На предсрочните парламентарни избори за народни представители в Народната скупщина на Р. Сърбия, които ще се проведат на 16.03.2014 г., българското национално малцинство не издигна своя кандидатура и отново няма да бъдат представено със свои демократично и свободно избрани народни представители.
Основната причина, поради която Демократичния съюз на българите не можа да се появи на предстоящите парламентарни избори, са несъгласуваните и дискриминационни разпоредби от Закона за политическите партии и Закона за избиране на народни представители. Член 9 от Закона за политическите партии гласи: „Политическа партия на национално малцинство могат да основат най-малко 1 000 пълнолетни и дееспособни граждани на Република Сърбия”. Член 43, ал. 1, от Закона за избиране на народните представители предвижда: „Избирателната листа е утвърдена, когато със своите подписи я подкрепят най-малко 10 000 избиратели”.
Значи, ако за основаването на една малцинствена партия са достатъчни 1 000 души, то за издигане на кандидатура за народен представител са нужни 10 000 заверени подписа. За да се избере народен представител в сръбския парламент, са нужни около 20 000 гласа. С оглед на това, че българското малцинство според официалните статистически сведения има 18 543 жители, които при това са разделени на три малцинствени и десетки други партии, и имайки предвид и всички останали финансови, медийни и вътрешнопартийни трудности, българското малцинство няма реални шансове да кандидатира и да избере свой народен представител, който да представлява и да защитава правата и интересите му в Парламента на Сърбия.
На практика, българите в Сърбия отново могат да избират между големите сръбски партии, които и досега бяха на власт и са политически отговорни за изключително тежкото демографско и социално-икономическо положение, медийно затъмнение и грубо нарушаване на правата на човека и правата на малцинствата.
Тия партии неведнъж са показали незаинтересоваността си и нежеланието да работят за просперитета на българите. Тежкото положение на малцинството е настанало в резултат именно на политиката на управляващите партии които отново идват само за да оберат гласовете му без да поемат какъвто и да е ангажимент за подобрение на положението му. Българското малцинство не може да очаква спасение от политици и партии, които го доведоха до сегашната безизходна ситуация. Жизнените проблеми на българите, лоялни граждани на Р. Сърбия, отново няма да бъдат автентично представени в сръбския парламент, а анализите и предложенията на гражданските сдружения и българските малцинствени партии не само няма да бъдат разисквани и няма да получат законодателна сила, но и няма кой да поеме политическа отговорност за решаване на проблемите.
Обявяването за неконституционни разпоредбите от Закона за националните националните съвети на националните малцинства, посланията, които прозвучаха на 18 февруари в Цариброд за „шопския език”, неполагането на венец от страна на сръбския премиер Дачич и мълчанието от българска страна показват, че въпреки европейската и добросъседската риторика, отношението към българското малцинство си остава непроменено.
Демократичния съюз на българите изразява съжаление, че това се случва въпреки преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз, въпреки препоръките на Европейския парламент от 2012 г., въпреки Платформата за защита на правата и интересите на българското малцинство, подписана от почти всички малцинствени партии и граждански сдружения, и въпреки препоръките на влиятелни международни организации за практическо решаване на проблемите на българското малцинство като условие за членството на Сърбия в ЕС и стабилни българо-сръбски отношения.
Демократичен съюз на българите,
Главен съвет – Босилеград
–––––––––––––––––––
