ОТНОВО ЗА ПРОБЛЕМА С БЕЖАНЦИТЕ В СОФИЙСКИЯ КВАРТАЛ „ОВЧА КУПЕЛ“
Казвам се Неда Дойчинова и живея в прословутия вече блок, в близост до бежанския център в кв. „Овча купел“. Ние, жителите на жилищната кооперация на ул. “Маестро Кънев“ 78, не получаваме никакво съдействие от институциите. Тълпите с мъже от северноафрикански произход като тези от гарата в Кьолн за нас са ежедневие. Страхуваме се да пуснем децата си до магазина.
Пишем последно писмо до тези, които не приемат проблемите ни, преди да блокираме Околовръстния път на София. Прилагам и снимки, които сме направили около нашия блок. (Всички снимки в тази публикация са направени и изпратени от жители на въпросния блок в кв. „Овча купел“ – бел.ред.)
“Германия”.” Бежанци”. Струва ми се, че това са най-често използваните думи в последните дни. Не само по радиото, телевизията или вестниците. А и в магазина, градския транспорт, в домовете ни. Повече от “заповядай”, “моля”, Повече дори и от “как си” и “благодаря”.
В много от прочетените статии тези дни разпознавам първообраза на тези „герои“. На много места за хипотетични се представят реални ситуации, на които аз и моите съседи сме били свидетели. В други “авторът” разказва какво е преживял и почувствал в измислени случки, вече описани и разказани от нас. Досетихте се кои сме НИЕ, нали – жители на “прословутия блок” в Овча Купел.
Да, и ние тук се вълнуваме от всичко, което се е случило в Германия в Новогодишната нощ. И няма как да не е така. Осъзнаваме, че някой от извършителите на ужасните деяния може да е бил под прозорците ни само преди 2-3 месеца. Може би е онзи младеж, който искаше да почерпи детето ми с бисквитка. Или другият, който поне 6 пъти ми каза “сори” за това, че беше застанал на стълбите и ми пречеше да мина. Може би е участвал в сбиването, когато в буса, в който искаше да се качи, се оказа, че няма място за всички. Или е бил в “тълпата” от 100-тина, струпали се пред блока, заради които съседката ми звънна на 112…
Всички и по всякакъв начин тези дни се чувстват длъжни да направят своите коментари и анализи на събитията. Начетох се на всевъзможни гледни точки. Някои от анализите насаждат истинска омраза. Към всички. Всички хора с друг цвят и произход, различен от европейския. Някои са в другата крайност – жените сами си виновни. Голяма част от статиите, които прочетох, носеха посланието “КАЗАХМЕ ВИ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ”! Чудя се колко от “анализаторите” на събитията всъщност са виждали “на живо” бежанци (или мигранти – вече май е все тая как ще ги наричаме).
Често, четейки “Казахме ви какво ще се случи”, се чувствах сякаш някой се опитва да ми “вмени авторство”. Нали от нашия блок са подавани толкова сигнали и жалби до институциите. Нашият блок е бил толкова пъти обект на статии и телевизионни предавания. Една част от споделените от наша страна страхове са свързани точно със събитията от последните дни.
Аз, обаче, не искам да кажа: “Казахме ви какво ще се случи”. Моля се ежечасно никога да не ми се наложи да го кажа.
И на децата стана ясно, че “има нещо гнило в Германия”. Че всичко там не се е случило случайно, не е моментно хрумване на “няколко от тях”. Целта на всичко това обаче (за мен поне) остава неясна. Както и кой и с каква цел го е организирал. Кой и с каква цел е накарал полицията да “бездейства”. (Всъщност, аз дори не знам все още кой и с каква цел покани и организира цялото това преселение).
Знам обаче какъв е резултатът.
Уважаеми политици,
Объркахте ни. Объркахте ни мисленето. Объркахте ни целият мироглед.
Объркахте представите на децата ни за добро и лошо, за хубаво и грозно.
Преди три години карах детето си да отделя умалелите си дрешки, за да ги занесем заедно в близкото общежитие за бежанци. Днес не му позволявам да влезе в магазина сред тях.
Преди две години бях силно възмутена как може да оставят такава мръсотия след себе си. Днес не се впечатлявам от уриниращите и дефекиращи пред очите ми.
Преди година звънях на 112, когато 4 човека слушаха силно арабска музика в 23 ч. под балкона ми. Днес дори не забелязвам групички млади мъже, ако се състоят от по-малко от 80 човека.
Преди месец бях убедена, че проблем в района са единствено нелегалните мигранти. Днес изпитвам ужас от гледката как в общежитието настаняват около 50-тина нови “мои съседи”.
Вече наистина не знам какво значи думата “бежанци”.
И не, призивите ви за толерантност не ме направиха по-толерантна. Точно обратното. Скоро може би ще придобия нетърпимост към тях.
Уверенията ви, че всичко е наред, не ме направиха по-спокойна. Напротив, страхът вече не ме напуска дори и по светло.
Уважаеми дами и господа, български политици,
Вие все още имате шанс да не ми позволите да кажа някога: “Казахме ви, че това ще се случи”.
Имате шанс да ме освободите от чувството, че съм “малцинство” в собствената си държава.
Имате шанса да промените ситуацията, в която български семейства се налага да ограничават собствената си свобода, заради “тяхното” право на свободно придвижване.
Имате шанса да убедите родителите на 15 годишни деца, че могат да им позволят да се прибират сами от училище.
Имате шанса да ни докажете, че живеем в мирна държава. И, че държавата ни може да ни защити!
Силно се надявам да не пропуснете този ШАНС!!!
Неда Дойчинова
София, кв. „Овча купел“, ул. „Маестро Кънев“ 78
Със съжаление ще кажа, че благодарение на малоумната политика, войната от Близкия Изток се пренесе в… Европа, като война на Цивилизациите..
Времето за съжаление, удивление, оплакване, разсъждение, политиканстване и многословие мина. Дойде време да се действа. Време е да тръгнат българските шпицкоманди и да се разправят с тия нашественици така, както са ни учили и показали дедите ни. Когато няма помощ отникъде, когато собствените властници ни предават, остава само едно-да разчитаме сами на себе си, на своя ум, организация, сила и възможности. Време е за радикални действия! Иначе умираме.