18 август 2017 г., Турку, Финландия. Ислямист уби с нож двама души и рани шестима. По информация на местните власти, атентаторът не е бил гражданин на страната.
17 август 2017 г., Барселона, Испания. 13 души бяха убити и повече от 100 ранени при атентата с миниван в центъра на Барселона. Атака имаше и в Камбрилс в Каталуния в нощта на 17 срещу 18 август, при която бяха ранени шестима души.
15 август 2017 г., Сет-Сор, Париж, Франция. Кола се вряза в тераса на пицария в парижкото предградие Сет-Сор, прегазвайки масите и пробивайки витрината на пицарията. Тринайсетгодишно момиченце бе убито, 12 души бяха ранени, четирима от които тежко. Според говорителя на френското вътрешно министерство Пиер-Анри Бранде деянието е било умишлено. Прокуратурата обаче заяви, че не става дума за тероризъм.
19 юни 2017 г., Лондон, Великобритания. Един убит и деветима ранени от британски гражданин, който се вряза с кола в богомолци пред джамия в британската столица. За този атентатор се смята, че е имал антиимигрантски и антимюсюлмански убеждения.
3 юни 2017 г., Лондон, Великобритания. Трима ислямисти прегазиха пешеходци на Лондонския мост и атакуваха после с ножове минувачи в съседен квартал. В резултат бяха убити 8 души. Ранените бяха десетки.
22 май 2017 г., Манчестър, Великобритания. Атентатор се взриви на концерт на певицата Ариана Гранде в Манчестър. Убити бяха 22 души, ранените бяха десетки.
7 април 2017 г., Стокхолм, Швеция. Терорист прегази минувачи с откраднат камион в центъра на града. Загинаха петима и около 15 бяха ранени.
22 март 2017 г., Лондон, Великобритания. Атентатор прегази пешеходци на моста Уестминстър и уби 4 души. Намушка до смърт и един полицай.
18 март 2017 г., Париж, Франция. Мъж нападна военен патрул на летище Орли в Париж, след като преди това стреля по полицейски патрул.
3 февруари 2017 г., Париж, Франция. Ислямист, размахващ мачете и викащ „Аллах е велик“, атакува военен патрул пред търговски център на входа на Лувъра.
19 декември 2016 г., Берлин, Германия. Тунизиец мина с откраднат камион през коледения базар в Берлин. Загинаха 12 души и десетки бяха ранени.
26 юли 2016 г., Сент Етиен дю Рувре, Франция. Двама последователи на „Ислямска държава“ прерязаха гърлото на свещеник и раниха заложничка в църква в Сент Етиен дю Рувре. Нападателите бяха застреляни.
24 юли 2016 г., Рьотлинген, Германия. 21-годишен сирийски бежанец бе арестуван, след като уби бременна жена и рани двама души с мачете в Рьотлинген. Местната полиция заяви, че нямало индикации, че това е акт на тероризъм.
24 юли 2016 г., Анбах, Германия. 27-годишен сириец рани 15 души, след като се взриви в района на музикален фестивал в Анбах. Нападателят се оказа дошъл в Германия преди две години и поискал убежище там. За да стигне в Германия е минал и през България. „Ислямска държава“ пое отговорност за нападението.
22 юли 2016 г., Мюнхен, Германия. 18-годишен германо-иранец уби 9 души в търговски център в Мюнхен. За нападателя бе обявено, че нямал връзки с ислямистите, а се възхищавал на масовите убийци.
18 юли 2016 г., Вюрцбург, Германия. 17-годишен афганистански бежанец атакува с брадва и нож пътниците във влак в района на Вюрцбург. Рани четирима души, преди да бъде застрелян. „Ислямска държава“ пое отговорност за нападението.
14 юли 2016 г., Ница, Франция. Привърженик на ИД, живеещ в Ница, прегази с камион, на връх френския националния празник, минувачите по крайбрежния булевард. Загинаха 86 души, ранените бяха стотици.
14 юни 2016 г., Париж, Франция. Французин от марокански произход уби полицейски командир пред дома му в предградие на Париж, а после и неговата партньорка, също работила в полицията. След това нападателят взе малкото им дете за заложник и по време на заложническата криза в апартамента на убития полицай, заяви на преговарящите с него, че е действал по призив на „Ислямска държава“.
22 март 2016 г., Брюксел, Белгия. Трима белгийски граждани, последователи на ИД, се взривиха на международното летище Завентем и на метростанция Маалбек в Брюксел. Убити бяха 32 души, ранените бяха 340. Нападателите се оказаха свързани с групата, извършила нападенията в Париж на 13 ноември 2015 г.
