Home » Авторски страници

Елит и кухня на властта

2019.01.26 Няма коментари
Spread the love

В управлението на съвременното ни вече глобално общество са ангажирани почти 20 % от работещото възрастно население. А това е повече от заетите сумарно в промишлеността и селското стопанство на развитите страни. Какво ли би казал Маркс, прогнозирал растяща работническа класа в бъдещото общество, и как би го тълкувал в разбирането си за отмиращата роля на държавата? Защото сме свидетели на увеличение и усложнение на обектите на управление, на материалното богатство, комуналността му и нарастване ролята на тази комуналност във всички сфери. Възникнали са множество задачи за решаване на проблеми с енергетични и космически програми, решаване на демографски, екологични, финансови и международни проблеми, свързани със световния международен ред.

За победата си в Студената война на Запада бе необходима мобилизация на всички сили и ресурси във всички сфери на живота. Възникнаха и необичайно се усложниха проблемите в градоустройство, образование на милиони млади хора, медицинско обслужване, транспорт, престъпност, наркомания, природни бедствия, миграция. Всички те не настъпиха случайно и спорадично, а последователно и закономерно. Те влязоха в живота на обществото като ежедневни проблеми, а огромните усилия за преодоляването и решаването им изисква организация, управление и контрол. Някой следва да взема решения и да ги осъществява. И изпълнението им следва да е тяхно задължение.

Ако отворим статистиката и справочниците, ще видим официалната структура на властта. С нейното огромно количество различни правителствени (и свързани неправителствени) организации и учреждения, министерства, агенции, департаменти, комисии и още, и още, с които е обрасла само централната, представителна нейна част. И, слизайки надолу, как се мултплицира на местно ниво по региони, области, общини и чак до селца и паланки. Голяма част от тях не са узаконени от фундаменталното право, а са създадени в „работен” или временен порядък, но трайно присъстват в управлението. Във всички тях са ангажирани безчет специалисти и квалифицирани служители. Те не се избират на изборни длъжности отдолу, а се назначават отгоре. Те работят и правят кариера върху същите принципи, както и изборните в бюрокрацията на държавата. И тези хора играят по-важна роля, отколкото „избраниците на народа”. Военната, външнополитическата сфера и секретните служби са придобили такива размери и влияние, че се конкурират с централната власт в борбата за реална власт.

Всички тези мощни и в значителна степен автономни сфери се нуждаят от координация. Непомерно разрасналата се държавна бюрокрация се нуждае също от своя си вътрешна власт и тя не се конституира като официално и формално признати органи на държавната власт. А се формира от най-различен род хора – лобисти, PR-и, лични секретари, съветници в различни направления и въобще всички тези, които организират и осъществяват скрития аспект в държавното управление. Какви са мащабите на тази дейност и нейното финансирането, е невъзможно да се узнае. Публичната власт не прави и крачка, без да се съобрази със скритата. Тук влизат множество хора, представляващи частни интереси, лобисти, мафиотски групи и лични приятели. Това е КУХНЯТА НА ВЛАСТТА. Тя е постоянно действащ неин елемент, стоящ над държавата и отнемащ от суверенитета й.

Наред с опериращите анонимно в кухнята на властта, са и личностите с високо положение в социалната стълбица – по обществено положение, контрол на ресурси, статус, богатство, популярност, влиятелност в обществото. Това са водещи бизнесмени, банкери, земевладелци, собственици на медии и спортни клубове, издатели, политици, синдикални лидери, популярни актьори, известни учени, университетски преподаватели и т.н. Този тънък обществен слой е прието да се нарича ЕЛИТ на дадено общество и на него в социологичната наука се оказва особено внимание, и се посвещава дори цяла „Теория на елитите”.

Съществуват много определения за тази своеобразна каста в обществото, което се обяснява със сложността и изменчивостта й. Тя не е така многобройна, често няма пряко отношение към властта и не оказва влияние в упражняването й. Това са официално признати учени, писатели, художници, музиканти и артисти. Обикновено се смята, че по принципа на социалния подбор в елита влизат най-добрите членове на обществото, най-умните, образованите, талантливите и интелигентните. Но ако се измери интелектуалното и творческото му ниво, резултатът ще е доста разочароващ. А в публикациите на социолозите, които се правят под строгия надзор на медиите, им се създава образ, който има малко общо с действителността. Достатъчно е да се влезе в социалните мрежи, за да се установи с достатъчна вероятност реалността, по мнението на хора, имащи лични контакти и познаване на реалния им принос.

Ако си послужим с езика на Маркс, този каймак на обществото не разполага със законодателни функции, но е най-мощната надстроечна част на обществото. Тя притежава недържавнически средства да принуди държавата така, както изискват интересите й. В това е същността на личните връзки сред лицата на отговорни длъжности, с лобиране и манипулиране на финансови институции и масмедии с подкупи, шантаж и дори насилие в краен случай. И всичко това е добре известно от журналистически разследвания, литературни произведения и филмови продукции, като например „Кръстникът”, който си остава като еталон в това отношение.

 

Светослав Атаджанов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.