.
Този месец в София ще бъдат представени две нови книги на Вихрен Михайлов – „Азбучник за малки и Големи ученици…“ и „Технология на робството“. Първото събитие е на 12 септември, от 18 до 20 ч. местно време, в читалище „Георги С. Раковски – 1925“ (кв. „Света Троица“, ул. „Варна“ 3), а второто – на 19 септември, от 13 до 15 ч. местно време, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (Огледална зала, ет. 2, вход – от ул. „Шипка“). Входът за събитията е сводобен.
.
Вихрен Михайлов е роден през 1967 г. Завършил е Психология в Нов Български университет. Учил е и се е занимавал и с театрална режисура. Работил е като психолог, инструктор по бойни изкуства и йога, преподавател по керамика, възпитател в SOS-Детски селища, ключар, печатар, дърводелец, градинар, строител и др. Водещ на семинари по себепознание и самоусъвършенстване, източни лечебни практики, работа с проблемни хора и деца с увреждания, арт-терапия. Създател на Арт средище за добруване. Автор и водещ на предаване „По средата” в радио НЕТ, водещ на рубрики в периодични издания, автор на книги с поезия и проза. Негови стихове са публикувани и на страниците на Еврочикаго, както и в някои от поредицата сборници с творби на български автори от различни страни и континенти (излезли в периода 2016-2022 г.), които нашият редакционен екип създаде. Вихрен развива активна обществена дейност още от съвсем млад. Преди 10 ноември 1989 г. демонстративно напуска ДКМС. Участник е в протеста на „Екогласност“, организиран на 3 ноември 1989 г., както и във всички други протести срещу режима на БКП. Участник по-късно в Сдружението за честни избори. Занимава се активно с обществена дейност, свързана с местното самоуправление и различни държавни агенции и комисии, още от 2004 г. Съратник и приятел на отишлите си вече от нас Николай Колев – Босия, проф. Янко Янков и др. Баща на три деца.
.
.
Азбука за малки и Големи ученици…
Това е моето посвещение за всяко българско семейство
Аз ще бъда Здрав и Смел – в Отговорност съм поел.
Бели листи ще разгръщам – в Красоти ще ги превръщам.
Вярата ще ме крепи в необятни висини.
Гордостта ще превъзмогна, за да мога да помогна.
Добротата ще прегърна, с грубост няма да отвърна.
Еволюцията в мен ще развивам всеки ден.
Животворните ръце ще създават от сърце.
Знанието ще ценя и безстрашно ще летя.
Истината окрилява и Духа освобождава.
Йотата пък – буква стара се отхвърли от пазара.
Красотата ни дарява скъпоценна незабрава.
Любовта във мен ще грее и душата ми ще пее.
Мъдростта ми ще расте и над вас ще се простре.
Народността ще сбира нас – от отломките компас.
Откровение, изглежда, кротко в мене ще проглежда.
Приятелите уважавай и със тях не се сражавай.
Радостта ще разцъфтява, пътя ни ще просветлява.
Свобода ще отстоявам – твърдо, без да се предавам.
Търпеливо в Тишина ще ме буди Съвестта.
Усилията ще полагам – твърдо, без да се излагам.
Фантастично приключение ще е нашето учение.
Хоризонти във нас, пред нас ще блестят безспир в захлас.
Ценности полека-лека ще изграждат в мен Човека.
Честността във мен ще бди, ще укрепва, без кавги.
Широти и висини ще окрилят бъднини.
Щастието ще узрее, ако някой го полее –
този някой аз ли съм или това е само сън?
Ъ Ер голям, Ер малък, вие ще израснете до Ние.
Юнашка Чест ще ме крепи, във неволи и Мечти.
Яснотата ще разглежда – всичко в мене ще подрежда.
.
Из „ТЕХНОЛОГИЯ НА РОБСТВОТО“
.
И пак, и пак…
видя ли се, разбра ли се –
как предали се слугуват на продали се.
Робът не се стреми към Свобода – той се домогва до привилегии.
Робството е добър заслон на Страха от Свободата.
Предложете Свобода и ще получите покорство.
Ако успееш да внушиш сгодата на робството,
ще имаш свободата да владееш другите;
ако устоиш и не се изкушиш,
ще бъдеш Свободен да владееш себе си.
.
Кодекс на роба
Отговорността е върховно неудобство.
Съмнението е грях;
Изборът – мъчение;
Вината – враг;
Принудата – Благословия;
Оцеляването – Бог.
.
На Мая
В градината на твойте очертания аз съм анонимен градинар.
Прилежно сгъвам тревожните ти гънки
с търпение до кръв опънато.
Разплитам хаос от емоции и влача смисъла си на буксир,
оттатък, в друго някое пространство помежду ни.
Оттатък твоето и моето е нашето,
заклещено в прелюдия от сенки и представи,
пред прага на дълбоката любовна оран.
.
