Народовластието – спасение от политическата и институционална криза

.

Миналия месец станахме свидетели на четвъртата провалена процедура по съставяне на редовно правителство за последните две години. И за парламентарните избори през април няма гаранция, че ще са единствени за тази година. В същото време органите, които работят и сега извън мандат, независимо дали става дума за еднолични или колективни такива, стават все повече. Сред тях са: Българската народна банка, Сметната палата, Комисията по енергийно и водно регулиране, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминация и много други, обхващащи почти всички сфери на обществения живот.

И на дневен ред отново се изправяме пред въпроса – възможно ли е решението на всички тези проблеми, как да се спасим от задушаващата институционална и политическа криза?

Някои предлагат партиите да седнат и да си говорят една с друга – и посредством взаимните компромиси да намерят път, който да изведе страната от продължаващата спирала от избори.
Други, като партията на Слави Трифонов – ИТН, предлагат референдум за свикване на Велико НС и преминаване към нова форма на управление – президентска.

Но възникват резонни въпроси към едните и другите: Нима не ви писна от исторически компромиси? А смятате ли, че засилването на властта на президента (и без това в последните две години прекарал доста време в центъра на политическия ни живот), може да се превърне в спасителен пояс, за който да се хванем и измъкнем ние, българите?

Именно като противовес на този референдум и засилващите се тежнения към диктатура и диктатори, все повече експерти и обикновени хора предлагат – вместо засилване на едноличната власт, да се премине към нов етап – овластяване на народа. Казано с една дума – народовластие.

Доскоро не бе точно формулирано определението за народовластието и над кого властва народът. В българския раздел на Уикипедия е записано следното:

Народовластие (български) – Съществително нарицателно име, среден род, тип 72. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация… (вж. линк и снимката долу).

Но в публичното пространство вече съществуват няколко предложения как да се осъществи и как да се даде възможност на обикновените хора да определят правилата. И гражданите да се превърнат наистина в суверен, както е записано в Конституцията.

На страниците на Еврочикаго последователно публикуваме предложенията по темата. Вижте линкове към тях: 

Н. Близнаков: „Пловдивският модел“ ротационна/жребийна демокрация (линк)
П. Стаматов: Наборно народно събрание – това е толкова просто! (линк)
Р. Байчев: Народовластие. Какво означава власт на народа? (линк)

След като идеите вече са сред нас, възниква следващият въпрос: Възможно ли е да се създаде ново политическо движение, което да събере единомишленици, желаещи народовластие – т.е. народът сам да пише правилата и определя съдбата си?

Известно е, че идеи има много, воеводите са още повече, но големият и нерешен досега проблем е общото обединение. Ако вярвате, че то е възможно и/или знаете как да стане това, свържете се с един от трите автора, посочени по-горе, които са решили да впрегнат усилията си заедно, или пишете на редакционния имейл на Еврочикаго (линк). Не отлагайте, до изборите останаха по-малко от два месеца! Пишете им сега.

.