2024-06-21

3 thoughts on “Асоциация РАДКО – Охрид

  1. Почина Владимир Панков – лидер на нашата асоциация „Ванчо Михайлов – РАДКО”, Охрид
    ЖАЛЕЙКА – ИЗЯВЛЕНИЕ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА
    НА 05.01.2019 почина лидерът на Асоциация „РАДКО”, определен от нашия съмишленик Владо Перев като: „…надеждата, гордостта и трагедията на македонските българи, неуморен борец за тяхните права, на тази най-онеправдана етническа група в Северна Македония”.
    Роден през 1954 г. в Охрид, той завърши икономика в Прилеп и работи като специалист в предприятието „ЕМО” – Охрид. Поради непоносимата обстановка в Югославия, емигрира в Швейцария, където живее майка му. Произлизащ от семейство на български патриоти, изучава педантично трудовете на Иван Михайлов и зареден с много енергия да продължи неговия път се връща в Родината през 1991 г.
    Отново ще цитираме тук публикация на Владимир Перев, който казва, че: „..ние, повечето от македонските българи навлизахме масово в новосформиращата се ВМРО – ДПМНЕ…За всички нас в онзи момент, свободата не беше някакъв далечент мираж, а нещо близо до нас, на една ръка разстояние и вживяна в сърцата ни.”
    Победата на тази партия по време на изборите подтикна Владо Панков да създаде културно-просветната и политическа организация „Ванчо Михайлов”. Малко след това, поради преоценка на обстановката, Асоциацията беше наречена „РАДКО”. Сред основателите и, освен председателят – Владимир Паунковски влизаха още и: подпредседателят- Ристе Манев; секретарят- Любен Милески; касиерът- Кръсте Трайчески; координаторът- Александър Маркоски; мениджърът Иван Пипилев; говорителят – Владко Стаматоски и още: Владан Мурговски, Гьорче Настески и Васко Шутарев.
    Асоциацията прие като своя символика червено-черния флаг на ВМРО и революционния химн – „Изгрей, зора на свободата!”.
    За жалост, по лично нареждане на Любчо Георгиевски, тази организация беше закрита. Трябваше да минат две години, за да се стигне до момента, в който Владимир Панков възстанови Асоциацията на връх празника на светите братя Кирил и Методи,( 24.05. 2000). Тя беше регистрирана от Охридския районен съд на 19 юни.
    На 27-ми октомври Асоциация РАДКО беше официално представена пред обществеността в скопския хотел „Холидей ин”.

    Пред близо 300 почитатели на Иван Михайлов, Владо Панков представи задачите на първата българска национална организация в Македония, след разпада на Югославия.

    Целите бяха разяснени от нашия лидер като: опазване на националната идентичност на местните българи; следване идеалите на Македоно българското движение. Като средства за постигане на тази задача беше посочено, че формированието ще издава книги, вестници на български език; ще организира семинари, конференции и ще се стреми към създаване на радио, и телевизионни медии.

    В залата, освен изявени местни михайловисти присъстваха още и много гости от България и Канада. Сред тях изпъкваха фигурите на българския посланник, проф. Ангел Димитров, достолепната Райна Дрангова, дъщеря на убитият от комунистите член на ЦК на ВМРО – Кирил Дрангов, внучка на големият български, военен стратег – Борис Дрангов; представителят на МПО „Любен Димитров”-Торонто, Георги Младенов, напуснал България след погрома на ВМРО от комунистическата власт; Спас Ташев, председател на Агенцията за българите в чужбина; Цветелина Стефанова, чийто баща, Милчо Стефанов беше директор на Скопската опера и беше поставил преди години драмата „Самуил”, в която за пръв път се казваше открито, че той е бил български цар…

    За жалост този празник на Българщината беше помрачен от един журналист-провокатор, който по време на изпълнението на химна „Изгрей, Зора на Свободата” демонстративно седеше, докато всички други бяха на крака. В това време в залата нахлуха 3-ма тинейджери, които хвърлиха димни бомби. В настъпилата суматоха местните българи се нахвърлиха върху разярилият ги с поведението си журналист Шуприновски.
    Известният в цяло Скопие Йован Стояновски (Йово Рибарот) нанесе първите удари, заради което щеше да пролежи в затвора цяла година; последва го Георги Младенов; Ацо Марков, който се стараеше да привлече колкото може повече български туристи в Охрид по линията на „ГАРЕБ”; охридчанинът Коле Бикчето; Христов от Охрид, който агитираше местните българчета да студират в София и винаги да се записват като българи, както и журналистът Владко Стаматовски от „Македонско дело”, което се смяташе за „гласило” на управляващата партия – ВМРО.

    По-късно пресата щеше да прогърми, че в сборището на „бугарските неофашисти” е имало роднина на видния местен политик – Александър Флоровски; Зоран Арнаудов – братовчед на Ламбе Арнаудов от Охрид, един от видните македонски финансисти.
    По-късно Зоран Арнаудов щеше да бъде избран в Изпълнителният комитет на РАДКО.

