Home » Избрано, политика

МВФ + Световната банка = стотици богати и милиарди бедни

2013.03.04 Няма коментари

АТАКАТА СРЕЩУ РЕПУБЛИКА ЕКВАДОР, КАКВО СТАВА В ЛОНДОН И ЗАЩО?

Серджо ди Кори Модиляни

Сега ще говорим за геополитика и за свободната информация в Мрежата.

Всичко, случващо се днес, технически (в смисъл „политически”) започва на 12 декември 2008 г. Според някои – през септември същата година. Но бяха нужни 4 години, преди вълната да удари Европа и САЩ. Може би е по-добре да започнем от самото начало, за да обясним случващото се. Всъщност е по-добре да тръгнем от края с някой конкретен въпрос, който – доста е възможно – малко хора в Европа си задават. Имам предвид случая с Джулиан Асанж, „Уикилийкс” и Република Еквадор.

Защо случаят избухна сега?


Защо Джулиан Асанж избра една малка, тиха южноамериканска държавица с почти никакво значение?

Как така се случи, че короната на британската империя побесня и бе шамаросана пред целия свят от някакъв си г-н Патино – външен министър на Еквадор, според европейците и американците един истински Господин Никой, позволил си да отговори на световния супер елит (разбирай Foreign Office на Нейно Величество) по начин, който допреди 5 години би предизвикал само насмешка със съжаление и презрение, а днес този Господин Никой ги принуждава да се отдръпват и извиняват пред целия свят ?

Защо Еквадор? И защо сега?

Всичко бе предвидимо и повече от ясно.

Да уточня: това бе ясно за целия Американски континент, за Австралия, Нова Зеландия , Дания , скандинавските страни. Но Европа и Вашингтон мислеха, че светът е същият като преди 10 години. Защото Европа – и естествено Италия – е 100% евроцентристка, живее под постоянни медийни полудиктаторски бомбардировки, няма никаква представа какво се случва в останалия свят, но – и това е най-важното – мисли още като през 1812 година, тоест: „Ако Европа се срине, ще се срине целият свят; ще изчезне световната цивилизация” и… не променя колониалното си мислене.

Но в света съвсем не е така.

В Италия например, никой не знае за битката (която скоро ще се превърне в открит бой) между Бразилия и ООН, зле водена от Кристин Лагард – президентката на Международния валутен фонд, относно една формална, банална, почти глупава концепция, но която би могла да има огромни психо-символични последствия:

Италия официално е изпаднала!

Вече не е осмата сила в света, а девета. Задмината е от Бразилия. Затова на следващата среща на групата Г-8 Италия няма да бъде поканена, а ще отиде Бразилия. Оттук и решението да се премахне Г-8 и да бъде превърната в Г-10.

Първата Истинска Новина (за който иска да получи истинска информация за истинския свят) е следната:

Европа, водена от Англия и Германия, не може (не иска) да признае триумфа на кейнсианството в южноамериканските държави и тяхната поява на историческата сцена като автономни политически герои. За Европа важи принципът „Да си стоят у дома, да не ни притесняват и да ни благодарят, че сме ги оставили да преживяват, както правим с африканските държави. В противен случай там един след друг ще свършат като Кадафи”. В общи линии, идеята е тази.

В последните 40 дни от Южна Америка пристигнаха три силни отговора, а в Европа нищо не се каза.

Абсолютно нищо за последния (най-важния) от 3-ти август, макар че бе излъчен директно от нюйоркското седалище на Международния валутен фонд. Никой не го излъчи в Европа с изключение на Кралство Дания!

И така, давайки си сметка, че съществува всеобща медийна цензура и давайки си сметка, че ако телевизията не го излъчи, не се намира в интернет и по въпроса нищо не се пише в Уикипедия, то това значи, че не съществува.

Южна Америка избра възможно най-интелигентно следната световна медийна сцена: сърцето на олигархичния финансов сектор на планетата – лондонското Сити.

Сега нека да пристъпим към фактите.

