Изборите в САЩ: Победи за Републиканската партия

2 thoughts on “Изборите в САЩ: Победи за Републиканската партия”

1. Американската карта вече е оцветена в червено след междинните избори. В Съединените щати обаче червеното е цветът на Републиканската партия и изобщо на десницата във всичките ѝ разновидности – политически, икономически, социални, сексуални. Именно тази десница постигна забележителен изборен успех, запазвайки контрола върху Камарата на представителите и отнемайки на демократите мнозинството в Сената.
   Причината за тази победа се корени не толкова в привлекателните и убедителни послания на републиканците, нито в харизматичните им представители – такива просто няма. Републиканците победиха най-вече заради огромното разочарование, което предизвиква водената от Барак Обама политика. Президентът, с когото не само много американци, но и хора по целия свят, свързваха една коренно различна външна и вътрешна политика на Вашингтон, се оказа не много по-различен от предшественика си Буш-младши. Независимо от прословутата здравна реформа и всички обещания за подобряване живота на обикновените американци, администрацията на Обама си остана все същият защитник преди всичко на интересите на гигантските корпорации. В международен план Съединените щати продължиха да затъват все по-дълбоко в тресавището на Близкия Изток, а инспирираната от службите им Арабска пролет се оказа най-доброто средство за възхода на крайните ислямистки партии и движения. Ето защо няма никаква изненада във факта, че личният рейтинг на Обама се срина до най-ниското си ниво от избирането му за президент. Също толкова естествено беше поведението на американския президент по време на настоящата предизборна кампания. Той гледаше да се появява възможно по-рядко на предизборните мероприятия, следвайки древния лекарски принцип: „Не вреди!“ Въпреки тази президентска въздържаност избирателите решиха строго да накажат партията му.
   Разбира се, републиканското мнозинство в Сената и Камарата на представителите съвсем не означава, че оттук нататък единствено представителите на Великата стара партия ще определят политиката на Вашингтон. Независимо от факта, че президентът Обама вече е „куца патица“, той има достатъчно лостове за влияние, а и историята е показала, че мнозинството в Конгреса съвсем не е гаранция за успех и на президентските избори. Така че еуфорията в републиканския лагер е твърде преждевременна. Ако продължат да се уповават на старите неолиберални мантри за „по-малко държава“ и „повече пазар“, именно републиканците ще са тези, които ще изядат следващите шамари от избирателите.

2. Hарастващото неравенство в богатството и приходите, което се е увеличило по време на рецесията, подхранва повсеместно недоволство от демократите, казват икономистите.

   Републиканците побързаха да заявят, че политиката на Обама е попречила на по-стабилното възстановяване.

   “Милиони от нашите съседи остават без работа. Тези, които имат работа, се притесняват постоянно за бъдещето”, заяви сенаторът Мич Макконъл, лидер на републиканското малцинство в Сената в радиообръщение в събота.

   Не само че 95 на сто от повишаването на доходите по време на възстановяването е облагодетелствало най-богатия 1 процент от населението, а и доходите на средната класа са в стагнация или дори са спаднали спрямо равнището си от 1999 г., показват анализите на икономистите Емануел Саез и Томас Пикети, както и на клонящия към лявата част на политическия спектър Център за американски прогрес, мозъчен тръст във Вашингтон.

   Средното богатство на всички домакинства, освен 10-те процента най-богати, е спаднало от 130 хиляди долара през 2006 г. до 85 хиляди долара през 2009 г. а през 2012 г. е спаднало още до 83 хиляди долара според проучването на потребителските приходи на Управлението за федерален резерв.

   Данните подчертават мрачния факт, който притеснява икономисти и дори председателката на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Джанет Йелън: много хора са се отказали да търсят работа и не са включени в списъка на безработните, а други са се върнали към по-нископлатена работа или работа на непълен работен ден, която изисква по-малки умения.

   “Гласоподавателите, които все още се притесняват за икономиката, са склонни да се съсредоточават не върху успехите на икономиката, а върху това какво тя не прави за тях”, пише Е. (Юджин) Дайън-младши във в. “Вашингтон пост”.

   Според проучване на Галъп от средата на октомври, в което са участвали около хиляда респонденти, 88 на сто смятат икономиката за основния въпрос на междинните избори, следвани от 86 на сто, за които това е достъпът до добри работни места.

   В споменатото проучване 50 на сто са вярвали, че републиканците могат да се справят по-добре с тези проблеми, а само 39 на сто са посочили демократите.

   БТА