17-годишно българско момиче списва училищен вестник в Детройт

Бъдещ журналист, юрист или…

Надежда Маринова е на 17 години и е избрана за главен редактор на училищния вестник The Murmur (говорене, мърморене) в Waterford Kettering High School. Ето защо броят за юни е направен под нейното ръководство. Предстои й една година, изпълнена с много труд, както за училището, тъй като ще бъде в 12-ти клас, така и за вестника. Редакционната колегия от 30 деца продължава да работи и през лятото върху различни проекти и ще публикуват актуални материали на сайта http://www.murmurnews.com. Следващото печатно издание ще е бъде през септември. Надя се съгласи да отговори на нашите въпроси.

Интервю на Даниела Начева, BulgariansinDetroit.com

– От кога работиш за вестника?
– Започнах да сътруднича, когато бях в 10-ти клас. Отначало просто исках да пиша. Обичам журналистиката от малка. След това се сприятелих с останалите хора от редакцията, станахме като семейство. И като истинско семейство много често си викаме и не се харесваме, плачем от стрес, но се обичаме.

– Разкажи ни как се прави един брой на The Murmur?
– Вестникът излиза всеки месец и е от 24 страници. Преди поредния брой се събираме да обсъдим различни идеи и теми (“brainstorm session“). Пишем за всичко – от новините по света до музика, филми, събития около нас и в Waterford.

– Как реагират на вестника другите ученици?
– Реакцията на всички е различна. Когато дадох вестника на един ученик, той ми каза, че целият му ден е станал по-добър, а друг го хвърли в кошчето пред мен. Повечето тинейджъри обичат просто да разгледат снимките и рисунките, което е типично за тях. Трябва само един ученик да ни каже, че историята им е помогнала и са я харесали и ние сме щастливи. Вестникът е за да накара хората да говорят (от където идва и името му The Murmur) и да мислят. Известно е, че лист и химикалка могат да започнат война.

– По какви теми обичаш да пишеш?
– Обичам политиката, новините по света, тежките теми. Наскоро писах за фабриката на Apple в Китай, където работниците се самоубиват, защото условията са много тежки. Освен това писах за задължителното здравно осигуряване и проблемите в някои щати с правата на жените. Знам, че повечето деца в училище не се интересуват от тези неща, така че аз използвам сравнения и хумор, за да четат тези сериозни теми.

– Как се подготвяш за написването на един материал?
– Най-напред отпечатвам всички статии по темата, които мога да намеря и ги изчитам подчертавам важни моменти или изказвания с маркер. Така, след като съм информирана добре по темата, започвам да се обаждам и да изпращам писма (е-мейли) на различни хора. Обичам да започвам с хора на високи позиции, професори, доктори, професионалисти и други. Според мен е важно да имаш всяка гледна точка в статията.

– Какви са плановете ти след гимназията?
– Искам да уча право в Англия (Cambridge, Imperial Uni, etc. ). Това е мечтата ми от 10-годишна. Тук ще подам заявления в Michigan State, University of Michigan, Syracuse, Columbia (Barnard), NY University и Northwestern Chicago.

– Как реагира семейството ти на заниманията ти с вестника?
– Майка ми показва вестника на всеки, когото срещне. Много са горди, макар че понякога се тревожат за здравето ми. Издаването на вестника е трудна работа.

– Как се спонсорира вестникът?
– Вестникът се издържа с даренията на учители, родители, фирми, приятели. Постоянно търсим спонсори и реклами, защото ние сами плащаме за разпечатването на вестника и не вземаме пари за работата си. Ако някой иска да направи дарение за вестника, може да ми пише на [email protected].

– През учебната година ти помагаш в българското училище в Трой. Видях колко те обичат децата и как те прегръщаха на тържеството на 26 май. Мислиш ли, че децата в Америка трябва да учат български език?
– Децата са най-искрените и чисти създания. Когато имам тежка седмица, те ми помагат да се смея и забавлявам. Така че, те ми помагат повече, отколкото аз на тях. Не обичам, когато не искат да работят в клас и се инатят. Хубаво е да се учи български език тук, защото показва уважение към нашата красива страна и хората, които са се жертвали за нея.