Днес 17 септември е празник на светиците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

Днес отдаваме почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта
Трите сестри Вяра, Надежда и Любов и майка им София са живели по времето на господството на император Адриан. София нарекла дъщерите си с имената на трите християнски добродетели и ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох разказал на император Адриан, че в семейството им царува сговор и християнско благолюбие. Андриан заповядал да ги доведат веднага.
Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
По време на разпита, знатната вдовица София казала: “Аз съм Христова робиня, а моите деца обрекох на нетленния жених – Божия син”.
Предали вдовицата и дъщерите и на езичницата Паладия, която ги увещавала три дни да се откажат от вярата си. След като не успяла да изпълни задачата си, Адриан наругал езичницата и наредил на палачите да подложат на страхотни мъчения децата. Смятал, че като види страданията им, майката сама ще се откаже от вярата си и ще помоли за милост.
Едно след друго момичетата били подлагани върху нажежените решетки, потапяни в гореща смола и бити с пръчки, накрая ги обезглавили, а София останали жива, за да се терзае от загубата на децата си, което било по-силно от телесно страдание.
Майката погребала децата си на висок хълм край Рим и три дни останала на гроба им.На четвъртия предала Богу дух.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На днешният ден на трапезата задължително трябва да присъстват пълнени домати и пиле с гъбии царевица
Месят питки и се раздават, с грозде или други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости.
Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)
В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
1. Да почита родителите си.
2. Да се пази от кръвосмешение.
3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
4. Да не краде.
5. Да не убива, дори за отмъщение.
6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
7. Да не се връща пътник от прага.
8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”
Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите – светици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
Именници днес са: Вяра, Надежда, Любов, София, Софица, Софка, Софиян, Софияна, Люба, Любомир, Любчо, Любомил, Любослав, Любена, Верина, Верослав, Верослава, Нада, […]
ЧЕСТИТО и добра сполука на всички наши читатели и именници!