Home » Авторски страници, история

9 май – ден за обединение и памет за загиналите

2015.05.09 Няма коментари
Brandenburg Gate with in front Russian soldiers after the battle of Berlin, May 1945.

След битката за Берлин, май 1945 г. Историческата Бранденбургска врата. Снимка: saak.nl

Пълната и безусловна капитулация на Германия е подписана от представители на Главното командване на Вермахта на 7 май в Реймс, в присъствието на представители на Съюзническото командване (генерал-лейтенант Смит), Съветското командване (генерал-майор Суслопаров). На 8 май Уинстън Чърчил и Хари Труман обявяват края на войната в Европа. Късно вечерта на 8 май (ранните часове на 9 май по московско време) Германия подписва още един път капитулацията, отново в присъствието на всички съюзнически сили и СССР. Краят на Втората световна война обаче настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 г.

На 9 май 1950 г. министърът на външните работи на Франция Робер Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.

Чуйте една песен за войната, която не разделя, а обединява хората в различните държави в Деня на победата. Победа, която не премахва всички тирани и човеконенавистни деспоти, но е победа на волята и желанието на милиони обикновени хора и на стотици хиляди войници войната, смъртта, гладът и разрушенията да спрат.

.

Juravli01Juravli02

 

ЖУРАВЛИ

Световноизвестният вариант на песента на руски

Музика: Я. Френкел
Текст: Р. Гамзатов, превод от аварски Н. Гребнев

.

Мне кажется порою, что солдаты,
С кровавых не пришедшие полей,
Не в землю эту полегли когда-то,
А превратились в белых журавлей.

Они до сей поры с времен тех дальних
Летят и подают нам голоса.
Не потому ль так часто и печально
Мы замолкаем, глядя в небеса?

Летит, летит по небу клин усталый –
Летит в тумане на исходе дня,
И в том строю есть промежуток малый –
Быть может, это место для меня!

Настанет день, и с журавлиной стаей
Я поплыву в такой же сизой мгле,
Из-под небес по-птичьи окликая
Всех вас, кого оставил на земле.

Исполнителем опущены:

Сегодня, предвечернею порою,
Я вижу, как в тумане журавли
Летят своим определенным строем,
Как по полям людьми они брели.

Они летят, свершают путь свой длинный
И выкликают чьи-то имена.
Не потому ли с кличем журавлиным
От века речь аварская сходна?

.

Оригиналният текст на аварски:

КЪУНКЪРАБИ

Дида ккола, рагъда, камурал васал
Кирго рукъун гьечIин, къанабакь лъечIин.
Доба борхалъуда хъахIил зобазда
ХъахIал къункърабазде сверун ратилин.

Гьел иххаз хаселаз халатал саназ
Нилъее салам кьун роржунел руго.
Гьелъин нилъ пашманго, бутIрулги рорхун,
Ралагьулел зодихъ щибаб нухалда.

Боржун унеб буго къункърабазул тIел,
Къукъа буго чIварал гьудулзабазул.
Гьезул тIелалда гъоркь цо бакI бихьула —
Дун вачIине гьаниб къачараб гурищ?

Къо щвела борхатаб хъахIилаб зодихъ
ХъахIаб къункъра лъугьун дунги паркъела.
Гьелъул гьаркьидалъул ракьалда тарал
Киналго нуж, вацал, дица ахIила.

.

ЖЕРАВИ

Превод на български: Лозан Такев

Понякога си мисля, че бойците,
останали в полята и пръстта,
не легнаха в земята ни, убити,
а също като жерави летят…

Ах, те до днес от времето далечно
летят над нас с познати гласове.
И затова ний често всяка вечер
пред тях мълчим, небето ни зове…

Летят, летят в небето уморени,
летят в мъгла и в изгрева червен.
И имат път и време, имат време,
там има знам и място и за мен…

Настава ден за жеравното ято.
Аз пак потъвам в него. С тях летя…
И чрез гласа на птици в небесата
аз викам вас, оставени в пръстта…

Понякога си мисля, че бойците,
останали в полята и пръстта,
не легнаха в земята ни, убити,
а също като жерави летят…

 

—-

ЖЕРАВИ  (In Bulgarian)

Превод: Георги Динински – daik

Понякога си мисля, че войниците
останали по бойното поле,
не са под корените на пшеницата,
а в жерави превърнали се те.

И досега от времената стари
летят и викат с тъжни гласове:
Когато сме печални, за това ли
мълчим и ние, търсейки небе?

Аз виждам как във предвечерно време
те плуват горе в бялата мъгла.
Под строй. Навярно преди време
и хората вървели са така.

Но те летят във пътя си далечен,
подвикват непознати имена –
и за това ли във гласа им вечен
човешка реч дочуваме едва?

