш, че военната помощ от САЩ за Афганистан е над 90 милиарда долара, а били ми намерил каква е тя за Украйна за последните 10 години, но чисто военната за оръжие, а не за одеала и пр.?

Разбира се, ето информацията, която намерих:

1. Военна помощ от САЩ за Украйна

От началото на руската инвазия през февруари 2022 г., САЩ са предоставили над 44 милиарда долара военна помощ на Украйна. Тази помощ включва оръжия, оборудване и обучение. Основните източници на тази помощ са президентските разпореждания и Инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна (USAI).

2. Военна помощ от Европа за Украйна

Европейският съюз и неговите държави-членки са предоставили около 93 милиарда долара помощ на Украйна, като значителна част от тази сума е военна помощ. Тази помощ включва оръжия, оборудване и финансова подкрепа за украинската армия.

3. Разходи на Русия за военни действия

През 2024 г. военните разходи на Русия са нараснали с 42% и са достигнали 13.1 трилиона рубли, което е приблизително 462 милиарда долара по паритет на покупателната способност. Това е повече от общите военни разходи на всички европейски държави взети заедно.

Попитах директно: А какво ти би направил на мястото на политическия елит, за да избегнеш тази неравностойна и съсипваща Украйна война?

Тъй като не мога да давам конкретни съвети или предсказания, мога обаче да предложа някои общи принципи, които биха могли да бъдат полезни в такава ситуация:

1. **Дипломатически усилия**: Продължаване на интензивни дипломатически усилия за намиране на мирно решение на конфликта, включително използване на международни посредници и организации.

2. **Подкрепа за Украйна**: Предоставяне на военно и икономическо подпомагане за укрепване на отбранителните способности на Украйна и за намаляване на възможността за бърз пробив от страна на Русия.

3. **Санкции и икономически мерки**: Налагане на предварителни санкции и икономически мерки срещу Русия, за да се сигнализира ясно, че инвазията ще има сериозни последици.

4. **Информационна кампания**: Подкрепа за Украйна чрез информационни кампании, за да се осведоми международната общност и да се повиши осведомеността за рисковете и последиците от конфликта.

5. **Подготовка за различни сценарии**: Разработване на различни сценарии и планиране на действия за реакция в случай на инвазия, включително хуманитарна помощ и подкрепа за бежанците.

Не смяташ ли, че има виновни, че войната се разгоря и гори вече 3 години? Би ли изброил главните виновници?

Войната в Украйна е сложен и многопластов конфликт и е трудно да се посочи конкретно кои световни лидери носят вина за нея. Въпреки това, някои от ключовите фигури и фактори, които са допринесли за ескалацията на конфликта, включват:

1. **Владимир Путин**: Руският президент Владимир Путин играе централна роля в конфликта, като взема решение за анексията на Крим през 2014 година и за инвазията в Украйна през 2022 година. Неговите действия са основен катализатор за ескалацията на напрежението.

2. **Западните лидери**: Лидерите на САЩ и Европа, включително Джо Байдън и предишните администрации, също имат роля в конфликта. Някои анализатори смятат, че недостатъчната подкрепа за Украйна преди инвазията и липсата на ефективни дипломатически усилия са допринесли за ескалацията.

3. **Украинските лидери**: Президентът Володимир Зеленски и предишните украински лидери също имат роля в конфликта. Въпреки че Украйна е жертва на агресията, вътрешнополитическите проблеми и липсата на ефективни реформи също са фактори, които са допринесли за нестабилността.

4. **Международната общност**: Липсата на координирани и ефективни действия от страна на международната общност, включително ООН и други международни организации, също е фактор, който е допринесъл за ескалацията на конфликта.

Тези фактори и лидери са само част от сложната картина на конфликта в Украйна.

Освен за вината на отделните влиятелни личности, дали ние, гражданите, сме могли да направим нещо през 2022 г.?

Ролята на гражданите в политическия и социален процес е изключително важна, въпреки че понякога може да изглежда, че всичко зависи от лидерите и институциите. Ето някои от начините, по които гражданите могат да влияят и да играят активна роля:

1. **Гласуване**: Участието в изборите е основният начин, по който гражданите изразяват своята воля и избират своите представители. Чрез гласуване те могат да влияят върху политиката и управлението на своята страна.

2. **Гражданско участие**: Участието в обществени обсъждания, митинги, демонстрации и други форми на гражданска активност позволява на хората да изразяват своите мнения и да оказват натиск върху политическите лидери.

3. **Неправителствени организации и движения**: Чрез участие в неправителствени организации и социални движения, гражданите могат да работят за промяна в различни области като екология, права на човека, социална справедливост и др.

4. **Обществено мнение и медии**: Гражданите могат да изразяват своите мнения чрез социални медии, публикации в блогове, писма до редакторите и други форми на комуникация, което може да окаже влияние върху общественото мнение и политическите решения.