Джулиан Асанж на 15 юни 2012 г. разбира, че с него е свършено! Намира се в Лондон. Английските агенти ще го арестуват следващата седмица, ще го отведат в Стокхолм, където на летището няма да го посрещне полицията на Нейно Величество шведската кралица, а двама офицери от ЦРУ и един американски дипломат, които на базата на специални официални договори, подписани от двете страни, ще приложат „правото за военна опция в случай на деклариран военен конфликт”, твърдейки, че Джулиан Асанж „активно се е намесил” във войната НАТО – Ирак, докато войната е в действие. Ще го отведат в САЩ, в щата Тексас, където ще бъде изправен пред съд за терористичните си действия и ще апелират за смъртна присъда на базата на закона Патриотичен акт”. Асанж се консултира с групата си и взема правилното решение след 3 дни трескава размяна на съобщения из цялата планета. „Отивай в посолството на Еквадор, пеша, с метрото и остани там”.

В 9 ч. сутринта на 19 юни влиза в посолството на Еквадор. Никакви новини, никой не го знае. Групата му започва преговори с английските агенти в Лондон, с шведите в Стокхолм и с американските дипломати в Рио де Жанейро. Уговарят се: „Да избегнем риска от атентати и да изчакаме да мине Олимпиадата, на 13-ти август ще може да замине за Южна Америка, ще направим всичко тихомълком, само да не се разчуе”. Неговите хора се съгласяват, но в същото време не вярват (и с право) на англо-американците. Разтичват се и правят два страхотни удара. Първият на 3-ти август, вторият – на 4-ти август.

На 3-ти август 2012 г.,
16 месеца по-рано от очакваното, президентката на Република Аржентина Кристина Киршнер,
се представя във филиала на Международния валутен фонд в Манхатън, съпроводена от своя икономически министър и от външния министър на Еквадор, Патино, като представител на ALBA (акроним на Боливарския алианс на Америките – икономически съюз, включващ Еквадор, Боливия и Венецуела. Възползувайки се от случая, Киршнер се оставя да бъде фотографирана и заснета от телевизиите с един огромен плакат, на който е изобразен чек за 12 милиарда евро за Международния валутен фонд, които аржентинското правителство е погасило няколко часа по-рано.

„С тази вноска Република Аржентина доказва, че е способна да плати, че е отговорна и надеждна държава за всеки, желаещ да инвестира парите си. През 2003-та година обявихме фалит, но отказахме да поискаме заличаване на дълга: просто избрахме да обявим официално банкрут и поискахме 10- годишна отсрочка, за да върнем парите на всички, включително и лихвите. 10 дълги години живяхме в изолация. 10 дълги години протестирахме, оспорвахме и се борихме срещу решенията на Международния валутен фонд, който искаше да ни наложи рестриктивни икономически мерки, твърдейки, че това е единственият път. Ние последвахме един различен път, точно противоположния: този на кейнсианството, базиращо се върху социални разходи, върху честна, устойчива подкрепа на населението, върху инвестиции в инфраструктурата, изследванията, иновациите, инвестирайки, вместо орязване на бюджети. Решихме своите проблеми. Оправихме се. Днес сме способни да обявим плащането на последната вноска 16 месеца предварително. Идеите на Международния валутен фонд и на Световната банка по икономическите въпроси са грешни, неправилни. И тогава бяха такива, и сега. Който иска да работи, да създава работни места и богатство, е добре дошъл в Аржентина: ние сме нация, която доказа, че е сигурна, затова претендираме уважение и спазване на принципите и правилата от страна на всички, имайки предвид, че ние първи демонстрирахме, че спазваме международните закони…”

Веднага след това (15 минути по-късно) Киршнер представя официална жалба срещу Великобритания и САЩ пред СТО (Световната търговска организация) – най-важната асоциация на планетата за търговски отношения – включвайки в жалбата и Международния валутен фонд благодарение на файловете, предоставени от „Уикилийкс”, ще рече от Асанж.

Аржентина връща дълга си, но сега иска да й бъдат заплатени щетите. Със съответната лихва.

Искаха това, добре, получиха го. Време е да си платят.”

Това е битка между Киршнер и Лагард. Двете Кристини се дуелират безпощадно от година. Благодарение (или) по вина на Асанж, чиято група държи всички записи от редица разговори между различни правителства на планетата, включващи САЩ, Великобритания, Италия, Германия, Ватикана, в които се говори предимно за икономика.

Осама бин Ладен е изпратен в небитието и сега е заменен от Джон Мейнард Кейнс – той се е превърнал във враг номер едно на големите сили.

