Първата част от материала може да се прочете тук

.

През 60-те години сексуалната революция шества на Запад под девиза „Секс, наркотици и рокендрол”, а младежта в социалистическите страни се държи по-скромно и затворено, носейки традиционните торбести костюми или непретенциозните, макар и скъсени роклички. Но тогава хората все още се женят най-вече по веднъж, не по много пъти, и все още обикновено не отлагат раждането и оглеждането на следващото поколение. А ако някой е предразположен да кривне “вляво”, тутакси бдителни „другари” съобщават, където трябва, и този някой може дори в затвора да се озове. За периода от 1946 до 1985 г. населението България се увеличава от 6 077 939 до 8 948 649 и дори е на път да надхвърли 9 млн. А зад „желязната завеса” раждаемостта вече е започнала да пада доста видимо. Докато там разлистват списания с прелестите на секс бомбата Урсула Андерс, в България не само на порнографията, но и на еротиката не се гледа с добро око.  Дори върху музикалните хитове от онова време има цензура, която не се отнася до по-романтични хитове, като например песните на Тото Котуньо, Албано и Румина, и пр. Макар българските девойки да не знаят италиански, всички разбират езика на любовта. А в тези романтични хитове се пее именно за нея.

Какъв е механизмът, по който от страна със значителен демографски ръст България се превърна в тъжен пример за най-голяма депопулация в Европа?

Важен принос за депопулацията изиграха порнографските филми и порнографията въобще. Докато преди мъжът при среща с жена се притесняваше и смущаваше, и, предвкусвайки акта, почти трепереше от страст, по-късно, под влияние на преситеността от всичко видяно, лесно и достъпно – дали на някой порно канал, дали по всевъзможни жълти издания, той е понякога доведен до състояние на полуимпотентност. Именно под подобни влияния, при проведени медицински експерименти, се оказало, че мозъкът на 16-годишни юноши отреагирва на секс дразнители, като този на 80-годишни старци. Малко известно е, че първата екранна изява на Силвестър Сталоун преди ролите му в „Роки” и „Рамбо” е като порноартист. Така станал причина за мокри сънища на девойките и пример за подражание на юношите. През 60-те и 70–те години не малко холивудските артисти са смятали, че участието в такива филми е първа крачка към бляскава кариера. По-късно се стигна и до това, че без проблеми артистите в много страни, срещу подходящо завишение на хонорара, нямат възражение за участие в голи сцени, дори и с елементи на „садо-мазо”.  И отново въпроси: Защо с такава мъка се решаваме да раждаме деца? Защо са толкова нетрайни семействата? Защо без всякакъв срам разголваме това, което така старателно се криеше в миналото?

По-възрастните мъже помним как жадувахме навремето, преди няколко десетилетия, да зърнем дори само лицето на харесваната жена. А сега дори в телевизионните реклами се вихри почти пълна женска голота,както и демонстрации на най-интимните аксесоари на женската същност, като тампони, дамски превръзки, вагинални кремове и т.н. – т.е. на неща, които са били вековно табу за мъжете. Голотата продава, но вече се задавяме в собственото си либидо, гледайки огромните билбордове с реклами на козметика, гарнирани с образи на ослепителни красавици. Нима някой ти гледа кутийката с крем или флакончето парфюм? Това използване на голотата, за да се продава всичко, отдавна тревожи социолози, лекари и психолози. И с основание. Защото колкото повече се демонстрират сексуални образи, толкова повече се увеличава пресищането и се променя индивидуалната сексуалност, което е пряк път за деградация на обществото. А няма ли влечение към противоположния пол, няма да има и деца. Оттук до повторението на краха на Римската империя е само крачка.

Различни са обясненията за тази тенденция. Има конспиративни теории, според които това не е случайно, а целенасочено действие, с оглед снижение прираста на общото население на земята. Така например бившият сътрудник на МИ 6 Джон Колеман описва в книгата си „Комитата на 300-те” кръг от най-могъщите банкери и политици, които смятали, че светът е пренаселен и трябва да се редуцира населението. Без да се афишират, непризнавайки граници и политически системи, те с всякакви средства стимулирали този процес. Притежавайки огромни богатства и власт, те не искали ръст на население, което вече осъзнава, че е ограбвано и ще настоява за справедливо разпределение на благата, включително и по силов начин. Именно това ги карало внимателно да наблюдават демографските процеси. Чрез подчинените на тях правителства и медии те правели необходимото да съкратят 90 % от низшето население, т.е. от всички нас, т.нар. обикновени хора. В тази връзка е интересно да се отбележи, че още през 2008 г. Дейвид Рокфелер заявява пред Общото събрание на ООН, че демографския ръст е опасност № 1 за човечеството.

