Три предупреждения към завръщащите се емигранти

От Александър Кипров

1.
Чрез нахалство и бездарие към прогрес!

В България – най-бездарните, най-нахалните, най-безскрупулните стават определящи фактори в абсолютно всички сфери на обществения живот. Тези, да ги наречем сфери, са гигантските формирования – в политиката, в културата и музиката, и в медиите, и в литературата, и в бизнеса и публичните сектори. Най-напористите между най-нахалните заемат възловите и най-добре платени и решаващи постове.

Техни са банки, политически партии, заводи предприятия, фирми, телевизии, съд, прокуратура, ДЪРЖАВАТА! Хора млади, с талант, нямат абсолютно никакъв шанс да пробият тази чудовищна закостеняла мафия от много десетилетия. Горчиво се лъжат тези, които на база интелект, знания и талант, вярват, че могат да реализират мечтите си.

Кой млад човек би могъл да отиде посланик някъде, без да е на някой някакъв?

Коя певица или певец, притежаващи мощен талант, могат да „пробият“, ако не са спали с някой мастит чичко или не са кадър на Вирджиния рекърдс, например? Задължителни са наркотиците, подкупите, мръсните номера, двуличието, „подлагането“.

Най е видно при политиците, защото медиите се занимават предимно с тях. Сидеров-какви интелектуални качества притежава той или любовницата му?

А Бареков и мутресите, и лакеите му? Те да се къпят в охолство и нагло да ни се присмиват и напътстват как да живеем и за кого да гласуваме?!

Ами Народното събрание, банките, прокуратура, НАП, НОИ, ДАНС, мегакомпании и корпорации, фирми и фирмички и т.н. – чудовищни тъпанари! Но ако погледнеш профила на директорите, секретарките, съветниците – веднага ще ти „светне“ някоя възлова, решаваща топла връзчица.

Като кандидатства млад човек някъде, първият въпрос е: „Кой ви е подготвял, при кого сте взимали уроци – по пеене или пиано, по актьорско майсторство или математика например?“

Единици са изключенията, с уникален късмет или талант от Бога. И какво чудно има, че такива млади хора се реализират чудесно извън България, там, където в нормалния свят се цени интелект и талант. И се заплащат достойно!

Жалка провинциално закостеняла, на повече от век балканска форма на общество, базирана на връзки, злоба, наши и ваши хора… Общество, пропито от завист, злоба и корупция, изостанало, средновековно общество.

Само който няма какво да загуби, не му пука, и който е изпил до дъно горчилката на тая помия, може да каже всичко това на глас: всички го знаят, ама не им стиска да кажат.

Изводът е – който млад човек е решил да остане тук и да се придвижи напред в обществото, трябва да се научи да минава през трупове!

Жестоко до болка звучи, нали? Ама няма кой да промени всичко това.

И няма и да има…

2.
Ако има ад на Земята, той е тук – в България…

Ако имате мечти, планове, носталгия – забравете!
Ако имате здраве – ще ви го вземат.
Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.
Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.
Ако имате надежди – ще ви ги пречупят.
Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.
Ако имате здрави нерви – ще станете доста бързо шизофреници.
Ако имате хъс за успех – родната злоба и завист ще го прекършат.
Ако имате талант – ще го смачкат и прегазят.

Забравете химерите! България е, и ще си остане, държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.

Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали храни, само защото не виждат?

Чули ли сте някъде да убиват старци, за да им вземат 50 -те стотинки от портмонето?

Чули ли сте някъде в родилни домове да бият новородени, а по шосетата да ги газят като на компютърни игрички? Що за урод трябва да си за да трепеш кучета, котки, коне – „домашни любимци“, търсещи човешка закрила, за удоволствие?

Най-боли, когато мечтите и илюзиите се разминат драстично с реалността…

Колко ли болка и разочарования трябва да преживее човек, за да стигне до тези апокалиптични заключения?

Война или земетресение ли са причината 1/3 от народа да напусне Родината?

Кой бяга от хубавото – 1/3 от един народ избяга.

А тези, които апелират към сънародниците ни емигранти да се завърнат, разполагат с пари и по 6 месеца живеят извън България.
А престъпниците и бандитите чакат да умрат и малкото останали свестни хора, за да си направят държава по собствен модел…

Ако не ми вярвате – върнете се завинаги в България!
УСПЕХ И БОГ С ВАС !!!