В тези дълги записи се говори как да се поставят на колене южноамериканските икономики, как да им бъдат отнети енергийните ресурси, как да им се попречи да се съвземат и да се развиват, как да се попречи на техните правителства да следват кейнсиански икономически планове и да бъдат принудени да следват нарежданията на Международния валутен фонд, чиято единствена цел е да се наложи неоколониална политика в полза на Испания, Италия и Германия, чрез английски капитали. Голяма част от файловете вече са публикувани в интернет. Повечето от тях са предоставени с удоволствие от Асанж на посланика във Великобритания на държавата Еквадор, която – все още говорим за случващото се на 3-ти август в Ню Йорк – напомня коя е и какво е направила.

По-точно Еквадор е първата страна от Южноамериканския континент и първа нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг” и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”.

На 12 декември 2008 г. новоизбраният президент на Еквадор Рафаел Кореа (БВП на Еквадор е около 50 милиарда евро, 30 пъти по-малък от БВП на Италия) официално декларира в директно излъчване по телевизията за целия Американски континент, че

„изтрива националния дълг, считайки го за „омразен”, тъй като е неморален; създаден е в разрез с конституцията, потискайки народа чрез измама. Убеждават ни, че което е закон, тоест е легитимирано (което не значи легитимно – б.р.), значи е правилно. Не е така: от днес в земята на Еквадор важи новият конституционен принцип, според който само което е правилно за населението може да бъде закон”.

Дългът е от 11 милиарда евро. Международният валутен фонд изтрива Еквадор от списъка на цивилизованите нации: няма да получи никога повече каквато и да е помощ от никого. „Страната трябва да се изолира”, заявява Доменик Строс-Кан, тогава директор на МВФ. Страната е на колене.

На другия ден Уго Чавес обявява официално, че ще даде своя принос, доставяйки гратис петрол и газ на Еквадор за 10 години.

Четири часа по-късно бразилският президент Лула обявява по телевизията, че ще предоставя гратис 100 тона дневно пшеница, ориз, соя и плодове за населението, докато страната не си стъпи на краката.

Вечерта Аржентина обявява, че ще предостави гратис 3% от своята продукция на телешко месо първо качество, за да гарантира количеството протеини за населението.

На другата сутрин в Боливия Ево Моралес легализира националната продукция на растението кока и го обявява за национално благо. Налага данък на производителите на листа от кока и предлага на Еквадор заем от 5 милиарда евро с нулева лихва, който да се върне за десет години чрез 120 вноски.

Два дни по-късно Еквадор подава официална жалба срещу „Юнайтед фрут къмпани (Чикита) и „Дел Монте” за „робовладелство и престъпление срещу човечеството”, национализира банановата индустрия (Еквадор е най-големият производител на банани в света) и лансира национален план за инвестиции в чисто био- и еко- земеделие.

Десет дни по-късно баварските Зелени, Зелените от Schleswig Holstein (Шлезвиг Холщайн), в Италия Conad и в Дания Haagen Daaz, декларират интереса си за незабавно подписване на 10-годишни договори за изкупуване на производените банани по официални финансови пътища и в европейска валута на Чикагската търговска борса.

На 20 декември 2008 г., реагирайки на зова за помощ на „Юнайтед фрут къмпани”, президентът на САЩ Джордж Буш (с изтичащ мандат, но все още официално на власт до 17 януари 2009 г.) обявява „решението на Еквадор за нулево и криминално” и претендира за изключване на Еквадор от ООН: „Готови сме дори за военна намеса, за да защитим интересите на САЩ”.

На следващата сутрин мощното юридическо студио от Ню Йорк „Голдбърг и Голдбърг” представя защитна записка, твърдейки че съществува юридически прецедент.

Шест часа по-късно САЩ се предават и налагат на международната общност приемането и легитимирането на понятието „омразен дълг”. Доказва се, че „Юнайтед фрут къмпани” е „мултинационална компания, системно прилагаща политическа корупция” и е осъдена да заплати щети за 6 милиарда евро.

Обръщам внимание, че „юридическият прецедент” (до ден днешен неизвестен за повечето европейци) е с дата 4 януари 2003 г. и носи подписа на Джордж Буш.Да, точно така. Отнася се за Ирак, когато „технически” е американско владение, окупиран от пехотинците и с временно правителство, непризнато от ООН. Саддам Хюсеин е оставил заеми за 250 милиарда евро (от които 40 милиарда са към Италия), благодарение на маневрите на Тарик Азиз – вице на Саддам и човек на Опус деи, верен на Ватикана, който дълг САЩ изтриват, използувайки концепцията за „омразен дълг” и създавайки по този начин пресен исторически прецедент.

