Home » Авторски страници, българи зад граница, политика

За „любовта“ към чиниите и териториите

2018.09.03 Няма коментари
Spread the love

Александър Вучич. Снимка: Glas.bg

Спомняте ли си думите на президента Александър Вучич, казани на 23 юни т.г. в Цариброд: „Ние, сърбите, обичаме българите, искрено казвам, че при нас няма нито един сърбин, който не обича българите“? Каза още, че сръбската държава по никакъв начин няма да толерира езика на омразата и действия, които водят до прояви от такъв характер.

За ония, които, макар и бегло, познават сръбско-българските отношения, това можеше да предизвика само горчива иронична усмивка.

Сръбската „любов“ към българите не може да се скрие. Вече десетилетия наред, сръбският печат редовно излива любовта си към българските територии, културно-историческите паметници, музиката, фолклора, етнографията и какво ли не още.

На 23 август белградското издание „Телеграф“ излезе с обширна статия, според която „шопското“ население около Кюстендил, Самоков и Искърското дефиле в България, както и това в Кратово, Враня, Ниш и Пирот, „открай време“ се считало за „сръбско племе“, имало собствено национално самосъзнание, различавало се от българите и говорело на „призренско-тимошки диалект на сръбският език“!? С цялата си манипулативност в статията се спекулира, че даже българите мразели шопите, които през 1836 г. поискали да се присъединят към Сърбия!? И накрая се твърди, че шопската салата си била „чисто сръбска“ и произхождала от Босилеградско!?

Няколко дни по-късно същото издание публикува друга статия – „Да питаме българите къде се намира откраднатия сервиз за хранене на крал Петър“, изпълнена с омраза към България, в която българите се определят като крадци на кралското имущество. В статията има обидни квалификации от типа – „мръсната българска ръка, окупаторските войски, окупаторският печат…“. В текста се казва, че „през 1916 г. българските окупационни войски“ са откраднали в сандъци „дизайнерския сребърен сервиз за хранене на крал Петър Караджорджевич“, който по онова време е струвал над 100 000 франка. „Всички тези предмети, които навремето са били собственост на сръбският кралски двор, днес принадлежат на българската държава“. Накрая авторът иска от България да им върне „откраднатия“ сервиз.

Сръбският крал Петър I Караджорджевич, който става и първи крал на сърби, хървати и словенци (период на управление – 1903-1918 и 1918-1921). Снимка: Telegraf

Това не е нищо ново за сръбския печат. Нова е само последната дата. Датата, която за кой ли пореден път показва, че сръбските журналисти са замръзнали във времето и все още оперират с пропагандните клишета от времето на Първата световна война. Извадени от времевия контекст и сложени в днешните рамки, техните писания няма как да се прочетат, освен като обиден говор на омразата и неоснователни претенции към българската история и култура. „Чисто сръбската“ шопска салата от чисто българския град Босилеград е „бисерът“ на статията, с която авторът ни разсмива и удивлява с великосръбските си комплекси.

Да си искаш чиниите, лъжиците и вилиците на сръбският крал Петър, при положение, че си окупирал изконни български територии, към които един век провеждаш чисто колониална политика, наистина е върхът на безобразието. Безобразие, което просто плаче за остър и съкрушителен отговор от българска страна.

 

Иван Николов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.