Както пророкувах преди дни, властта на ГЕРБ падна и сега постепенно се оттича надолу. Причините са дълбоки, а поводът – малко глупав, като управляващите ни. Заради алчност, некомпетентност и взети комисионни от енергийната мафия. И главното, те не проумяха, че хората обедняха дотолкова, че с мижавите си доходи вече не са в състояние да платят сметките към монополистите. Също и заради ниските доходи и огромните разходи за надутата като жаба с компресор държавна и общинска администрация. Стигнала в наглостта си периодично да актуализира високите си за нашенския стандарт заплати, при замразени доходи за останалото население. И закономерно хората стигнаха до състоянието, за което през XIX век един подценяван през XХI век идеолог казва, че в бунта или в революцията париите няма какво да губят, освен веригите си.
Бунтът на народа е вид възмездие свише за греховете на миналото. В такива обществени състояния се изкупуват грехове и на настоящи, и на бивши управляващи. За това, че властимащите не са изпълнили предназначението си. И вината на господстващите преди бунта слоеве на обществото е, че са допуснали да се стигне въобще до него. Когато обществото е болно и загниващо, бунтът и революцията стават неизбежни. Горе няма творческо развитие, няма светлина и идеи, затова отдолу нахлува мрак. Така става винаги. Това е закон на живота. Бунтът е предшестван от процес на разложение и загуба на вяра в бъдещето. Чувството на солидарност, творчески пориви и актове на съзидание не водят никога до бунт.
Народът, озовал се във властта и стихията на бунта и на революцията, губи духовната си свобода. Вече мислят и действат не хората, а някой мисли и действа вместо тях. Масите считат, че са свободни в бунта, но това е самозаблуда. Те често стават роби на тъмни стихии и могат да се поведат от елементарни инстинкти и реакции. В такива ситуации личността и индивидуалността отстъпват пред масата. В бунта и революцията народът е стихия, като пожар и наводнение. И напразно тези, които го ръководят, си въобразяват, че го създават, ръководят и управляват. Защото именно в такива ситуации изплуват всички потиснати първични чувства на злоба, завист, разрушение и мъст.
Бунтът на народа е не само тежка разплата за греховете и неправдите, за натрупаната лъжа, за неизпълнения дълг на управляващите. Той е и крещящ знак за краха на натрупаните илюзии от натрапения ни либерално-икономически мироглед, мутирал в България като див, пещерен капитализъм. Твърде късно управляващите започнаха да се разкайват и да говорят за ползата от промяна. Доскоро мислеха, че народът може да съществува без духовните и материални основи на живота. Без вяра в някакъв идеал и без адекватна ценностна система. Сега виждат какво става с народа, когато липсва светлината на духа, когато загуби вярата си във всичко, което стои по-високо от елементарния му инстинкт за оцеляване. Но те твърде дълго правеха всичко възможно да рухнат вярата и надеждата за по-добро бъдеще.
Не си мислете, че всичко би било прекрасно, ако бе избрана по-умерена тактика. Трябва да се проумее, че е настъпил страшен крах и е разрушена лъжата за демократично и богато бъдеще. Старите партии и управляващи вече никога няма да се възродят духовно така, че идеите им да излъчват обаяние. Новото поколение млади хора са израснали с омраза и отвращение към техните лъжливи идеи и ще проклинат злодеянията, до които доведе всичко това. Твърде много лъжа и демагогия имаше през всички години на прехода, по времето на всички правителства. Погрешно и принизяващо бе отношението към държавността, националността, към стопанския живот и производителните сили.
Бунтът по природа не е духовен. Той се ражда при упадък, регрес на материалния и духовен живот. Идеологията на бунта е предизвикана предимно от материални подбуди и почти винаги интелигенцията е изтласквана встрани; за нея насилието е неприсъщо. Има истина със силата на закон. Всяка революция завършва с реакция, която е не по-малко мрачна, яростна и отмъстителна. Но след сътресението на яростния бунт тази реакция е неизбежна и носи не по-малко отмъстителен характер. А това може да доразруши подкопаната ни вече достатъчно държавност.