Нюйоркските адвокати на Еквадор предлагат на американското правителство следния избор:

Или приемат и си замълчават, или – ако се анулира решението на Еквадор – тогава се анулира и решението относно Ирак и американската хазна трябва веднага да върне на всички 250-милиарда евро, включително с лихвите за 4 години.

Обама, все още не встъпил в длъжност, но вече избран, задължава Буш да се откаже. Дебелата сметка на нюйоркските адвокати я плаща правителството на Бразилия.

Тогава се ражда модерната Южна Америка,
а легендата за Рафаел Кореа
– новоизбрания президент на Еквадор – расте и се разпространява.

Кореа не е местен селянин като Моралес, синдикалист като Лула, военен като Чавес. Съвсем различен е. Произлиза от семейство на висшата карибска аристокрация и е католик-интелектуалец. Завършил икономика и планиране в Харвард, вярващ католик, той се самоопределя като

„християнин-социалист като Христос, винаги на страната на нуждаещите се и страдащите”.

Първото му официално действие се състои в замразяване на всички сметки на IOR в католическите банки в Кито, като сумата се насочва към една социална програма в помощ на най-бедните слоеве.

Арестува цялата политическа класа от предходното правителство, която е изправена пред съда с редовен процес. Всички влизат в затвора със средни присъди от по 10 години при строг режим. Конфискувано е богатството им, национализира се собствеността им и се преразпределя към екологичните земеделски кооперативи.

Кореа изпраща писмо на папа Ратцингер и обявявайки се за „винаги покорен слуга на Негово Светейшество”, официално иска от Ватикана да изпраща в Еквадор само „религиозни деятели с дълбока духовност и които желаят да помагат на нуждаещите се, да избягва търсещите да правят бизнес, които ще попаднат под ударите на Човешкия закон”.

Всичко това днес можем да го разкажем благодарение на полудялото Външно министерство на Англия. Днес по цялата планета Земя се говори за Рафаел Кореа, за Еквадор, за омразния дълг, за новата Южна Америка, опълчила се срещу колониализма и робството на европейските и американски мултинационални корпорации. В Италия го правя аз, надявайки се да бъда един от многото.

Дотук обяснихме „защо Еквадор”

Един ясен сигнал, изпратен от групата на Асанж към тези, които искат да видят и да осъзнаят, че НяНА (Няма Никаква Алтернатива) е просто лъжа.
Не е вярно, че няма никаква алтернатива. От 400 години, откакто европейците откриват богатите на калий банани, еквадорците живеят в бедност, експлоатация, мизерия, докато стотици години наред една група брутални плутократи богатее на техен гръб. Вече не е така. И никога вече няма да е така. Освен ако не победят Мит Ромни, Марио Драги, Марио Монти, Дейвид Камерън и финансовата плутокрация.

Примерът на Еквадор е жив и може да бъде повторен във всяка африканска или азиатска странав света.

Дори и в Европа!

Затова Джулиан Асанж избра Еквадор.

Но историята не свършва тук.
Решаващият удар срещу системата идва от една новина, разпространена (не случайно) на

4-ти август 2012 г.

Джулиан Асанж упълномощава испанския съдия Балдасар Гарсон, за да го представлява пред закона във всяка страна на планетата.”

Но кой е Гарсон?

Той е обществен враг номер едно на организираната престъпност.
Той е обществен враг номер едно на „Опус деи”.
Той е най-жестокият противник на Берлускони.
Той е безспорно най-опасният враг на световната банкова система.

Испанският съдия с 35-годишна практика и опит зад гърба си е водил най-важните испански процеси през последните 25 години. Експерт по „медии и финанси” и най-вече експерт по проследяване на акции и финансови сделки, през 1993 г. излиза на международната сцена, представяйки жалба срещу Силвио Берлускони и Фиделе Конфалониери (с искане да бъдат арестувани), заради аферите им с „Телесинко”, „Пентафилм”, „Фининвест”, „Рете Италия” и „Ле синя”, от които става ясно, че ”Пентафилм” (собственост на Берлускони и Чеки Гори, тоест на десницата и левицата заедно) например купува за 100 долара правата върху един филм от „Колумбия пикчърс”, продава ги за 500 долара на „Телсинко”. Тя от своя страна ги препродава за 1000 на „Рете Италия” и накрая – ги продава на RAI в 142 случая по три пъти: на RAI 1, RAI 2, RAI 3. Един и същ филм. Тоест RAI (ще рече – ние!) плаща правата на един филм 20 пъти над тяхната пазарна стойност и го купува 3 пъти, и в това са замесени всички партии!

