Д-р Петър Кърджилов. Снимка: Личен архив
Заявление според Закона за достъп до обществена информация задава актуални въпроси до българския министър на енергетиката
Автор: д-р Петър Кърджилов
Авторът е специалист по комуникация при рискове и кризи, член на управителния борд на международната организация за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch и на Съюза на учените в България, жалбоподател е по шест дела за прозрачност, безопасност и обществено участие в ядрената енергетика.
.
В края на миналата седмица министърът на енергетиката разпореди проверка в АЕЦ „Козлодуй”, след сигнал в Прокуратурата и ДАНС за съмнения за злоупотреби и финансови нарушения в централата. През събота и неделя пък, подчиненото на енергийното министерство Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” (ДП РАО) организира и проведе в Козлодуй „Празник на меда”. Както разбираме от сайта им – за шестнайсета година. Понеже, ако оставим нещата така, най-вероятно едва ли ще научим много, както за сигнала срещу АЕЦ „Козлодуй”, така и за работата, която (не)трябва да върши ДП „РАО”, подадох заявление според ЗДОИ с пет актуални въпроса до министър Жечо Станков (вж. тук: Заявление П.Кърджилов-МЕ-ДПРАО).
Да започнем с ДП РАО, защото, за разлика от АЕЦ „Козлодуй”, почти никой не знае защо го има, с какво се занимава и пред кого се отчита това държавно предприятие. Но и почти никой не пита.
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) пише много ясно какво трябва да прави ДП РАО, но тъй като чл. 79 е доста подробен, цитирам тук само първото и обобщаващо словосъчетание: „управление на радиоактивни отпадъци”. А чл. 80 ги ограничава: „Предприятието може да извършва дейности и да сключва сделки само във връзка с осъществяването на предмета му на дейност по чл. 79, ал. 1.” Първият въпрос към министъра на енергетиката е дали е знаел, че ДП РАО организира празник на меда от 16 години и дали ще предприеме мерки срещу това дългогодишно закононарушение.
Празникът на меда би бил една добра тактика за привличане на хората, за да се информират отностно управлението на радиоактивните отпадъци. Нищо такова обаче не е се е случило и не е записано – нито в сайта на предприятието, нито в съобщенията на ДП РАО до медиите. Само песни, танци, мед и… проблеми на пчеларите.
И докато първият въпрос засяга това, което ДП РАО не следва да прави, но прави, втотия и третия въпрос се отнасят до това, което те трябва да правят, но не правят.
В сайта на ДП „РАО” няма ясна информация по следните въпроси: Какви точно видове/категории РАО съществуват?; За какъв период във времето е опасен за човека и околната среда всеки един различен вид РАО?; С какви количества от всеки вид РАО разполага България?; и Как ще бъдат управлявани различните РАО във времето?
Именно по последния въпрос някои от най-развитите европейски научни институти, университети, държавни ядрени регулатори и управляващи РАО институции от ЕС работят заедно от шест години насам. Работят заедно в най-мащабната програма за управление радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво в Европейския съюз – Съвместната програма EURAD, под егидата на Европейската комисия. Там обаче нашето ДП РАО го няма. За нашето предприятие по-важни са проблемите на пчеларите.
Това объркване в самосъзнанието на тази държавна институция ни кара да попитаме също на колко човека, с какво образование и с какви всекидневни работни занимания и цели плащаме заплати като данъкоплатци.
Пълно объркване, но не само в ДП РАО, а и в самото енергийно министерство, има и по най-сериозния въпрос в тази област – какво ще правим с най-опасната категория РАО, която остава такава в най-тежкия случай за 4 468 000 000 години – отработеното ядрено гориво (ОЯГ; няма грешка в нулите – това е полуразпада на Уран 238). Докато заедно с инж. Петър Пенчев обжалваме в съда екологичната оценка на актуализираната през миналата година Стратегия за управление на РАО и ОЯГ на България, предшественикът на Жечо Станков – служебният Димитър Малинов обяви на 13.12.2024 г., че България ще погребва РАО и ОЯГ по „модерна” сондажна американска технология и е подписала договор за проучване с американската Deep Isolation. Нищо общо с основния предмет на стратегията – да се проучва и изгражда дълбоко геоложко хранилище, каквото правят Финландия, Швеция, Франция, Германия и други.
Tехнологията „погребване в дълбоки сондажи” (Deep Borehole Disposal), която Deep Isolation все още никъде не е приложила, изобщо не е новаторска. Идеята за нея е от 1970 г. и е започната от национални лаборатории Sandia в САЩ през 2014 г. Експерименталното първо погребване по тази технология е отхвърлено след протести на граждани в четири щата – Северна Дакота, Южна Дакота, Ню Мексико и Тексас. През пролетта на 2017 г. Министерството на енергетиката на САЩ прекратява програмата.
Това е четвърти въпрос от заявлението – обобщено: Какви съоръжения и технологии за какви категории РАО, включително за ОЯГ, ще се използват в България?
Петият въпрос до министър Станков е за увеличените с 320 милиона лева разходи за производство на електроенергия на АЕЦ „Козлодуй” за 2023 г. Той беше пресметнат от проф. Георги Касчиев в края на миналата седмица, когато стана известен сигнала за съмнения за финансови злоупотреби там. Проф. Касчиев публикува сметката си в профиласи във Фейсбук, след анализ на общите разходи на дружеството, обявени в сайта му. Попитах министъра на енергетиката на какво се дължи този скок.
И тъй като е твърде съмнително дали прокуратурата и министерството ще стигнат далеч по сигнала срещу АЕЦ „Козлодуй” от миналата седмица, Албена Симеонова от Фондация по околна среда и земеделие подаде тази седмица конкретен сигнал и до двете институции, съдържащ изчисленията на проф. Георги Касчиев за свръхпреразхода на централата.
Сега чакаме.
.
