(гневната ми реакция на откраднатите
тефтерчета на Златанов, в които преди
време лъснаха корупционните схеми
на престъпните управници…)
Апостоле, тефтера ти до днес
не се намери никой да открадне.
И уж живеят – за едната чест,
но грабят – който колкото му падне…
За род и правда – думите са бол.
Реки прелели, семена в хамбари.
Но видят ли файдата – бос и гол,
за две години стават господари.
Изедникът не стиска меден грош,
а куфарче, натъпкано с валута.
И подкупи приема – йощ, и йощ,
тъй както четник пълни си барута.
Ти девет годин скита без покой…
Те с четири – същински са шопари.
Една безумна сбирщина от лой,
която лочи – кой каквото свари.
Да би дошъл да гледаш правдини,
във гроба ти сърце ще се обърне.
Затуй във паметта ни остани,
дори живота в пъкъл да посърне.
Тефтерът ти – до святост чист и бял,
дано у нас се съхрани довека.
Че тоз народ, от бедност оскотял,
едва си спомня Дякона, Човека…
Завета, свободата, и честта…
О, думи от забравена светиня!
Народе???
Кой зарови те в пръстта,
та твоите сълзи да бъдат тиня?
Ясен ВЕДРИН
(Възходът на падението)