13 ноември 2015 г., Париж, Франция. Серия от атаки в концертната зала Батаклан, кафенета, ресторанти, барове, Стад дьо Франс. Три групи от по трима терористи комбинираха самовзривяване, масово убийство, взимане и убийство на заложници. Загинаха общо 130 души. Ранени бяха 368 души. Трима от извършителите се оказаха френски, а двама – белгийски граждани. „Ислямска държава“ пое отговорност за атаките.
7-9 януари 2015 г., Париж, Франция. Радикализираните братя Куаши нахлуха в редакцията на „Шарли Ебдо“ в Париж и убиха 12 души, в това чисто водещи журналисти и карикатуристи. Паралелно с тях друг атентатор взе заложници в еврейски супермаркет в Париж, където уби четирима. Нападателите се оказаха свързани и с „Ал Кайда” на Арабския полуостров, и с „Ислямска държава“.
9 януари 2015 г., Париж, Франция. Амеди Кулибали, чернокож френски последовател на ИД, взе за заложници клиенти на еврейски супермаркет в Париж и уби четирима от тях. Предният ден Кулибали уби общинска полицайка в предградие на Париж.
(Хрониката е съставена по информация на Асошиейтед прес, Ройтерс, Днес.бг.)
Това вероятно не са всички атентати и покушения, случили се за последните по-малко от три години в Европа. Но са тези поне, които са достатъчно добре известни.
Какви са причините за цялото това насилие и омраза към случайни, невинни граждани на Европа в различни страни и градове, които нямат изгледи да спрат, колкото и усилия да се правят в тази посока?
Част от причините се крият разбира се в масовата миграция, заедно с която на Стария континент се настаниха и много джихадисти и последователи на ИД. Миграция, която е свързана с войните и конфликтите в Близкия Изток и Северна Африка, за които вина носи и Западният свят. Важна причина е и голямата разлика в културите, която понякога не се преодолява дори при второ и трето поколение натурализирани европейци. Тази причина води след себе си и разни форми на социално изключване. Причина може да се намери и в краха на духовните ценности на Запад, който крах не търпи вакуум. Както и в това, че в ислямът като цяло, за съжаление, са взели връх най-войнствените и примитивни течения, за разпространението на които се наливат много пари. Тези причини не могат да се преодолеят с политическа коректност, нито с мантри за правата на човека.
Възпитаването на фанатици, което се случва масово и което се улеснява технически от новите технологии, винаги ще предложи нови убийци и самоубийци, „запътили се за рая“, които да заместят арестуваните или ликвидирани извършители на атентати. Затова целият този терор и убийства на толкова много случайни, невинни хора, които са имали лошия късмет да бъдат на някой площад, летище, кафене, ресторант, избран за арена на поредния атенат, няма шанс да спре, докато се възпитават нови и нови фанатици. Има изглежда една масова и достатъчно ефективна „духовна“ пропаганда, които идва не само от всякакви радикални арабски проповедници на Изток, но се извършва и в затворените, радикализирани общности, създали се на Запад.
Тези затворени общности не само, че не правят усилия да се интегрират към приелите ги страни и общества, но и възпитават децата си в пълно презрение и омраза към страните, които са ги приели. При това, ако са безработни, нямат никакви скрупули да теглят социални помощи от тези страни. За живота в една такава затворена радикална общност във Франция свидетелства например Хенда Айари – френска мюсюлманка, чиято история бе разказана наскоро от „Ню Йорк Таймс“ (вж. тук).
Хенда Айари е живяла в среда, в която са я учели, че обществото е шейтан (дявол), че музиката и танците са зло, че мюсюлманите са жертва на ционистко-американски заговор. Че тя като майка трябва да възпитава добри малки салафити, ако иска да отиде в рая. Хенда е била откъсната от семейството си и от старите си приятели, след като се омъжила за салафит, програмирана е била да стои вкъщи и да възпитава децата си да мразят другите – французите, всички европейци, евреите, християните и дори мюсюлманите, които не са салафити. Чуждите на тази общност хора са определяни като „изверги“, „неверници“ или „вероотстъпници“. Хенда успява да избяга от живота си в тази общност, въпреки че това не е било лесно. И казва по-късно, че това, което я е спасило и я е накарало да не се примири с такъв начин на живот и с такива възгледи, е образованието и способността й за критично мислене.
.
Доклад на ЕК: Очаква се 3000 бойци на „Ислямска държава“ да се върнат в Европа
http://www.segabg.com/article.php?id=868565