Вяра

Вярвате ли във ваксините?

Вярвате ли в Господ? И какво е вярата за вас? Ако вярвате в Господ, смятате ли, че той ще Ви измъкне от всякакви затруднения и ще Ви спести всички житейски проблеми?

А, ако не вярвате в Господ, то в какво вярвате в днешният луд-луд свят? На науката? На интернет? На бабата от съседния вход или на съседа отдолу? Вярвате ли на себе си? Вярвате ли, че всичко ще бъде добре?

Всичко ще бъде добре! Всичко всъщност винаги и всякога е добре. Просто равновесието, в което живеем, не включва моето, Вашето и на близките ни безсмъртие, и абсолютно, и вечно здраве. Всичко винаги е наред, защото всичко винаги е в равновесие.

В началото на пандемията аз, както и много други мои колеги, грешах за доста неща. Да, ние, докторите, грешим – и то доста често. Такава ние е професията. Казано е за нея: „Животът е кратък, искуството – вечно, случайните обстоятелства – скоропреходни, опитът – изменчив, съжденията – трудни“. От всичките ми съждения в началото на тази пандемия вярно остана само едно. Паниката и стресът, породени от масмедиите, са по-лоши от пандемия.

Днес, в средата на пандемията, която едни страни успяха да спрат с драконовски социални мерки, а други не, сме на прага на ваксинация. Хората са уморени, стресът им е огромен, вяра те просто нямат. Хората не вярват на лекари, учени, фармацефтични компании, правителства. Те не вярват на никого, така че всичко, което подхранва страховете им, те възприемат безкритично.

Страхът има едно такова качество – да поражда повече страх и да расте в геометрична прогресия.

Днес една приятелка ми изпрати публикация, която всъщност представлява препубликуван материал от сайт с неизвестни собственици. Материалът претендира, че просто препубликува петиция на двама учени, в която те изразяват опасения, че ваксинацията от коронавируса причинява безплодие (б.р.: става дума за една от ваксините срещу Ковид-19, тази на Пфайзер), алергична реакция при 70% от хората и смърт в случай, че ваксинираният се разболее от коронавирус.

Медиите бълват информации за коронавирусната пандемия, приличащи на описанията на Апокалипсиса в Библията.

Аз съм фамилен лекар и не съм спирал да работя с пациенти от началото на тази пандемия. Досега съм жив и здрав. Не съм изгубил нито един колега, покосен от вируса. Самото заболяване е доста разпространено и в момента около 20-30% от хората са го изкарали – кои безсимптомно, кои в лека форма, без да се изследват. Има доста болни в отделенията на болниците, има и доста починали. От починалите огромният дял са хора в напреднала възраст и с придружаващи заболявания, но има и по-млади и здрави индивиди сред тях, макар и в много малък процент. Познавам много хора, преболедували вируса – мои пациенти и познати. Знам лично само за една жена – роднина на познати, която е починала от него. Знам за един от пациентите ми – сравнително млад и здрав човек, който го изкара изключително тежко и едвам, дето се казва, „прескочи трапа“. Това е, което виждам наоколо. Това са моите факти. Моля, не ги интерпретирайте в една или друга посока, за да си подхранвате страховете. В едната посока ще си подхранвате страховете от вируса, а в другата от конспирации на световното правителство.

Фактите са, че има много болни и здравната система е много натоварена. Фактите са, че доста хора умират от вируса и засега нямаме сигурно лечение. Фактите са, че доста хора го преболедуват и получават имунитет. Ние не знаем колко е траен, но една година след началото на инфекцията преболедувалите повторно са толкова незначително количество, че можем да говорим за имунитет поне за 6-8 месеца.

Сега за ваксините. Те са изработени по нови технологии и тези на предна линия са от тип, който досега не е бил лицензиран за употреба на такава голяма популация, и това също е факт. Положението ни в момента е подобно на положението на докторите от деветнайсети век, въвеждащи ваксинация за дребна шарка. Какво ще кажете, ако столетия наред дребната шарка е убивала хора по цяла Европа, и целият свят? А тези, които не е убивала, е обезобразявала или ослепявала, умирали са по половин милион на година в Европа, което за тогавашното население е много по-голям процент от днешните коронавирусни смърти; и ето, че се появява някакъв си доктор в града и предлага да си вкарате в кожата конец, напоен в гнойник на човек, болен от дребна шарка. Този доктор го прави за пръв път, но е прочел в книжките, че това е работело. Вие му се изсмивате в лицето. Тогава той решава да сложи ваксината на себе си. Впоследствие показва на пациентите си ръбеца от ваксината и един по един те започват да му се доверяват.

Всяка нова технология носи непредвидими рискове. Човек е прекалено сложна машина. Всяко нещо, което правим в медицината за пръв път, е с неизвестни последици.

Минах през много в медицината. Видях и научих много неща. Днес съдбата ме поставя в положението на колегите ми през деветнайсети век. Мога да си мисля, колкото си искам, че най-вероятно съм преболедувал вируса и имам антитела, мога да си мисля и, че ако не го съм преболедувал, шансът ми да умра от този вирус е по-малък от шанса ми да умра от инфаркт на миокарда в следващите пет години.

Едно нещо, обаче, е сигурно. Аз нямам моралното право да карам хората да се ваксинират, ако аз не съм се ваксинирал пръв. Аз съм Лекар!

Д-р Виктор Хинов

.