А световното население, впрочем, действително расте главоломно. Сега е над 7 милиарда, като до 2050 г. се очаква да достигне 9 млрд. Тогава държавите ще бъдат принудени да воюват за ресурси – включително за храна и питейна вода. В доклада на Фонда за дивата природа се казва, че още през 2030 г. основните ресурси на планетата ще се изчерпят. И скоро на човечеството ще е нужна едва ли не допълнителна планета, за да оцелее.

Но “лекарство” за този проблем е открито. Нарича се „сексуална революция”. В последните няколко десетилетия тази революция започна да определя начина на живот и на възпроизводство – или на липсата му в много страни. Инстинктът за размножение не е напълно потиснат, но са потиснати други неща. Вече дори детските стоки се рекламират от дългокраки, полуголи красавици. Женските бедра и гърди са вездесъщи. Непрекъснато се атакува центрове в мозъка, отговарящи за наслажденията. При проведени опити с подобни центрове в мозъка на плъхове, те неистово натискали непрекъснато лостчето, от където се инервира този център. Докато спрат да ядат и да пият вода, и след това, в резултат на крайно изтощение, да загинат.

Процесът на сексуализация на обществото протече неимоверно бързо. Докато през 20-те години на миналия век в САЩ 80 % от девойките се омъжвали девствени, в края му 95 % от тях са загубили девствеността си преди брака. Такава е ситуацията и сред повечето страни на модерния свят, част от който е и България. За промяна на някакви вековните критерии и нагласи бяха необходими само няколко десетилетия.

Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, е човекът, задействал в известен смисъл механизма на този процес. Теорията му се състои от три основни положения. Първо, човекът е най-сексуалното животно и за разлика от други биологични видове прави секс по всяко време, докато те го правят само в определен период на разгонване. Второ, при животните инстинктът е свързан пряко с размножителната функция, докато при човека е също и форма на удоволствие и има самостоятелно значение. И цялата фармацевтична индустрия е на разположение, за да елиминира нежеланата размножителната функция. Трето, най-важното е, че сексуално удоволствие може да се предизвика и халюцатативно, с помощта на образи. И така от примитивните черно-бели порнографските картички в джоба на пъпчивите пубертети в средата на миналия век, стигаме до цветните клипове и дори пълнометражни 3D, а вече и 4D филми, които би трябвало да събудят позаспалото ни либидо. Пребивавайки преди 6 години във Виена, посетих музея на Фройд, където на третия етаж на ул. “Бергщрасе” се е помещавал кабинета му. Именно тук е лекувал неврози, предизвиквани според неговата теория от потискането на сексуалните импулси. 90 % от посещавалите този кабинет са били жени, а таксата за един хипнотичен сеанс е била огромната за това време сума от 200 долара. Но си е струвало, ефектът е бил наистина впечатляващ. Да правиш секс след такъв сеанс е вече лесно, както да отхапеш късче ябълка.

Фройд е имал е пациенти сред най-богатите европейски семейства. Както и приемна в Америка. Случайно ли главоломната му кариера и популярност започват именно от там? И вече много от болестите и неразположенията започват да се обясняват като сексуален проблем. Как да се реши? Естествено със секс – клин клин избива! Стига се до там, че Фройд обяснява започването на Първата световна война с потискането на сексуалните желания на немския народ?? Най-могъщите и богати хора на Англия и САЩ от това време, повечето членове на „Клуба на 300-те”, са били пропагандатори на теорията на Фройд. За това, че е бил свързан с тези кръгове, говори и факта, че когато през 1938 г. Германия осъществява аншлуса с Австрия, именно Рокфелер помага на евреина Фройд да емигрира в САЩ. Именно с финансовата помощ на Ротшилд, лабораторията му набъбва до десетки сътрудници и Фройд се превръща от слабо неизвестен психиатър в апостол на разкрепостения морал и революционер на общественото съзнание.

Подмяната на ценностите е в ход. Признава се, че човека е инстинктивно животно, като сексуалния инстинкт е водещ. Всъщност още древните индийци поставят сексуалната същност на човека като водеща, но осветена от любовта, за което говорят епосите Панчатантра, Махабхарата и Рамаяна. Още в V век от н.е. там се е появил трактатът Кама Сутра за изкуството на любовта и достигането на пълно сексуално удовлетворение. Но той посвещава и в духовни техники и практики, в нравственост, полезност и удовлетворена сексуалност. И не пропагандира секс без любов и взаимност. Осъзнато е, че следва да има хармония между духовното и физическо начало. Сексът без романтично начало е просто техника.

