Спомен

.

Няма ги вече прашните друми,
черните цигани с конете бели.
Следа не оставиха. Корени пуснаха.
Къщи направиха. И ги забравихме.

А в моя род баба на внучка предава,
че я орисали някога врачките
с песен и хубост света да радва
и да остава все сама – като вятъра.

Колко лета оттогава са минали
не съм броила – чета ги на вяра.
Чакам да видя дали ще ме стигне
прокобата нявгашна и си повтарям…

че младост и хубост не са до века,
че разум и мъдрост хората тачат,
а в душата ми черните цигани
пеят, пътуват, пият и плачат.

.

Таня Панова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Още от същата авторка – вж. тук.

.