3.
Като филм на ужасите

Меко пролетно утро. Упойващ мирис на люляк и пролет, приветливо галещо слънце, тихи и чисти улички. Спокойни, усмихнати, добре облечени хора се разминават и се поздравяват ,без да се познават. Чисти сгради, дворчета с много цветя, навсякъде цветя, отворени врати навсякъде, не се затварят и нощем. Апетитни миризми на хляб, сладки, всякакви вкусотии…малки кафенета .Сядам и аз да изпия едно вкусно кафе с шоколадена тортичка. Почти без пари…Отдавна са отминали зловещите времена на чалга и мутри, на глад и злоба, на срам и омраза, на мръсотия в душите и навсякъде. Никой не говори за политика, престъпленията са някаква кошмарна фикция. Никой не заключва жилищата си, измити като със сапун са улиците, транспортът – почти целия е под земята. И навсякъде българския флаг, гордо се поклаща от лек ветрец. Вслушвам се в разговор на съседна маса. Възрастен човек, след кратка пауза заключава :“Боже, как оцеляхме…не е истина. Често ги сънувам тези кошмарни времена…Нещастната България, как оцеля, цяло чудо… А помните – мутренските времена, чужбината, мизерията, кучешкия живот, стреса, не е за вярване… да, младите дори не вярват като им говориш…“

Стряскам се… събуждам се… пускам телевизора… новини… прегазен старец, отвлечено дете, обир на банка, скандал между политици, изкривени от болка и безнадежност лица, клетви, поредна стачка, авария в завод, заплахи, вдигат цени, заплаха от нова пандемия, обещания…

България е единствената държава в Европейския съюз, в която да си интелектуалец или поне интелигентен, е срамно и обидно. В която чалгата – диви кючеци, с цинични текстове, изпети от бездарни проститутки, е култова, най-обичана от народа музика… Единствената държава с посткомунистическа влиятелна партия, с безпардонни мутри – от прокурорите до чистачите; с почти легитимно купуване на гласове по избори, купуване на полицаи и всякакви институции; купуване и продаване на човешки живот, непрекъсната опасност от изнасилване, обири и убиване, дебнеща по улици деца и възрастни… Колкото си по-прост, по-лош, по-голям престъпник, толкова си по-влиятелен и уважаван – Пеевски, Доган, Бареков, Станишев, Костов, Сидеров и т.н. … В зародиш се задушава и унищожава доброто, хубавата музика и изкуството, позитивните неща. Тук преобладава вече не лош човешки материал, а измет, тиня. Напоследък вървя по улиците и забелязвам, че мнозинството лица са грозно изкривени от злоба, безпомощност, лоши помисли…

В България половината от населението e заразено неспасяемо от ментална ебола…

Обичам красотата, правдата, човечността, спокойствието, добротата. И затуй, може би, мразя днешна България. Забелязвам, че всяко събуждане сутрин тук, вече е кошмар за мен…Особено ако човек няма истински близки тук, на които може да разчита, и топлите отношения са фиктивни……Почти всички нормални хора отдавна се изнесоха…

Такава държава не трябва да съществува… и има всички индикации, че скоро идва нейния край…

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Материалът на известния български композитор Александър Кипров е публикуван първо в mejdu-redovete.com. Кипров е писал песни за Лили Иванова, Тони Димитрова, Георги Христов, Деси Добрева. За примата на българската естрада е написал 53 песни. Негови са и емблематичните за демокрацията хитове „Развод ми дай” и „Последен валс”. Владее 7 езика – френски, английски, немски, руски, норвежки, датски и фински. Прадядо му (по бащина линия) е полски граф, професор по пиано. Той се премества да живее в Лозана, жени се за швейцарка, която имала здравословни проблеми, и по чисто „климатични” причини двамата идват в България. Потомък е и на българския журналист, белетрист, драматург, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Александър Димитров, с псевдоним Кипров. Композиторът е известен и с активната си гражданска позиция и нетърпимостта към всяка пошлост, имитация на култура, демокрация, „канонизирането” на битовизма и материализма в духовна ценност.

Чуйте една от песните на композитора:

.