Летят, летят ятата уморени,
летят в мъгла от гаснещия ден
със промеждутък малък разделени
– навярно пазят мястото за мен.

Ще дойде ден, със жеравното ято
ще полетя в мъглива пелена
и с птичи глас ще викам към земята
на живите любими имена.

 

—-

WHITE CRANES

Soviet Songs in English
Translated by Boris Anisimov

Sometimes it seems to me each fallen soldier
That never came back home from fields of gore
In fact did never perish, as they told you,
But turned into a crane as white as snow
And ever since those days in their due season
Weve seen them soaring high across the sky
With distant voices giving us a reason
To stand in tears and watch them flying by
A wedge of cranes is fading in the distance
So far away I can no longer see
When I run out of days of my existence
I hope those cranes will find a gap for me
That I may soar above my pain and anguish
And join their ranks as many years ago
Recalling all their names in my new language
And names of those whom I have left below.
Sometimes it seems to me each fallen soldier
That never came back home from fields of gore
In fact did never perish, as they told you,
But turned into a crane as white as snow.

—–

”THE CRANES” in English,

Translated and copyright by win081

It seems sometimes the soldiers
who didn’t come home from the bloody battlefields,
weren’t buried under the ground,
They turned into white cranes…

That has happened since long time ago,
They have been flying, and calling,
Maybe that’s why we are often sadly
and silently, looking into the sky.

They fly and fly up in the sky,
They fly from the morning till the night,
In their formation there is a space;
Probably that space is mine.

The day will come for me to fly,
To fly with these cranes flying in the same blue sky,
I will be calling from the sky, in the crane’s calling,
the names of loved ones that I left on the ground.

—-

KURJET (In Finnish)

Translated by Pauli Salonen

Mun outo joskus vallannut on mielen,
et miehet sodast palaamattomat,
ei kaatuneetkaan maalle hurmeiselle
vaan valkokurjiks silloin muuttuivat.
Vaan niiltä ajoin Suomen kurjet lentää
ja ankeasti meille ääntelee,
siksi siis kaiho syömmeen entää
silmä kun taivahalle tähyilee.

Ain ajat toiset uupuneena soutaa,
tuo kurki yllä illan hämärän,
sen määrä ehkä on mun poies noutaa
ja liittää Suomen parveen valkeaan.
Niin koittaa päivä kurkiauraltain
sain kutsun siniusvaan uinuvaan,
ja lailla kurjen taivaankaaren alta
uikutan teille sines noille maan.

:Mun outo joskus vallannut on mielen,
et miehet sodast palaamattomat,
ei kaatuneetkaan maalle hurmeiselle
vaan valkokurjiks silloin muuttuivat.

.

————————————————————————

Zhuravli (Журавли, English: The Cranes), composed in 1969, is one of the most famous Russian songs about World War II.

The Dagestani poet Rasul Gamzatov, when visiting Hiroshima, was impressed by the Hiroshima Peace Memorial Park and the monument to Sadako Sasaki.(citation needed) The memory of paper cranes made by the girl haunted him for months and inspired him to write a poem starting with the now famous lines: “It seems to me sometimes that our soldiers That were not to return from fields of gore Did not lie down into our land But turned into a wedge (triangle) of white cranes…”. The poem was originally written by Rasul Gamzatov in Avar language. Its famous Russian translation was soon made by a Russian poet and translator Naum Grebnyov.
The poem’s publication in the journal Novy Mir caught the attention of the famous singer and actor Mark Bernes who asked Yan Frenkel to compose the music. When Frenkel first played his new song, Bernes (who was ill with cancer) cried because he felt that this song was about his own fate: “There is a small empty spot in the crane wedge. Maybe it is reserved for me. One day I will join them, and from the skies I will call on all of you whom I had left on the Earth.” Bernes’ new song premiered in 1969 and has since become one of the best known Russian-language songs all over the world. Bernes died a week after the recording.
In the aftermath, white cranes have become associated with dead soldiers, so much so that a range of WWII memorials in the former Soviet Union feature the image of flying cranes and, in several instances, even the lines from the song. /Wikipedia.org/

.

Ян Френкел

.

.

Дмитрий Хворостовский

.

.

In-Cheon, Opera Chorus

.

.

Лудуб Очиров

.

.

Marc Almond – The Cranes (The Storks, Kraniche)

.

.

ΓΕΡΑΝΟΙ – Greek version

.

In Finnish
Vera Telenius – KURJET

.

.

Souvarit – Kurjet

.

.

Esko Rahkonen – Kurjet

.

.

In Hebrew – Zeev Gyizl

.

.

Юрий Гуляев

.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.