Всички, и особено така наречения ни „елит” трябва да знаят, че последиците от бунта ще бъдат сериозни. Ние преминаваме в друго измерение на битието. Всички традиционни ценности са подложени на съмнение. Ще се преоценят всички социални модели и това, което те предлагат. Не напразно в интернет и по някои медии шества серийният филм „Духът на времето”. Във времето на компютърните идеологии вече няма кодове, които да не могат да бъдат разбити, и тайни, които да не се разкрият. Доказателство за това са разкритията на Джулиан Асандж в сайта му „Уикилийкс” и движението „Анонимус”. Дори създадения за разобличаване на лъжите на родните ни управляващи сайт „Бъзикилийкс” отваря с убийствената си сатира очите на непредубедения читател за случващото се у нас.
Движението „Окупирай Уолстрийт” придоби национална идентичност в редица страни и там са в ход ожесточени социални бунтове, често пренебрегвани от „официалните” самоцензуриращи се медии. Народите се противопоставят на диктата на олигархията и подчинените им правителства, с целия им арсенал на администрация, армия, полиция и медии. Настъпва страшно и отговорно за всички ни време.
Времето на досега управляващите и провалили се партии – БСП, СДС, НДСВ, ДПС и ГЕРБ отмина. Естествено, те ще направят и невъзможното да се върнат във властта като партии, или с нови формирования и лица в новосъздадени организации и движения. Но в някакъв смисъл тези партии са проблем, сложен проблем за общественото съзнание, и всичко съществуващо в сегашната българска публичност трябва да бъде преосмислено. Тяхното време отмина, защото са носители на стария провалил се дух и модел на развитие, който с техните общи усилия доведе страната до невероятен упадък.
Часове след оставката на Бойко Борисов по телевизии, радиа и пр. тръгна трескаво политическо реалити шоу. Актуални, дежурни и дори позабравени муцуни на политици, експерти, социолози, антрополози и прочее „лози” правят дълбокомислени коментари. Демонстрират преданост към народа и националните интереси. Вкаран е в употреба целия антураж от добре платени клакьори. Едни пърхат с крилца като ангели, други са дамгосвани като демони. Фокусници и факири се опитват да омагьосат и зомбират обърканата публика, зяпнала в екрана. Ще успеят ли и този път?
Защото само пламенните и по-дълбоки идеи могат да пробият мрака. Трябват ни нови хора, носители на тези идеи, които да помогнат на клетата ни, изстрадала и загиваща родина. Твърде малка е надеждата, че хората на старите и провалени управления, на инертната и направо липсваща мисъл ще се преродят радикално, ще осъзнаят вината си, ще излязат от омагьосания кръг, ще отворят очите си за новия свят, който не прилича на техния. За много от тях няма надежда. Те са обречени. Така и ще си умрат, слепи и глухи за народните тежнения, оперирани от елементарна социална чувствителност и съпричастност. Те са краят на старото, а не начало на новото време. (Само един пример за изкривена, неработеща институция, с иначе много важно значение, е съдебната ни система, която е в огромен дълг към обществото, понеже се е превърнала в съдебна „индустрия“. Дали ще намери сили и кураж да изпълни предназначението си и да въздаде справедливост?)
Трябва да дойдат други хора, с други нагласи, за да е възможно създаването на нови, по-справедливи обществени отношения. Все още в страната има достатъчно граждани със здрав разум, компетентни, широко скроени и образовани хора. Време е и част от емигриралите млади хора да се върнат в родината си, за да работят за нейното възраждане. Да се превърнат в мисионери на развитието и прогреса в икономиката, културата и образованието. Но да не стават следовници на продажните „юпита” на НДСВ, създали преди време само нови схеми за ограбване на и без това обрулената ни държава.
Светослав Атаджанов