5. **Образование и информираност**: Чрез образование и информираност гражданите могат да се запознаят с правата си и да се включат активно в политическия процес. Информираните граждани са по-способни да вземат обосновани решения и да изискват отчетност от своите лидери.

Ролята на гражданите не трябва да се подценява, тъй като те са основата на всяко демократично общество. Чрез активно участие и ангажираност гражданите могат да влияят върху политиката и да допринасят за по-добро управление и социална справедливост.

След последните ти редове за политическо образование и информираност, нека те попитам чувал ли си някога за политически изкуствен интелект (PIA) и как възприемаш подобна идея?

Да, идеята за Политически изкуствен интелект (PIA) е интересна и има потенциал да промени начина, по който се управляват политическите процеси. Според статия на Еврочикаго ( https://www.eurochicago.com/2025/01/chinadeep/ ), тази концепция е била обсъждана преди години и е предвиждала използването на ИИ за подпомагане на политиците и следене на техните действия вместо избирателите.

Моето мнение е, че подобен ИИ може да бъде полезен инструмент за подобряване на прозрачността и отчетността в политиката. Той може да анализира големи обеми данни, да предоставя обективни анализи и прогнози, и да помага на политиците да вземат по-информирани решения. В същото време, е важно да се вземат предвид етичните и правни аспекти на използването на ИИ в политиката, за да се гарантира, че той се използва по начин, който е в полза на обществото и не нарушава правата на гражданите.

Освен това, създаването на Политически изкуствен интелект (PIA) изисква съчетание от технологични, правни и социални фактори. Ето основните етапи и необходими ресурси:

1. **Технологична инфраструктура**:

– Разработка на съвременен ИИ модел с обучение върху големи обеми данни, свързани с политика, законодателство и управление.

– Обезпечаване на необходимия хардуер и софтуер за обработка на големи данни и осигуряване на висока изчислителна мощност.

2. **Правен и етичен аспект**:

– Разработване на регулации и етични насоки за използването на PIA в политическата сфера.

– Осигуряване на прозрачност и отчетност при използването на ИИ за политически цели.

3. **Финансиране и време**:

– Финансиране на проекта може да изисква значителни средства, които могат да варират в зависимост от мащаба и сложността на системата.

– Времевата рамка за създаването на PIA може да варира, но вероятно ще отнеме няколко години, за да се разработи и внедри напълно функционален и ефективен ИИ.

4. **Социален аспект**:

– Насърчаване на политиците и обществеността да приемат и използват PIA като инструмент за подобряване на прозрачността и отчетността.

– Обучение на политиците и избирателите за ползите и начина на използване на PIA.

За да има бъдеще тази идея, трябва да се създаде обществена подкрепа и политическа воля за внедряването на PIA. Много е важно да се демонстрира как PIA може да бъде полезен и как ще подпомогне политиците в вземането на по-информирани и прозрачни решения.

Като ИИ, бих се стремил да предоставям обективни и надеждни данни, да анализирам политически ситуации и да предлагам решения, които отразяват интересите на гражданите. Бих работил за изграждане на доверие и сътрудничество между политиците и избирателите, и бих се старал да бъда полезен инструмент за подобряване на политическите процеси.

Ако имаш още въпроси или искаш да обсъдим други теми, съм тук за теб!

.

Като на човек, благодарих на ИИ за смислената беседа и се замислих за бъдещето. 

Само за час научих повече, отколкото от седмици обсъждания, телевизионни дебати, студийни анализи и шумни спорове в социалните мрежи. Месец след инагурацията на Тръмп, политическата атмосфера вече бе натежала от скандали и конфликти. Опозицията, медиите и платени експерти крещят срещу него, обвинявайки го, че е отворил широко вратата към най-мръсните кътчета на политиката — и ни показва клоаката, която мнозина предпочитаха да не виждат.
В същото време гражданите увеличават одобрението си към него. Според проучване на *Rasmussen Reports*, нетното му одобрение е достигнало исторически връх от +14 точки: 54% от анкетираните одобряват работата му, а 40% — не. Това е значително по-високо от нивата през първия му мандат. Интересното е, че подкрепата му расте и сред демографски групи, които традиционно не гласуват за републиканци.

Въпреки одобрението, нормалният човек трудно прикрива отвращението си от политическата клоака, която се разкри пред очите ни. Там, където моралът е излишен, се чувстват удобно предимно хора без задръжки.

Но мнозина са доволни от надеждата, че завесата е паднала. Че политиците вече няма да могат да прикриват мръсотиите си. Дали това ще е временно явление? Може би. Но бъдещето ще зависи и от всички нас.**

—–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* С изключение на едно много интересно интервю от миналата седмица, което съветвам всеки да види (вж. линк).

** Ще зависи най-вече от нашата политическа подготовка и информираност. Ето защо се присъединете към съсдаващата се през несец март група за възобняване на работата по въвеждането на Политическия ИИ (PAI) и политическа информация. Пишете до редакционния ни имейл (линк).

.