Разговор с калиграф

.

Той надписва денем некролози
с почерк на изкусен калиграф.
Седнал край букетите от рози
и запретнал десния ръкав…

“Много ли покойници са тука?” –
питам го, от листите смутен.
А човекът става и куцука,
леко приближавайки до мен.

“Виждаш ли ковчези ти тъдява
с тези тъй известни имена?
Носи се великата им слава,
знаят ги по цялата страна…

Живички са уж, за пред народа.
Всеки е от здраве напращял.
Но видял е Бог от небосвода
пъклото на земния им хал…

Той на мене делото възложи,
миг преди над тях да падне меч –
та със некролог да разтревожи
плевели, посочени за сеч…”

“Е, тогава имат ли тревога?” –
питам го отново изумен.
“Що говориш! Нямат страх от Бога!
Всеки като бик е угоен.

А сърце през тлъста лой не чува.
Гордост сатанинска го мори.
Истина наопаки тълкува
и живее само за пари.

Хили и лигави се зловещо,
че след него плиснал би потоп,
а не мисли колко е горещо
в ада под утъпкания гроб.

Затова аз приживе ги плача
с думи като бисерни сълзи,
че са всички слепи за Палача,
Който само в миг ще ги срази…”

Тръгвам си. От думите потресен.
Кой ли вижда този калиграф,
там, над некролозите привесен,
да надписва скръбен епитаф…

Може би избрах си орисия,
в царството на слепите – с око,
да прогледна сам… И да открия
приживе умрелите в “Горко!”

Ясен Ведрин