Home » Авторски страници, българи зад граница

Слънчогледи

2015.11.22 2 коментара
Снимка: Аlarmanews.com

Снимка: Аlarmanews.com

Те няма никога да се върнат в България. Защото тук се връщат само неуспелите и пенсионираните. Първите, за да се отдадат на примирението да бъдат бедни и хленчещи, или да въртят безнаказано далавери, а вторите, за да харчат западните си пенсии в евтината ни родина.

Но ги е стиснала за гърлото. Болката за България. Носталгията. Онази непримирима любов, която не се е съсирила във вените и циркулира като безкраен сън, като сгъстено неспокойство, дето не ти дава да се пренаредиш и да забравиш.

Цюрихско експресо. Снимка: Рatepis.com

Цюрихско експресо. Снимка: Рatepis.com

Кафенето се намира на крайбрежна улица на Цюрихското езеро. Подредено, с изпипана обикновеност, която ти дава усещане за уют, но не и притеснението от прекалена полираност. Може да седиш с чаша горещо ароматно кафе с часове и да се отпускаш в гледката. Сметаната към кафето е безплатна. И не е растителния боклук, който познаваме в пластмасовите капсули от българските кафенета. Сервират я в малки порцеланови канички. Ей така, за да ти доставят удоволствие.

Цюрих, "Момчето и гълъбът". Снимка: Рatepis.com

Цюрих, “Момчето и гълъбът”. Снимка: Рatepis.com

Тя е психолог и работи с деца от много години. Спокоен и позитивен човек, който посреща предизвикателствата с мъдрост и доброта. Съпругът й е фермер. Разказва ми колко проблеми имал заради тристепенния контрол на млякото и как проверка установила, че преди три години е предал мляко с някаква бактерия, заради която цяла партида е изтеглена от пазара, а сега му се налага да плати огромна глоба, въпреки че вече всичко е наред. Пита ме дали така е и в България, дали контролът е толкова строг и дали имаме комисии, които разследват такива случаи.

О, да, имаме, Маркус. В България сме пълни с комисии – имаме комисии за разследване на всяка комисия и съответно комисии за контрол на разследващите комисии. И така – безчет. Ние сме страната на комисиите за всичко. По цял ден контролираме.

Маркус е възхитен. Убедих го, че в България не може да проникне или да възникне нито една опасна бактерия.

Тя е икономист. Работи в голяма фирма и отглежда на терасата си български домати, пораснали от български семенца. Розови. Малката тераска на малкия й апартамент е побрала късче България.
– Но не стават като нашите – споделя тя. – Хилави са, липсва им слънце.

Нашето слънце го няма никъде – босоногото, щедрото – което дава сила на земята и вкус на живота, а на човеците – жажда за лято.

Тракийското светилище Бекликташ. Снимка: Евгени Динев, seen.evgenidinev.com

Тракийското светилище Бекликташ. Снимка: Евгени Динев, seen.evgenidinev.com

Тя и Курт били наскоро в България. За кратко. За да почувства Курт нейната родина. Завела го до Беглик Таш и Курт онемял. Било след шест часа вечерта, когато селфитата са си обрали крушите. Селфи с мегалит, селфи до мегалит, селфи върху мегалит…
Мегалитите се отморявали след навалицата.

Изчакали, за да погледат заника. Той плавно се извивал по снагите на камъните, облизвал гънките им, оранжевите лъчи пролазвали в процепите като огнени змии и след миг изчезвали.

Попитах Курт какво мисли за Беглик Таш, а той смутено ми обясни, че в немския език не намирал думи, с които да назове онова изживяване.
– Вие сте богати, много богати! – казва накрая.

Разбира се, Курт. Ех, този беден немски език и тази богата наша родина…

Тя е доктор по право. Владее пет чужди езика, но учи децата си на български и всеки път, когато дойде до България, полага усилия, сред рафтовете с чалга и всякакви боклуци, да намери български детски песнички, за да ги запомнят децата им.
Преди с мъжа й идвали да почиват по нашето Черноморие, но в последните години разочарованията натежали и те решили да почиват по други морета и други земи.

Питам трите българки какво мислят за българските политици.
Простаци били. Предимно цървули. Без обноски, без поглед, без мяра. Нагли и алчни.
Със 100 диоптъра дебелоочие.

Разделяме се и си тръгвам с усещането, че по-добрата част от нас е останала в тази далечна втора родина, а аз всеки път се връщам във второкачествения и евтин бордей, понесла куфар със спомени и щрихи от истинската, прекрасна и просперираща България.

Те няма никога да се върнат тук. Защото в зоната на лешоядите хората посърват като слънчогледи, оставени в тъмнина.

Снимка: eyebg.com

Снимка: eyebg.com

На летището ме връхлита група отракани таксиметрови тарикати, на чиито обрасли вратове е изписано „Булгар, булгар!”.

Вилкомен и край на приказката.

.

Лидия Делирадева

2 коментара »

  • Деси Цветанова said:

    ,,Те няма никога да се върнат в България. Защото тук се връщат само неуспелите и пенсионираните. Първите, за да се отдадат на примирението да бъдат бедни и хленчещи, или да въртят безнаказано далавери, а вторите, за да харчат западните си пенсии в евтината ни родина.,,

    Ние, неуспелите, както ти казваш Николай…някой от нас се завърнаха и повярваха, че тук, в България е мястото ни. Инвестирахме всичките си пари в българската икономика. Ние, неуспелите деца на прехода останахме тук, макар че България се държи с нас, като мащеха с децата си.
    Ние, неуспелите знаем как се живее в цивилизования свят. Знаем, но не можем да стоим там вечно. И не искаме.
    Тук е нашето място, далеч от лицемерието и фалша на западните цивилизации.
    Тук, където отглеждаме истинските розови домати и не живеем, за да работим.
    Мога още да изброявам, само ще кажа, че гъз /извинявам се/ знае и 2 и двеста.
    Лакомията към материални облаги,уж охолен живот, скъпа кола и безброй лъскави боклуци доведе хората до имиграция и до каторжнически труд.

  • B said:

    Поредното разделение на българите.
    Кажете ми моля ви ние българите можеме ли да правин нещо по добре от това да се разделяме? Разделяме се от патриотисъм и се разделяме от меркантилност, делиме се на партии им всяка партия се дели на фракции. Фракциите пък на групички а групичките на двойки и тройки. Всяка една тройка си има предател а във всяка една двойка единият е доносник.
    Чалнати ли сте бе хора? Не виждате ли, че ще ни отняма на лицето на тази земя и не защото враг ни е унижтожил а защото сами сме си най-големите душмани.
    Сега какво? На заминали и останали ли ще се делим?
    Деси, ако се чувстваш добре в България аз много се радвам за тебе. Наистина.
    Лидия, ако кафето в Германия е по-хубаво да ти е сладко.
    Хайде да престанем с това сравнение. Нека да говорим за това, което ни обединява ако има такова нещо. А ако няма то поне да си имаме уважението и да не забравяме, че всинца ни една майка ни е раждала. Майка България!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.