Да си спомним за филма „Емануeла”, който бе първият, излъчен в соцстраните, показващ еротични практики и сексуални похождения. Но той само открехна завесата. Във Франция този филм бе забранен от президента Жорж Помпиду, но в САЩ е приет и с индекса „Х” пуснат по екраните, в специални за целта кинотеатри. Впоследствие се надига цунами от еротични и порногрофски продукции, като режисьори и артисти уж спорят с кинокритиците за формалните граници между еротика и порно, което вече е без особено значение за възхода на това „изкуство”. Снимането на порнографски филми вече става на открито, пред очите на публика и дори деца. Актьори и режисьори смятат, че изпълняват важна и положителна роля в обръщането на общественото съзнание. И това все по-малко прави впечатление. Медиците, изследващи хора с психически отклонения, констатират, че те са много по-склонни към сексуални извращения.

Способите за превръщане на най-важното тайнство на човечеството – любовта, в примитивна физиология са разнообразни. След „промяната” в България започна усилен импорт на такава продукция и на пропаганда за безопасен секс в училища и ВУЗ-ове. Под предлог профилактика на СПИН и сексуална просвета, се провежда обучение по нахлузване на кондоми, което веднага се прилага в практиката. Изнасяха се лекции, в които се разясняваше, че сексуални извращения просто няма и всичко в секса е позволено, след като удовлетворява партньорите. Че човек се ражда за лично щастие, а не за демографски отчет. Също и че, ако жената не стане майка, това не я прави непълноценен човек. Не закъсняха и гейпарадите, приемани снизходително и като нещо несериозно, но последва вече съвсем насериозно узаконяването на гейбраковете и осиновяване на деца от гей двойки, което вече се случва в не една и две страни. Французите дори се шегуват, наричайки тези родители – № 1 и № 2. Просто защото има само мами или само татковци! А задаваме ли си въпроса, ако тези с „нетрадиционна” сексуалност станат преобладаващи, какво ни очаква?

Резултатите от половата „просвета” не закъсняха. Само за две десетилетия, сключените бракове намаляха с почти 2/3, а раждаемостта – наполовина. По брой на разводите спрямо сключени бракове, традиционно сме в челните редици. А сексуалните дисфункции стават масово явление. Вече и с „Трабестан” трудно се вдига самолетът.

Не по-малко ефективен способ се оказа масовата култура. Освен примитивното и твърде вулгарно съдържание на текстовете на рап и чалга изпълнителите, на сцената се демонстрира цинично разголване, като някои изпълнителки преднамерено излизат на сцената дори без бельо. Популярен е вицът за чужденец, който след чалга концерт се удивил, че у нас проститутките могат и да пеят. Но и това вече не е интересно. Социолози и психолози констатират, че вече и пълното разсъбличане на е интригуващо за публиката, която стремително губи интерес към голотата. Имаме наличие на парадокс, че колкото повече се имитира секс, толкова повече спада реалното привличане между половете.

“Човекът е мярка на всички неща” – казал древногръцкият философ Протагор. Съвременниците му не го разбрали. А дали са го разбрали родените векове по-късно и дори в началото на третото хилядолетие от н.е.? От прекалената строгост и забрани на т.нар. тъмни векове, европейците на Стария континент и на поселените с тях нови земи, стигнаха постепенно до отхвърлянето на всякакви сексуални табута,  та чак в някои страни и до одобрението на инцеста. И докато една друга част от света преминава може би през “тъмните векове” на своята религия, и там никакви сексуални революции няма, но има позиви за въвеждане на варварски норми, както и безогледни убийства и насилия в някои страни, постхристиянският свят е застрашен от сриването на своите духовни устои, заменели с култ към удоволствията, потреблението и крайният индивидуализъм.

Една крайност се блъска в друга – прекалената разголеност с прекомерна скритост; девойки, които ходят на училище с разголени пъпове, пращат си голите снимки на жълти вестници или дори селфи с “катеричката” си – с други девойки, които почти не ходят на училище и са готвени да се превърнат от собственост на бащата в собственост на мъжа, за когото ще ги оженят. Мъже, които са научени, че носят главната отговорност за всичко и тяхната е цялата власт, с други мъже, които са свободни да се грижат само за себе си, не и за жените, с които са били, и което е най-лошото – за децата, които са направили. Родители, които предпочитат да нямат деца или отлагат дълго тяхното раждане заради кариерите си, с родители, които правят много деца, които не могат да отгледат и възпитат, и точно такива деца запълват демографския срив в България специално, като много от тях са родени в гета и/или оставени на съмнителната милост на държавата. Кой път да изберем, къде е мярата, която някои общества са на път да изгубят, а други се опитват да се опитват да “намерят” като съвременни варвари?

По материали от интернет и пресата,

Светослав Атаджанов