Когато в крайна сметка се стига до ядрото на тази история, Берлускони е министър-председател и затова Гарсон е спрян от Европейския съюз.
Постига само половин победа. Затваря „Телесинко” и изпраща в затвора испанските й мениджъри. Но Берлускони през 2003 г. пак се появява чрез „Медиасет”. Битката се подновява, Гарсон чака в засада. През 2006 г. смята, че най-накрая е успял, но тогавашното италианско правителство на Проди помага на Берлускони да се измъкне.

През 2004 г. Гарсон започва разследване срещу папа Войтила и срещу управителите на ватиканската банка IOR в Испания и Аржентина, свързано с финансирането и подкрепата от страна на Ватикана на военните хунти на Пиночет и Видела в Южна Америка.

През 2010 г. Гарсон отваря студио по международно право, занимаващо се с дела, свързани с „медии и финанси” със седалище Хага, Холандия. Той е съдията, завирал носа си в най-парещите случаи от медийната сфера на Европа през последните 20 години. Като официален адвокат на Асанж, съдия Гарсон има достъп до 145 000 файла в ръцете на Асанж, които все още не са публикувани. Вече обяви, че неговото студио е готово да подведе под отговорност различни държавни глави на западни държави пред Международния съд в Хага. Обвиненията ще бъдат „престъпления срещу човечеството, престъпления срещу личността”.

Битката продължава.

И това е от основно значение преди всичко за бъдещето на свободата в интернет. САЩ не крият, че искат смъртта му. Англичаните също. Но ще имат доста проблеми, защото в същото време, въпреки че е твърде параноичен (и има пълното право да е такъв), Асанж успя да създаде група, разпръсната из цялата планета, която се занимава с контраинформация (истинска, не като италианската). Нейните членове са анонимни. Никой не знае кои са. Нямат сайт, който да ги идентифицира. Просто публикуват в мрежата данни, новини, информации, събития. После, който иска да види, знае къде да ги търси, който иска да разбере, разбира.

Когато температурата се покачва, всичко излиза на повърхността. И тогава всички подскачат. В Южна Америка го наричат „Английски танц”. Да се надяваме само, че няма да има болезнени и кървави последствия!

Ето защо Асанж е в посолството на Еквадор.
Ето защо Гарсон го защитава.
Ето защо тази история за Южна Америка трябва да бъде разказана.
Ето защо Британската империя е полудяла и го иска мъртъв.

Защото Асанж има достъп до материали от директен източник.
И само фактът, че ги казва и разпространява, изкарва наяве картите на управляващите и напомня на хората, че живеем в Невидима Медийна Война.

Не знаят какво да направят, за да спрат това разпространение на информация зя случващото се в света. Досега нямаха никакви проблеми, затъпявайки и успивайки човечеството. Но в случай, че то се събуди, властта ще изпадне в неудобно положение.

Уикилийкс не бива да се чете като жълто вестниче. Не е такова.

Има хора, които , за да публикуват една информация от интернет клуб в Канбера, Богота или Сан Тропе, рискуват кожата си.

Тези аноними заслужават нашето уважение.

И освен това ни напомнят, че утре не можем да кажем „Ама ние не знаехме”…

Днес, който иска да знае, всичко му е поднесено. Стига да потърси. Ако после, с цялото това Знание, един сърфиращ из нета не направи нищо, си е негов личен избор. Което ще рече:

Докато не изгоним вонящата политическа класа, която не представлява нашите интереси, просто плямпаме напразно. Защото вече всички знаем как стоят нещата.

Не можем да се оплакваме и учудваме, че в Италия никой никога не е говорил за Еквадор, за Рафаел Кореа, за случващото се в Южна Америка, за страшната битка, която се води между аржентинската и бразилската президентки – от една страна, и Кристина Лагард и Меркел – от друга.

Защо се учудваме тогава, че англичаните искат да нападнат посолството на Еквадор в Лондон?

Не се е случвало дори и в най-горещите периоди на „Студената война”.

Какво казват в Южна Америка, когато някой попита „Ама какво става в Европа, какво се случва там?”.

Вече навсякъде отговорът е един и същ:

„В Европа спят. Не знаят, че животът съществува”.

 

Източник:  zapernik.com

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.