Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е бил отровен

Сайтът desebg.com публикува личен проверителен доклад относно: Вътрешното положение във връзка със смъртта на Н.В. Цар Борис III. Документът, чийто оригинал се намира в полицейските архиви, съхранявани от Държавна агенция „Архиви”, е от 6 септември 1943 г., ден след като монархът е погребан в Рилския манастир, и в него се изразяват съмнения, че той е отровен.

Днес се навършват 72 години от смъртта на цар Борис III през 1943 г. Тя става факт две седмици след личната среща на царя с Хитлер във Wolfsschanze (Вълчата бърлога), първата щаб-квартира на фюрера на Източния фронт в Източна Прусия.

Личният поверителен доклад е без автор и адресат, но от съдържанието му се разбира, че е изготвен от лице, запознато с подробности от живота на царя и тогавашното държавно управление в България, а също така и с достъп до Двореца и върховете на властта.

Документът е открит от разследващия журналист Христо Христов при проучване на полицейските архиви до 9 септември 1944 г., намиращи се от 2010 г. в Държавна агенция „Архиви”, където тогава бяха предадени от МВР  (desebg.com даде гласност на неизвестния документ за първи път през 2012 г., бел. ред.).

В смъртния акт на цар Борис III като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“, но съмненията за неестествената смърт на царя се появяват веднага след края му и продължават до днес. Съществуват предположения, че той е бил отровен от Хитлер, някои подозират Англия, а други Сталин.

В своите спомени Царица Йоанна пише: „Моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан”.

В сайта на наследника на цар Борис – Симеон II Сакскобургготски (http://www.kingsimeon.bg) по повод смъртта на баща му е посочено, че  „тогава, а и до днес, като отровители са подозирани както нацистите, така и комунистите. Съществува и друга теза – за естествената смърт на Царя, причинена от преумората и тревогите в онзи съдбовен за страната период.”

В публикувания поверителен документ от 1943 г. се изразяват точно съмнения за отравянето на царя. Местонахождението на документа в полицейския архив отпреди 9 септември 1944 г. предполага, че ако той не е изготвен от полицейски служител или агент, то най-малкото съдържанието му е станало известно на ръководните фактори в полицията през 1943 г.

От първия и последния абзац на доклада се разбира, че той е писан от един човек, който е имал серия от контакти „по определен план” в периода още от „първата криза в здравето на Н.В. Борис III”, тоест от 23 август, а след това срещите му са продължили до 6 септември 1943 г.

Хората, с които авторът на документа се е срещнал и разговарял, са „множество лица от най-различни обществени слоеве на столицата, както и с някои от делегациите в провинцията”. Лицата включват и военни, както това се разбира от последния абзац на доклада.

Документът е разделен на няколко части, като в първата, озаглавена „Около смъртта”, се стига до следния извод:

„Н. Величество е бил абсолютно здрав до деня на първата криза – 23 август, т.г., т.е. внезапното запушване на никога досега боледувалата аорта не е причинено от нейното износване или това на други сърдечни органи, а е било предизвикано от изкуствен начин, т.е. от ОТРОВА”.

В доклада министър-председателят Богдан Филов е критикуван за това, че не е спазена „установената практика” той и дворцовият лекар да издават комюнике за здравословното състояние на царя, дори когато не е разположен, камо ли болен.

Отбелязани са и съмненията, изразени от немските лекари, относно причините за смъртта, настъпила с неестествена бързина.

Авторът на доклада по всяка вероятно сам е видял преди поклонението или на самото поклонение тленните останки на покойния Борис III, тъй като посочва, че „Н.В. Царят посиня още на третия ден след смъртта”. Този коментар е направен във връзка с изразените съмнения за отравяне, тъй като на хората, починали от естествена смърт дори и при инфаркт „лицето и кожата на тялото добивали мъртвешко-восъчна бледост, която при балсамираните оставяла дълго време”.

Министър-председателят Богдан Филов е критикуван и за това, че „УМИШЛЕНО е пропуснал” веднага да  бъде назначена анкетна комисия, която да документира последните дни от живота на царя и всички обстоятелства и факти около случилото се.

Разсъждавайки за положението на война между България и Англия, авторът стига до предположението, че „ако наистина е отровен, той е жертва на англичаните”.

Във втората част на доклада, озаглавена „Около завещанието”, е разгледан проблемът с липсващото политическо завещание на цар Борис III, направено още при Андрей Ляпчев, министър-председател в периода 1926-1931 г.

Изразени са съмненията, че или убийците на царя са унищожили това завещание, или то е скрито от някои държавници, които „не са се видели в него като регенти”. Подчертано е учудването, че царят дори не е оставил лично завещание до семейството си.

В третата част от доклада, озаглавена „Около регенството”, са изложени хипотези за това, кои фигури са най-подходящи за регенти и какви са очакванията и коментарите на различни слоеве на обществото, както в София, така и в провинцията. Направена е вярната прогноза, че начело ще застане принц Кирил и представител на войската.

Не само причините за смъртта на цар Борис III през 1943 г. продължават да са неясни до днес, но и местонахождението на тленните му останки.

Първоначално той е погребан в Рилския манастир, като преди това тялото му е балсамирано. През август 1946 г. обаче по заповед на Георги Димитров ковчегът е изваден от служители на МВР-ДС и преместен в гроб в резиденция „Врана”. До него е построен параклис още преди 16 септември 1946 г., когато царското семейство (царица Йоанна, Симеон II и сестра му Мария Луиза) напуска страната. Това става ден, след като Царство България е провъзгласено за република с оглед на резултатите от референдума от 8 септември същата година, проведен в условията на съветска окупация.
Твърди се, че през 1949 г. параклисът във „Врана” е разрушен от комунистическия режим, а тленните останки на царя са извадени от гроба и поругани без да е ясно къде точно са отнесени или преместени.

След промените парламентарна комисия е натоварена с издирването на тленните останки. В гроба във „Врана” обаче е открит единствено стъкленият съд със сърцето на царя, тъй като то е било положено отделно от оловния ковчег. И до днес Симеон Сакскобургготски се опитва да установи какво е съдбата на тленните останки на баща му.

През 1993 г. сърцето на цар Борис ІІІ е погребано в първоначалната гробница в Рилския манастир.

.

Източник: desebg.com 

.