    Сред „бугарашите” беше Люпчо Куртелов,собственик на фирма „Филомена”, която отвори първата българска книжарница в Охрид. Люпчо Куртелов е син на Ангел Куртелов – виден местен управник.
    Според пресата, която щеше години на ред да разчепква случилото се, „бугарите” се надпреварвали по този начин да докажат, че заслужават български паспорти и търсят „бугарско държавянство”.
    Опозиционните местни медии убеждаваха общественността, че всички изредени, и най – вече Охридчаните, били членове на управляващата партия.

    Едва минаха няколко дни, и местните сърбомани подеха яростна кампания срещу „бугарашите-михайловисти”. Сред тях бяха адвокатката Янкуловска, както и шефът на Хелзинския комитет, който защитаваше интересите на всякакви други националности в Македония, но не и на българската. Стигна се до хулигански изстъпления срещу българското посолство, което млади „комитаджии” замеряха с камъни. В лицето на българския посланик Ангел Димитров, България отправи нота до властите в Скопие, в която беше посочено, че „ …инцидентът е резултат на атмосферата на нетърпимост и виновни за насилието са някои политически сили и медиуми под тяхна контрола…Това е сериозен инцидент в дипломатическата практика”– добави посланникът.

    В съобщение на Външното министерство на България изпъкваши тезата, че „случилото се представлява изключително неприятен инцидент и е дял от анти-българската кампания”.
    Последваха митинги, организирани от ултра-македонисти, на които се издигаше лозунга: „Ние сме македонци, при нас място за българи няма!”
    След всичко това, с Решение на Конституционният съд, организацията РАДКО беше обявена за незаконна, а нейната дейност се забраняваше.

    Владко Панков беше принуден отново да премине в емиграция. Пристигайки в София, той предизвика прескоференция, на която разказа за изстъпленията на сърбоманите и за отнетите му два паспорта – български и македонски, след което побърза да се върне в родния Охрид и саморъчно да отправи жалба до Съда за правата на човека в Страсбург с настойчиво искане за възобновяване регистрацията на РАДКО.

    Тази негова еднолична борба срещу Македонската държава продължи цели 16 години. Както казва Владо Перев: „…това сражение беше между Давид и Голиат”. В крайна сметка съдиите от Стразбург решиха, че правото е на страната на Асоциация РАДКО, че тя трябва да бъде възстановена и да бъде обезщетена със сума, възлизаща на хиляди евро.

    Владо победи, но цената на тази победа беше ужасяваща самота, бедност, изолация сред сърбизираната македонска общественост.
    И отново ще цитираме Владо Перев: „…в дългите, безсънни нощи, прекарани с цигари и кафе, в неговата самота дефилираха лицата на онези, които го предадоха и доносничеха, на онези, към които той винаги е изпитвал приятелство и любов, а в отговор получи лъжи и предателство.

    Д-р Генов свидетелства, че цялата апаратура, предназначена за пропаганда от страна на РАДКО беше присвоена от някои от дотогавашните Владкови съмишленици. Поддържайки два сайта: „Радкомак”, „Македонска трибуна” и помагайки на „Вардар”, Владимир все повече се изтощаваше психо-физически и получи чудовищно отслабване, равняващо се на половината от неговото тегло. Ежедневните му обаждания до София и Торонто ставаха все по-вяли и лаконични, докато в един момент престанаха завинаги.

    На 05 януари, 2019, късно вечерта неговата дъщеря Наташа плачейки, съобщи на другарите му от изпълнителния комитет н а РАДКО, че баща й не реагирал на настойчивите и позвънявания, имейли и др. Затова пожарната разбила квартирата му. Полицията и съдебните лекари установиха – инфаркт.

    „Sik transit gloria mundi”.

    Душата на Владо отплува в небитието, но ние, неговите другари вярваме, че някой ден той ще срещне „своя РАДКО”.
    А всички ние, последвали го безразсъдно ще го потърсим и намерим в Рая.

    Почивай в мир, Приятелю!
    Все някой ден ще извоюваме обединението на твоята любима Македония с майка България и ти ще бъдеш обезвъзмезден за всичките житейски несгоди…

    06.01.2019 г.

    Изпълнителен Комитет на Асоциация „РАДКО”:

    Проф. Георги Младенов – МПО „Любен Димитров”, Торонто;
    Алекс Алексиев – Вашингтон;
    Живко Чавдаров – Гевгели;
    Зоран Арнаудов – Скопие;
    Д-р, ас.Професор Георги Генов;
    Албена Крапчева – внучка на Данаил Крапчев;
    Д-р Генади Генадиев – д-во „Гоце Делчев”;
    Виолета Панайотова – орг.секр. на „Исторически архив”;
    Борис Ташков – Бавария;
    Яна Младенова – Австралия;
    Белла Дьо Монктон – Монреал;
    Георги Стаменов – Италия;
    Гошо Младенов – Торонто.

  2. Успех ви желая и много нови победи ! Истината винаги намира пътя!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *