2021-12-02

3 thoughts on “Учителска заплата – 293 лева, на чистач – 310 лева

  1. Прекрасни стихове във дни на мъка –
    прочетох ги и сълзите не скрих:
    Единствен Бог остана ни – утеха,
    че има Го, и че е Справедлив!

  2. Контейнерите за боклук до блока –
    тук всяка сутрин идваше жена
    във вехти дрехи, слаба, не висока
    с количка, а през зимата с шейна.

    Преглеждаше в сместа добре нещата
    отделяше полезните на вид.
    Изглеждаше ми страно тя позната
    в походка, маниер, гърба превит.

    Бях все зает, началник в общината,
    до службата ме караха с кола,
    И само сутрин, точно до вратата
    я виждах, беше с очила.

    Веднъж обаче тя ме заговори –
    попита ме с усмивка за часа.
    Невероятно близка ми се стори
    и я познах- познах я по гласа.

    Бе моята учителка любима
    в последния гимназиален клас.
    Заместваше почти една година.
    Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

    Цял ден на работа за нея мислих –
    учителката моя станала клошар.
    В бюрото нещо търсех, нещо чистех –
    бях станал ученикът Божидар.

    Не бе познала в мене ученика –
    самият аз бях доста променен –
    солиден, тежък, лика и прилика
    с мастит, авторитетен бизнесмен.

    На заранта я чаках много рано.
    Прекрасно утро. Неработен ден.
    В боклука ми на дъното прибрано
    лежи кашонче, дар голям от мен.

    Усетих зад гърба си, че пристига.
    Изсипах кофата с боклук завчас.
    И без дори главата да повдигна
    прибрах се бързо на бегом у нас.

    В кашончето бях сложил триста евро,
    кафе, парфюм, кутия с шоколад.
    Вълнувах се и бе ми малко нервно,
    но в себе си се чувствах много млад.

    Закусих и полегнах на дивана.
    На входната врата се позвъни.
    Излязох да отворя – никой няма.
    Пред прага – плик, кашончето встрани.

    „Не те ли учих, драги Божидаре,
    че всяка работа краси човек!
    Дори и бедността от Бога дар е,
    дори и в двадесет и първи век!

    Нима в очите ти съм просякиня?
    Срамуваш се да поговориш с мен.
    Обратно връщам твойта милостиня
    и знай- ще легна гладна този ден.

    Не прося милост, бедността не крия.
    Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
    Това прочетох. Щях да се убия!
    Учителката вече не видях.

    (не зная кой е авторът)

  3. За какво са ни учители, щом за последните 70 години нищо не сме научили?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *